Решение № 14623 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2018 г.

Решение № 14623 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 26.04.2018 г. по адм. д. № 127/2018 г. Административен съд Русе е отменил принудителна административна мярка "Принудително преместване на паркирано моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фиат", модел Пунто, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на А. А., без знанието на собственика, наложена от оператор на специализиран автомобил към ОП "Комунална дейност" при община Русе. Решението се обжалва с касационна жалба от Н. К., оператор на специализиран автомобил към ОП "Комунална дейност" при община Русе. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба А. А. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основани и установи следното: За да постанови посочения резултат, Административен съд Русе е приел, че принудителната административна мярка "Принудително преместване на собствения на А. автомобил без негово знание е наложена в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 ППЗДвП, която изключва действието на пътен знак В27 спрямо пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи докумет за инвалидност в случай на престой. Съдът е приел, че в случая става въпрос за престой на автомобил, обслужващ потребностите на собственика му, който е инвалид. Ответникът по касационната жалба А. е напуснал автомобила за кратък срок с цел пренасяне на вещи до офиса му и поради това, че мястото за паркиране за инвалиди е било заето. Картата на А., издадена на основание чл. 99а, ал. 1 ЗДвП е била поставена на предното стъкло на автомобила. По приетата за установена фактическа обстановка не е налице спор между страните. При постановяване на решението Административен съд Русе не е допуснал нарушение нематериалния закон. Налице е хипотезата на чл. 50, ал. 2, т. ППЗДвП. Водачът на автомобила е инвалид със загуба на работоспособност 83%. Издадена му е карта по реда на чл. 99а, ал. 1 ЗДвП. Тя е била поставена на съответното място на предното стъкло на автомобила. Същият е бил спрян за кратък период от време с оглед обслужване на потребностите на водача - инвалид. Обосновано е прието, че в случая е налице хипотезата на престой на автомобила, а не за паркиране на същия. Решението на Административен съд Русе е законосъобразно и в съотвествие с чл. 18, т. 7 ППЗДвП и чл. 50, ал. 2, т. 3 ППЗДвП. В конкретния случай се касае за изключение от правилото на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП с оглед духа и целта на Закона за интеграцията на хората с увреждания /ЗИХУ/ за създаване на достъпни условия на жизнена среда на хората с трайни увреждания, аргумент, за което се извлича и от чл. 18, т. 7 ППЗДвП. Решението на Административен съд Русе като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото, община Русе седва да бъде осъдена да заплати на А. А. разноски по делото за тази инстация в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд