Решение № 1880 от 28.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2021 г.

Решение № 1880 от 28.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Хитрино и община Хитрино, чрез техния пълномощник срещу решение № 80/18.05.2021 г. по адм. д. № 297/2020 г. на Административен съд - Шумен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът К. М., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на К. М. срещу заповед № РД-46/28.02.2019 г. на кмета на община Хитрино, с която на основание чл. 124а, ал. 2, чл. 135, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), за обединяване на УПИ II-483, 320-"за автостанция" и УПИ III-321, 322-"за обществено обслужващи дейности", кв. 48 по плана на с. Хитрино в един нов УПИ II-320, 321, 322, 483, с предназначение на имота "за обществено обслужващи дейности", като се дава конкретно предназначение "за автогара". С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на обжалваната заповед. Решението е постановено при повторно разглеждане на делото след отменително решение № 9582/14.07.2020 г. по адм. д. № 1862/2020 г. на Върховния административен съд, в което касационният състав е посочил подлежащите на проверка обстоятелства във връзка с обосноваването на правен извод от съда за законосъобразността на производството по чл. 135 ЗУТ. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Изменението, чието допускане се иска, е с предмет ПУП-ПР, одобрен с Решение № 76 от Протокол № 5/24.08.2018 г. на Общински съвет Хитрино, който към момента на постановяването на обжалвания административен акт не е влязъл в законна сила. Същият е бил предмет на съдебен контрол и е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение по отношение на УПИ III-321, 322-"за обществено обслужващи дейности", кв. 48 по плана на с. Хитрино. Нищожният административен акт не поражда правни последици, като независимо, че нищожността му е прогласена след издаването на процесната заповед, на основание чл. 142 от АПК, преценката следва да бъде извършена към момента на приключване на устните състезания по делото. Следователно последващото разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, предмет на процесната заповед, като издадено съответно досежно обявен за нищожен акт е също нищожно по отношение на попадащите в обхвата му УПИ. Отделно от това, за пълнота на изложението, процесната заповед е и материално незаконосъобразна, доколкото от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ се установява, че не е налице съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и с ОУП за община Хитрино. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че оспорената заповед № РД-46/28.02.2019 г. на кмета на община Хитрино, е с предмет изменение на ПУП-ПР одобрен с решение № 76 от Протокол № 5/24.08.2018 г. на Общински съвет Хитрино, който не е влязъл в законна сила. Последният е бил оспорен пред Административен съд - Шумен и е обявен за нищожен с решение № 185/24.10.2019 г. по адм. д. № 143/2019 г., оставено в сила с решение № 13779/6.11.2020 г. по адм. д. № 684/2020 г. на Върховния административен съд, по отношение на УПИ III - 321, 322-"Обществено обслужващи дейности", кв. 48 по плана на с. Хитрино. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. Основание за прогласяване на нищожност на административните актове може да е липсата на компетентност, нарушението на законоустановената форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др. Административният съд правилно е приел, че материалната незаконосъобразност на акта води до толкова тежък порок, водещ до недействителност на волята на органа. След като ПУП-ПР, одобрен е Решение № 76 от Протокол № 5/24.08.2018 г. на Общински съвет Хитрино, е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение по отношение УПИ III-321, 322-"Обществено обслужващи дейности", кв. 48 по плана на с. Хитрино, то последващото разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, предмет на процесната заповед е също нищожно поради невъзможност на извършване на промяната в УПИ, попадащи в обхвата му. Изложените от съда в допълнение мотиви за материална незаконосъобразност на административния акт, поради несъответствие с правилата и нормите по устройство на територията и с ОУП, са по принцип относими към унищожаемостта на акта. Доколкото от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ се установява, че конкретното отреждане на проектния УПИ "за автогара" не съответства на предвиденото предназначение на проектния УПИ "за обществено обслужващи дейности" и съответно липсата на посочване на броя автобусни места, за които е допуснато проектиран на УПИ с конкретно предназначение "за автогара", съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (НПНУОВТУЗ), същото е допълнителен аргумент, преценен съвкупно с основния такъв, за нищожност на акта. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за нищожен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника К. М. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по представени договор за правна помощ и списък на разноските в размер от 1080 /деветстотин/ лв., съгласно списък с разноските, фактура и извадка за кредитни движения по банкова сметка удостоверяваща постъпването на сумата по фактурата в нея. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност от пълномощника на касаторите, доколкото по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален по Закона за устройство на територията интерес е 900 лева, а съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху размера на възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Следователно, адвокатското възнаграждение е претендирано в минимален размер и не подлежи на редуциране. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,