Решение № 14709 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2013 г.

Решение № 14709 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Анжу" ЕООД, гр. Търговище, подадена чрез упълномощен адв. Желева, против решение № 1024 от 15.02.2013 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 41 състав, по адм. д. № 8469/2012 г. С жалбата и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото в изпълнение на задължението за преценка на всички направените доводи на страните съдът е обсъдил възраженията и е проверил законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, като е ценено и заключението на експертизата, което е обсъдено заедно с другите доказателства съгласно чл. 202 от ГПК. Заключението е прието, като жалбоподателят изрично е заявил, и не прави искане за допълнителна експертиза, поради което не е налице нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на спора процесуалното задължение на съда по чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК за събиране и проверка на доказателствата, което обуславя неоснователност на довода за нарушени съдопроизводствени правила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1024 от 15.02.2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на "Анжу" ЕООД срещу Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3868 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. За да постанови този правен резултат, административният съд е преценил, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при несъществени нарушения на административно-производствените правила и в предвидената от закона форма. Приел е, че неразделна част от уведомителното писмо е таблица за формиране на общата сума на финансово подпомагане, която съдържа фактическите и правни основания за частичен отказ от субсидия. Обсъдил е и съдържанието на колона № 4 и № 5 от двете таблици от уведомителното писмо, като е посочил, че в легендата под таблицата са посочени правните основания за установената недопустимост на част от заявените площи. Съдът е счел, че както за колона № 5, така и за колона № 4 по СЕПП, е посочено правното основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. По отношение на СНДП е посочено правното основание на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Относно фактическите основания за издаване на административния акт, съдът е установил, че при извършените административни проверки е установено наличие на площи, излизащи извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2011 г., тъй като не се обработват. Констатирано е също така при извършените кръстосани проверки наличие на двойно заявени площи с други земеделски стопани, т. нар. застъпвания, които не са отстранени след проведена процедура за отстраняване на застъпвания. Съдът е приел, че всички тези факти са описани в административния акт по отношение на отделните парцели относно размера на декларираната площ и резултатите след извършените проверки, оформени в табличен вид отделно за СЕПП и СНДП, като за всяка колона в таблиците са дадени разяснения с посочено правно основание, като общия размер на финансовото подпомагане е показан в отделна таблица. Относно материалната законосъобразност на уведомителното писмо съдът е установил, че на заявителя правилно е отказана субсидия в установения от административния орган размер, като е приел, че тези констатации се подкрепят напълно от изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза. Последната е изцяло кредитирана от съда относно попадащите извън допустимия слой необработваеми участъци, установените застъпвания и общия размер на недопустимите площи. Съдът е преценил като несъществено посоченото от жалбоподателя нарушение на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, защото независимо, че за констатираните нередности не е съставен контролен доклад, то на жалбоподателя е била предоставена възможност да се запознае с определения слой "допустими площи" за 2011 г. и да подаде възражение срещу него. В тази връзка е установено от съда, че в електронната страница на МЗХ е бил описан редът, сроковете, формата за подаване на възражението, както и възможните последици от подаване на такова, като е посочено, че във връзка с подадените възражения ще бъдат извършени необходимите проверки и допустимият слой ще бъде актуализиран, ако бъдат установени технически грешки или пропуски в него. Изрично е посочено, че въз основа на актуализирания слой РА ще направи преизчисления на извършените плащания по СЕПП и ще изплати допълнителни субсидии на земеделските стопани, при които първоначално е изплатена по - малка сума. По делото е установено, че възражение срещу допустимия слой за подпомагане за 2011 г. от жалбоподателя не е подадено. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалноправните разпоредби. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото при постановяване на решението си административният съд точно е приел, че уведомителното писмо е издадено при спазване на изискванията за форма на административния акт, включително за излагане на фактически и правни основания за издаването му. Неоснователно в тази връзка е възражението в касационната жалба за немотивираност на уведомителното писмо, както и за това, че едва със съдебната експертиза са въведени и конкретизирани фактическите и правни основания за издаване на акта. Както правилно е установил административният съд, фактическите и правни основания за частичен отказ от финансово подпомагане се извличат от таблиците, представляващи неразделна част от уведомителното писмо, обясненията към колоните, намиращи се под таблиците, както и данните от административната преписка. По отношение на двете мерки, по които жалбоподателят е кандидатствал за финансово подпомагане, мотивите на административния орган се съдържат в обясненията към колона № 5 на всяка от таблиците от уведомителното писмо, като по СЕПП, е посочено правното основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. По отношение на СНДП е записано правното основание на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. От всички данни по административната преписка за извършени административни проверки, както и кръстосани проверки, е установено наличие на площи, излизащи извън допустимия слой за 2011 г. и е констатирано наличие на двойно заявени (застъпени) площи, за които застъпването не е отстранено. Както правилно е установила първоинстанционният съд, тези факти са описани в административния акт по отношение на отделните парцели относно размера на декларираната площ и резултатите след извършените проверки, оформени в табличен вид отделно за СЕПП и СНДП, като за всяка колона в таблиците са дадени разяснения с посочено правно основание, като общия размер на финансовото подпомагане е показан в отделна таблица. Относно материалната законосъобразност на уведомителното писмо, следва да се посочи, че изводите на административния орган относно недопустимите за подпомагане парцели, причината за недопустимост, техния размер, както и сумата, с която е следвало да бъде намалена исканата субсидия по всяка програма, са изцяло потвърдени от съдебно - техническата експертиза по делото, кредитирана от съда. Неоснователно в тази връзка е възражението в касационната жалба, че съдът в нарушение на процесуалните правила е изградил изводите си въз основа на експертиза, която е била оспорена от жалбоподателя. Действително в съдебното заседание от 07.02.2013 г. жалбоподателят е заявил, че оспорва експертизата, но това твърдение не е достатъчно за опровергаване на същата. В конкретния случай констатациите на вещото лице не са оборени, като жалбоподателят изрично е заявил, че няма да прави искане за друга експертиза - допълнителна или тройна. Неоснователни са и възраженията по т. 2 и т. 4 от касационната жалба, защото никъде в мотивите на оспореното решение не е посочено, че на заявителя за финансово подпомагане са извършвани проверки на място (теренни проверки). Напротив, многократно в решението си съдът се е позовавал на резултатите от извършените от административния орган административни проверки. В кредитираната от съда СТЕ, също е посочено, че при извършената от вещото лице проверка в МЗХ, е установено, че няма извършени проверки на място на жалбоподателя. На стр. 6 от решението, абз. предпосл., съдът само е посочил, че е извършено дистанционно проучване по смисъла на чл. 35, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията чрез фотоинтерпретация на заснемане от въздух на всички земеделски парцели по заявлението на жалбоподателя, а не и че са извършвани физически проверки на полето, съгласно възможността, предвидена в б. "б" на цитираната разпоредба. На стр. 8, абз. 2 от решението, също е посочено, че измервания на място спрямо жалбоподателя не са извършвани. Неоснователни са и възраженията по т. 5 от касационната жалба. Твърдението, че жалбоподателят е неправомерно санкциониран заради неправилна и непълна информация, дадена от страна на административния орган, са голословни. Както беше посочено по - горе за жалбоподателя е била налице възможност за запознаване и подаване на възражение срещу определения слой "допустими площи" за 2011 г., както и възможността за неговото актуализиране, в случай, че бъдат установени технически грешки или пропуски в него, чрез включване или премахване на площи, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,