Решение № 14182 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2018 г.

Решение № 14182 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Трайков против решение № 14/12.02.2018 г., постановено по адм. д. № 617/2017 г. по описа на Административен съд-Стара Загора (АС-Стара Загора), с което е отхвърлена жалбата му. Касаторът оспорва съдебното решение като незаконосъобразно и недопустимо - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. По делото е депозирана писмена защита от адв. А. Петкова като пълномощник на неучастващо по делото лице В. Николов, в която са изложени съображения за неправилност поради необоснованост и противоречие с разпоредбите на материалния закон на решение № 14/12.02.2018 г., постановено по адм. д. № 617/2017 г. по описа на Административен съд-Стара Загора. Ответникът директорът на СУ"Максим Горки" оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество са неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 14/12.02.2018 г., постановено по адм. д. № 617/2017 г. по описа на АС-Стара Загора е отхвърлена жалбата на М. Трайков против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 171/03.10.2017 г. на директора на Средно училище "Максим Горки". Административният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Решаващият съд изрично е обосновал извод за приложение на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), защото същата информация е била предоставена на жалбоподателя с т. 1 от писмо изх. № 1944/23.08.2017 г. на директора на СУ"Максим Горки", в останалата част търсената информация представлява лични данни и не може да спомогне за постигане на декларираната в заявлението цел. Така постановено съдебно решение е действително, допустимо, правилно и законосъобразно. Административният съд е сезиран в срок с жалба от лице, което е адресат на акт, издаден от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и е постановил съдебно решение в законен състав въз основа на допустимо оспорване, поради което не са налице основания за обезсилването му по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Законосъобразно решаващият съд е обосновал извод, че исканата информация по т. 1 от заявлението на М. Трайков е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Правилно в съответствие със събраните доказателства – писмо изх. № 1944/23.08.2017 г. на директора на СУ"Максим Горки", съдът е обосновал извод, че позоваването в оспореното писмо от 03.10.2017 г. на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ е в съответствие с действителния смисъл на приложимата правна норма. На жалбоподателя е предоставен достъп до търсената от него информация като той е имал възможност да я получи. По отношение оспореното писмо, с което е отказан достъп до информацията по т. 2 от заявлението на М. Трайков АС-Стара Загора е обосновал законосъобразен извод, че тя съставлява изцяло лични данни. Допълнителните мотиви на първоинстанционния съд относно видовете възнаграждения на директорите на държавните детски градини, на държавните и общинските училища и обслужващи звена и системата за тяхното определяне не са пряко относими към спора, за който в конкретния случай от значение е характера на търсената информация. Съдът правилно е определил вида на информацията, до която М. Трайков иска достъп, в резултат на което е достигнал и до правилен извод за законосъобразност на отказа да бъде предоставен достъп до нея. Съображенията, изложени в писмената защита на адв. А. Петкова не следва да бъдат обсъждани, поради обстоятелството, че този документ е съставен от нея като пълномощник на трето неучастващо по делото лице, а не от името на касационния жалбоподател М. Трайков. Върховният административен съд извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Следва изрично да бъде посочено, че в касационната жалба е наведено като основание за обжалване само нарушение на материалния закон, което не предполага възможност за връщане на делото за ново произнасяне. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 360 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства следва да бъдат възстановени от М. Трайков. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,