Решение № 5828 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2016 г.

Решение № 5828 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Пойзън - 82" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя К. З., срещу Решение № 2193 от 01.04.2016 г. по адм. дело № 10765/2015 г. по описа на Административен съд С. град (АССГ), с което е потвърден ревизионен акт (РА) № Р-22221914000606-091-001 от 01.07.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № № 1380 от 08.09.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП гр. С., относно начислен данък в размер на 52 804,48 лв. за данъчни периоди м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г. и лихви за забава в размер на 303 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора изводът на съда за материална законосъобразност на РА е необоснован, формиран при неправилна преценка на събраните доказателства и при неправилно прилагане на съответните материалноправни разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че по делото са приобщени всички необходими документи, изискуеми съгласно чл. 45 от ППЗДДС, които удостоверяват извършените ВОД-е, което води до незаконосъобразност на РА. Инвокирани са доводи, че според визираната разпоредба изискването за представяне на транспортен документ е алтернативно на писменото потвърждение за получаване на стоките. В случая освен товарителници били налични и писмени потвърждения, които доказват, че стоките са получени на територията на Р. Г.. Претендира се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора за отмени РА. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че през ревизирания период жалбоподателят е декларирал в дневниците за продажби за данъчни периоди м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г. вътреобщностни доставки на стойност 264 022,38 лв. по две фактури. Получател на този ВОД е гръцкото дружество METRON MIKE. В хода на ревизията жалбоподателят е представил два броя международни товарителници (ЧМР), според които изпращач на процесните стоки - кафе и шоколадови десерти, е "Пойзън-82" ЕООД, получател е METRON MIKE с VAT EL800552379, гр. С., а превозвач - "С. Т." ЕООД с конкретно посочени регистрационни номера на товарни автомобили. Стоката по фактура № 1 от 30.05.2014 г. е натоварена на 30.05.2014 г. от адрес гр. С., ул. "К. Л. К." №... и получена на 31.05.2014 г. съгласно подпис и печат на METRON MIKE. Стоката по фактура № 2 от 02.06.2014 г. е натоварена на адрес гр. С., ул. "Р." на 04.06.2014 г. и получена на 05.06.2014 г. съгласно подпис и печат на METRON MIKE. Налице са писмени потвърждения от името на METRON MIKE - получател на стоките, с управител български гражданин Б. Ш.. В хода на ревизията са представени фактури с предмет вътреобщностен транспорт, издадени от превозвача "С. Т." ЕООД, видно от които транспортът е за сметка на получателя по доставката. В ЧМР е вписано, че превозът се осъществява с автомобил по първата фактура - СТ 4052 ВВ и ТХ 8450ЕХ, а по втората - ТХ 2554 ХН и ТХ 8772 ЕХ. Установено е, че автомобил СТ 4052 ВВ не е собственост на транспортната фирма "С. Т." ЕООД. Пътни листове и каквито и да би други транспортни документи не са ангажирани. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Направените изводи кореспондират с доказателствата и същите са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В разглеждания казус от страна на касатора се твърди, че транспортът е осъществен за сметка на купувача от трето лице, което е съставило съответните транспортни документи /ЧМР/. Обосновано АССГ не е ценил представените международни товарителници, поради липсата на реквизити в тях. Във връзка с първата ВОД са представени няколко на брой ЧМР с различно съдържание, което разколебава доказателствената тежест на същите. В нито една от тях няма пълния набор от реквизити, оборващи констатацията на органа по приходите за липса на осъществена ВОД. В ЧМР на лист 428 от папка приложение № 2, в графа 24, няма подпис и печат на гръцкото дружество, а в същата клетка има подпис и печат на жалбоподателя, в ЧМР отнасящо се за същата фактура № 1 от 30.05.2014 г. на лист 429 от приложение № 2 в графа 6 няма име, адрес, печат на превозвач, а в ЧМР на лист 431 прил. 2, графа 6 и графа 23, няма никакви данни за превозвача, нито подпис и печат на транспортна фирма. Копия с различни реквизити на същата ЧМР се намира на л. 490 от приложение № 2 - липсва наименование и печат на превозвача. В графа 16 на нито една от представените ЧМР също не са налице никакви данни за превозвача. Още повече, че превозното средство СТ 4052 ВВ, с което се твърди, че е осъществен транспорта не е собственост на превозвача "Сим-транс" ЕООД, а данни за наемане на същото не са налице. По отношение на втората фактура, издадена от ревизираното лице, аналогично на установените факти по предходните ЧМР, са налице липсващи реквизити, което обстоятелство препятства възможността за проследяване на вътреобщностната доставка. Във всички представени ЧМР към двете фактури, както бе посочено, в графа 6 не са посочени каквито и да било данни за превозвача, налице е само отбелязване на превозните средства, с които се твърди, че е осъществен международния транспорт. Предмет на втората фактура са шоколадови изделия, за които е необходим специален транспорт (хладилен камион), доказателства за разполагаемост с такъв обаче не са налице. В хода на ревизията са представени писмени потвърждения, които отново са с липсващи реквизити. В последните следва да бъде посочено - дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Налице е отбелязване на дата, място на получаване, стоки по фактури (№ 1 от 30.05.2014 г. и № 2 от 02.06.2014 г.) и регистрационен номер на превозното средство. Липсва посочване на лице предало стоките. За място на получаване на стоката е посочен адресът на регистрация на METRON MIKE в гр. С., на който е установено, че лицето никога не е пребивавало и няма сключен договор за наем със собственика на помещението, изрично потвърдено от последния. За да се приеме, че твърдените ВОД наистина са осъществени, при наличие на съмнение за това, в тежест на жалбоподателя е да ангажира допълнителни документи, каквито не са представени. Задължение на доставчика е да докаже, че е действал добросъвестно, като е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама /т. 65 - 66 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 48 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K./. Ревизираното лице носи доказателствената тежест, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K./. В случая правилно и обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не се е справил с тази доказателствена тежест. Направените изводи за липса на осъществени транспортни услуги, съответно на ВОД, се подкрепят и от данните за "липсващ търговец". По данни на данъчната/приходната администрация на Гърция търговец METRON MIKE не е осъществявал дейност на декларирания адрес в гр. С., а подадените за м. юни 2014 г. VIES декларации са на други стойности. Предвид на изложеното Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че оспореното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, се явява основателно и в полза на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да бъде присъдено такова съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 123,22 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,