Решение № 2854 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2011 г.

Решение № 2854 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Илия Митков Илиев, от с. Сливница, община Кресна, против решение № 570 от 20.04.2011 г., постановено по адм. дело № 130/2011 г. на Административен съд - Благоевград. По оплаквания за допуснати нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът - началник на Районно управление (РУ) на МВР - Сандански не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Илия Митков Илиев заповед № 2968/15.08.2009 г. на началник РУМВР - Сандански, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. В касационната жалба се поддържа, че изводите на решаващия съд за спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед са неправилни и в противоречие със събрания доказателствен материал. По подробно изложени оплаквания се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Със заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на РУМВР, какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази нормативна уредба материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). Според доказателствения материал по делото на Илия Митков Илиев е съставен акт № 331825/15.08.2009 г. за това, че на 15.08.2009 г. около 20.15 ч. на път ПП № 1, Е-79 е управлявал МПС с рег. № ЕВ 6638 С, след употреба на алкохол, като е изпробван с техническо средство и отведен за даване на кръвна проба за медицинско изследване. Видно от приложения протокол за химическа експертиза № 898/20.08.2009 г. в кръвта, иззета от водача е установен етилов алкохол в количество 1,30%о. С обжалваната пред Административен съд - Благоевград заповед № 2968/15.08.2009 г. на началника на РУМВР - Сандански, по отношение Илиев е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б" ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Основното възражение на касатора е, че вмененото му нарушение не е установено по несъмнен начин, поради което съдът неправилно е приел за законосъобразна заповедта за прилагане на ПАМ. Така поддържаното оплакване е неоснователно и сочи на погрешно тълкуване на материалния закон. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическият факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК. В настоящия казус пред решаващата съдебна инстанция издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване. При условие, че формалната доказателствена сила на акт № 331825/15.08.2009 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при ОДМВР - Благоевград не е опровергана и при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, чиито установени стойности са определящи (Арг.: чл. 171, т. 1, б. "б"), решаващият съд правилно е приел за несъмнено установено наличието на юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ - шофиране след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Противно на твърденията в касационната жалба, заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Останалите доводи, на които се позовава касаторът Илиев, са неотносими към настоящия спор. По делото е безспорно установено, че същият е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП. Наличието или липсата на вреди от настъпилото ПТП и наказателната му отговорност за това са ирелевантни за настоящия правен спор и подлежат на обсъждане в друго производство. Предвид изложеното, не е налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, постановено от Административен съд - Благоевград. При данните по делото, преценката на съда е обоснована, постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,