Решение № 218 от 3.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2217/2016 г.

Решение № 218 от 3.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2217/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 544 от 21.06.2016 г. по касационната жалба на П. И. Ш. и П. Н. Ш., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 2147 от 6.11.2015 г. по в. гр. д. № 2785 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1434 от 4.03.2014 г. по гр. д. № 9033/2011 г. на Софийски градски съд, с което са осъдени за сумата от 30 000 лв., като част от 161 179.90 лв., с която неоснователно са се обогатили за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от 4.07.2011 г. и са присъдени разноски, по въпрос, касаещ задължението на въззивният съд, при постановяване на акта си, да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, по който е констатирано противоречие с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения № 17 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 811/2012 г. на II т. о., № 73 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 4704/2014 г. на IV гр. о., № 134 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 34/2013 г. на II т. о. Искането на касаторите /след уточнението в съдебно заседание на процесуалния представител/ е за отмяна на постановения въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Представя писмени бележки. Процесуалният представител на ответната страна оспорва подадената жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден. Претендира направените разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, във връзка с който е допуснато обжалване следното: Съгласно т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В. съд е длъжен да реши спора по същество, като обект на дейността му не са пороците на първоинстанционното решение /преценката за правилността му е само косвен резултат/, а решаването на спора. Съгласно т. 3, раздел I от ППВС № 1 от 13.07.1953 г., ППВС № 7 от 27.12.1965 г. и т. 13 от ППВС № 1 от 10.11.1985 г., мотивите трябва да съдържат кратко указание за спора, за това какво съдът е приел по отношение на фактите и посочване, след преценка и обсъждане на кои доказателства, съдът е формирал правните си изводи. При наличие на противоречиви доказателства, съдът изрично трябва да посочи кои приема и кои отхвърля и каква е причината за това. На практика - няма мотиви когато от изложеното не е ясно как съдът е формирал волята си и какъв е начинът, по който е достигнал до крайния си извод. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК е длъжен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания. При постановяване на решението си трябва да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуване или не на спорното правоотношение /вж. решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г. на IV г. о./ В случая въззивният съд, след като е описал само ангажираните писмени доказателства /договор от 14.06.2007 г. за учредяване на право на строеж за надстрояване, договор от 1.04.2008 г. за продажба на *** ид. ч. от това право и договор за доброволна делба от 26.11.2008 г., съдържащ уговорка, че дяловете са равностойни и не се дължат суми за уравнение/, е приел, че при преценката си основателност на иска, релевантни следва да са само доказателствата "отнасящи се за разходи, които са направени от ищеца във връзка с довършителните работи, следващи хронологично изграждането на обектите на груб строеж до издаване на удостоверение за ползването им". Само е споменал, че са приемани заключения на експертизи, без да ги обсъжда. Приел е, че предявеният частичен иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата 30 000 лв., представляваща част от сумата 232 576.28 лв., претендирана като вложена стойност за строително- монтажните работи /СМР/ по изграждане на всички недвижими имоти, подробно описани по пера, с която ищеца е твърдял, че е обеднял за сметка на ответниците, ведно със законната лихва, е основателен, защото само "разходите, които са направени за довършителни работи на обектите, поставени в дял на ответниците" "превишават сумата от 30 000 лв. " Съдът не е посочи точен размер на разходите, не е изложил конкретни мотиви относно стойността и вида им, не е посочил доказателствата, въз основа на които прави изводите си, че такива са извършени и не е обсъждал възраженията и доводите на страните. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като на практика не е изложил въззивни мотиви по съществото на спора. Независимо, че искът е предявен като частичен, доколкото установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо /решение № 89 от 11.07.2011 г. по т. д. № 716/10 г. на I т. о./, при новото разглеждане на делото, съдът следва да установи всички правнорелевнти за спора факти и да ги подведе под приложимата за същите правна норма и да направи извод за начина, по който последиците се прилагат по отношение на спорното право, като същевременно се произнесе и по всички направени от страните възражения и изложени доводи. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение