Решение № 4243 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13221/2015 г.

Решение № 4243 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13221/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане на "ДЕСТИНАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив за отмяна на решение № 12797 от 28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 7234/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Искането е предявено на основание чл. 239, т. 1 АПК, като в него се твърди, че са налице нови писмени доказателства, които не са били известни на страната и които са от съществено значение за правилното решаване на спора по делото. Сочи се, че касационният състав на Върховния административен съд е решил правния спор при непълнота на доказателствата, а представените от молителя такива имат съществено значение за същия. Представя доказателствата, на които основава искането си. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва искането. С оглед събраните по делото писмени доказателства Върховният адимнистративен съд приме за установено от фактическа страна следното: С решение 12797 от 28.10.2014 г., постановено по адм. д. № 7234/2014 г., чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е оставил в сила решение № 876 от 28.03.2014 г. по адм. дело № 3949 по описа за 2012 г. на Административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161202330 от 29.08.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1452 от 20.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Дружеството е подало искане за отмяна на осн. чл. 239, т. 1 АПК на решение № 12797 от 28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 7234/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд с приложени към молбата писмени доказателства. По искането е било образувано адм. д. № 1114 по описа за 2015 г. на Върховен адимнистративен съд. С решение № 4290 от 20.04.2015 г., постановено по същото, Върховният административен съд е отхвърлил искането, като е приел, че приложените към него писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като с тях молителят могъл да се снабди, при проявена от него процесуална активност, в хода на производството по оспорване на ревизионния акт пред двете съдебни инстанции, а процесуалното му бездействие не може да бъде преодоляно по реда на извънредния способ за отмяна. Настоящото съдебно производство е второ такова, образувано по извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В искането отново се твърди, че представените писмени доказателства са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, че със същите молителят не е могъл да се снабди по независещи от него причини, дори и при проявената от него необходима грижа. Настоящата съдебна инстнация намира, че представените към искането общо 8 броя писмени доказателства, представляващи писма от кореспонденция между преходни доставчици на молителя, всички изготвени през периода 2008 г. - 2009 г., като следва да се посочи, че писмата по т. 1 и т. 2 с дати от 22.08.2015 г. и 25.08.2015 г. не се представят по делото, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Както се сочи в мотивите към решение № 4290 по адм. д № 1114/2015 г. по описа на ВАС по предходното искане за отмяна на касационното решение на същото основание - чл. 239, т. 1 АПК, "нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Документът, който е съставен с участието или със знанието на страната, включително документите, които изхождат от търговската или счетоводната документация на страната, не представляват нови доказателства по смисъла на разпоредбата, тъй като страната е знаела за съществуването им и е могла да ги представи по време на висящността на процеса при полагане на дължимата грижа. Въпреки липса на доказателства за достоверната дата, може да се направи предположение, че представените писма като част от кореспонденция между предходни доставчици на молителя са създадени преди възникване на данъчното събитие, т. е. са били създадени и са съществували преди ревизията, респ. преди обжалването на ревизионния акт, в рамките на което съществуването на спорните права, в случая на право на приспадане на данъчен кредит, е било предмет на установяване и признаване. Освен това, за да е налице основание по чл. 239, ал. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е необходимо доказателствата да са от съществено значение за делото. Видно от мотивите на съдебните актове, причина за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставките на "Белла инс" ЕООД, "Алфа браво" ЕООД, "Атина трейд" ЕООД и "Некста" ЕООД е липсата на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за създаване на рекламни клипове, липса на доказателства за това кой точно и къде е изработил същите, налице ли са работници и служители с необходимата квалификация, притежаване на специализиран софтуер и каква е неговата стойност. Посочените писмени доказателства не установяват тези обстоятелства, които са от съществено значение за признаване реалността на доставките. Предвид това може да се заключи, че не са изпълнени условията на чл. 239, т. 1 АПК новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото и при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. по изложените съображения искането за отмяна на решение № 12797 от 28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 7234/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд