Решение № 10668 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2556/2019 г.

Решение № 10668 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2556/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "АВВ 4" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2780/28.12.2018 г. по адм. д. № 808/2018 г. на АС - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-16001617002145-091-001/01.12.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2061, 47 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждени, ако се претендира в размер над минималния. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "АВВ 4" ЕООД срещу РА № Р-16001617002145-091-001/01.12.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 44 197, 16 лв. за периода м. 8, 10 - 12. 2015 г., м. 1 – 7. 2016 г., м. 8, 9 и 11. 2016 г. и м. 1. 2017 г. по фактури на "Танита 2013" ЕООД, "Фелън 85" ЕООД и "Велина 49" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради неосъществени доставки на услуги – ушиване на дрехи на ишлеме и са начислени лихви 851, 69 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. На "АВВ 4" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. фактури, издадени от "Танита 2013" ЕООД с предмет на доставките шивашки услуги - ишлеме. Дружеството доставчик е посочило, че е ползвало помещение под наем собственост на "Интертед" АД. Представен е договор за наем от 23.03.2017 г., сключен между "Интертед" АД и "Танита 2013" ЕООД и копия на фактури за платен наем от месец април и май 2017 г. Представеният договор е за времеви период следващ този на фактурираните доставки. На "Танита 2013" ЕООД е била извършена ревизия, приключила с издаването на РА № Р-16002417002218-091-001/04.09.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив - л. 1123 от делото. Съгласно изготвения РД към него на л. 1132 от делото е извършено посещение на шивашки цех на "Танита 2013" ЕООД в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, Управление – Интертед, като е установено, че в шивашкия цех работят само 5 лица. Посещението е извършено на 4.04.2017 г. - след периода на издаване на процесните фактури. Дружеството не е представило договор за наем на производствено помещение за периода на издаване на процесните фактури - м. 8 и 9. 2016 г. и м. 1. 2017 г. С издадения на "Танита 2013" ЕООД РА органите по приходите са стигнали до извод, че е практически невъзможно в дружеството само с назначени 5 лица да се изработят 64 582 бр. шивашки изделия. В същият РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Танита 2013" ЕООД по фактури на нейните доставчици, поради липса на доставки. Доводът за използвани подизпълнители от "Танита 2013" ЕООД за ушиване на облеклата е недоказан. След обстоен анализ на събраните доказателства обосновано съдът е приел, че доставките по фактурите на "Танита 2013" ЕООД не са осъществени. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е изследвал данните за техническа, кадрова и материална обезпеченост. Липсата на материална и кадрова обезпеченост не е основание да не се признае правото на данъчен кредит по осъществена доставка, но обсъждането на доказателства в тази връзка наред с останалите доказателства за осъществяване на доставката има значение за преценка на доказателствената стойност на последните. Твърдението на касатора, че съгласно решение на СЕС по дело C-18/13 съдът е следвало да установи наличие на данъчна измама, за да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури e неоснователно. Правилно съдът е приел, че цитираното решение е неприложимо в случая, тъй като в него са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в процеса осъществяването на доставките не е доказано. В РА има констатации за използване на процесните фактури, които са с невярно съдържание от ревизираното лице, за което в т. 49 от решението по дело С-285/09 СЕС приема, че използването на фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактурите, издадени от "Фелън 85" ЕООД и "Велина 49" ЕООД. От страна на доставчиците е декларирано ползване на производствено помещение под наем намиращо се в гр. Хасково, на адрес: бул. "Освобождение" № 97, като писмени доказателства за това не са представени. Правилно съдът е посочил, че изводът за липса на наето производствено помещение не се разколебава и от констатацията в представения по делото ревизионен акт за извършена ревизия на "Фелън 85" ЕООД, съгласно която дружеството извършва икономическата си дейност в помещение в гр. Хасково, бул. "Освобождение" № 97. Този факт е деклариран от "Фелън 85" ЕООД, като е приет за достоверен от органите по приходите, без да е извършено посещение на адреса. Съставеният на доставчика ревизионен акт не установява осъществяване на спорните доставки по процесните фактури след като не съдържа изрични констатации в тази насока. Установените в мотивите на РА факти, в настоящия процес представляват доказателство наред с останалите доказателства по делото. Съгласно решението по дело С-285/11 на СЕС, в т. 32 е прието, че за да определи дали доставките, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит, са реално осъществени националният съд извършва преценка на доказателствата по делото по националните правила на доказване. Съдът правилно е преценил като недостоверни свидетелските показания на свидетелката Стоименова, които противоречат на останалите доказателства по делото. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано транспортиране на скроени дрехи и ушити дрехи към и от тримата доставчици, след като в стоковите разписки за предаване на скроени дрехи и в приемо-предавателните протоколи за предаване на ушити дрехи, стоките са посочени по вид и брой, а в товарителниците за извършен транспорт с леки автомобили, товарът е с мярка чували, поради което товарителниците не могат да бъдат отнесени към конкретна стокова разписка или приемо-предавателен протокол, които остават неподкрепени от останалите доказателства по делото. В съответствие с решението по дело С-152/02 на СЕС съдът е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ, който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ за фактура. Правилен е изводът на съда, че не е доказано настъпване на данъчно събитие по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на данъчната администрация за касационната инстанция е основателно в размер на 2061, 47 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,