Решение № 10346 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2016 г.

Решение № 10346 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Делтатекс" ООД със седалище гр. С., представлявано от управителя Н. Й., и от "8-ми март" АД със седалище гр. С., представлявано от изпълнителния директор Н. Й., чрез адв. Д. П., срещу решение № 336 от 18 януари 2016 г., постановено по адм. дело № 5714/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на "8-ми март" АД срещу заповед № РД-09-50-690/08 декември 1997 г. на главния архитект на С.. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От двамата касатори са постъпили и писмени отговори, в които заявяват основателност на касационните жалби. От ответника "Стройинвест" ООД, чрез пълномощниците му адв. В. Б. и адв. Л. Д., са постъпили писмени отговори, в които излагат доводите си за неоснователност на подадените касационни жалби. Претендират присъждане на разноски, направени за процесуално представителство пред касационната инстанция. Останалите ответници - Главният архитект на С., Столична община - район "Надежда", "Гелишев" ЕООД, "М. М." ООД, "Стимар" ЕООД, "Вотан" ЕООД и Д. Т. Н., не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "8-ми март" АД срещу заповед № РД-09-50-690/08 декември 1997 г. на главния архитект на С., с която на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ (отм.) и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Столичната общинска администрация; чл. 20, ал. 2 и чл. 48, ал. 1, т. 5 и т. 6 и ал. 2 от ППЗТСУ във връзка с чл. 23, ал. 1 от Наредба № 5, са одобрени частичен застроителен и регулационен план и кадастрален план в посочените в заповедта граници. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви относно наличието на предпоставките, визирани в чл. чл. 6, т. 6 от ЗТСУ (отм.) и § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обнародван в "Д. вестник", бр. 65/2003 г. спрямо обжалвания административен акт. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на цялостна преценка на доказателствения материал по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за валидност и липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Разпоредбата на § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обнародван в "Д. вестник", бр. 65/2003 г., предвижда възможност за общинските съвети в шестмесечен срок от влизане на закона в сила да потвърдят заповедите на главния архитект на общината (района), издадени на основание чл. 6, т. 6 от отменения Закон за териториално и селищно устройство, както и заповедите на кметовете на райони, издадени на основание чл. 6, т. 6 и т. 7 от същия закон в периода от 11 септември 1991 г. до 31 декември 2001 г., с изключение на отменените като незаконосъобразни. С решение № 85 от 06 август 2003 г., взето по протокол № 56 от заседание на Столичния общински съвет са потвърдени издадените на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ (отм.) заповеди от главния архитект на С. От данните по делото, а и между страните не се спори, че обжалваната в първоинстанционното производство заповед № РД-09-50-690/08 декември 1997 г. на главния архитект на С. е сред посочените в решението на Столичния общински съвет и обнародвани в "Д. вестник", бр. 78/2003 г. заповеди, поради което за нея е приложим предвиденият в § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ извънреден способ за потвърждаването й. С това недостатъците на обжалваната заповед, свързани с компетентността на органа, който я е издал, са санирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Ето защо, съдът като е достигнал до извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при липсата на останалите посочени в чл. 146, т. 2-5 от АПК основания за отмяна, е постановил съответен на материалния закон съдебен акт. Останалите посочени в касационните жалби оплаквания са били наведени и пред първоинстанционния съд, като са били обсъдени и правилно приети за неоснователни, с оглед на което касационната инстанция не следва да ги преповтаря. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби отменителни основания, съдебното решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, то същото ще следва да бъде уважено, като касторът ще следва да бъде осъден да заплати на "Стройинвест" ООД сума в размер на 720.00 лева, съгласно представените доказателства за реалното й заплащане и представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Направеното от страна на касатора възражение за прекомерност не следва да бъде уважено, тъй като размерът на възнаграждението е съответен на фактическата и правна сложност на делото и съобразен с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,