Решение № 10494 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2010 г.

Решение № 10494 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 185 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Чек Дежене България" ЕООД срещу решение № 8646 от 25.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1791/2010 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване нищожността или за отмяна поради незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 11, ал. 4 и 5, чл. 12, ал. 1 и 3 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн. в "Държавен вестник", бр. 66/25.07.2003 г., в сила от 25.07.2003 г., изм. и доп., бр. 1 от 6.01.2009 г. В касационната жалба се развиват подробни съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - министърът на труда и социалната политика, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - министърът на финансите, чрез юрк. Цветанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е образувано по жалба на "Чек Дежене България" ЕООД за обявяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 11, ал. 4 и 5, чл. 12, ал. 1 и 3 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн. в "Държавен вестник", бр. 66/25.07.2003 г., в сила от 25.07.2003 г., изм. и доп., бр. 1/6.01.2009 г. (Наредбата). Съдът при постановяване на решението си е взел предвид, че цитираните подзаконови разпоредби са издадени в рамките на делегираната от чл. 209, ал. 6 от ЗКПО компетентност на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите да издадат специална наредба, с която да определят "редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор" и че предназначението на издадената наредба съобразно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове е да осигури изцяло прилагането на законовите разпоредби на чл. 209, ал. 1 - 5 от ЗКПО. Поради това съдът е отхвърлил подадената пред него жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за валидност и законосъобразност на атакуваните разпоредби на Наредбата са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обосновано е приетото от съда, че атакуваните от жалбоподателя разпоредби на Наредбата са издадени в рамките на делегираната от закона компетентност на министъра на социалната политика и министъра на финансите. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С чл. 209, ал. 6 от ЗКПО посочените министри са овластени да издадат наредба за определяне реда за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор. Обжалваните от жалбоподателя разпоредби уреждат реда и условията за отнемане на разрешенията, а също така условията за организирането и контрола върху осъществяването на дейност като оператор. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението, направено в касационната жалба относно липсата на мотиви във връзка с валидността на атакуваните разпоредби на Наредбата, е неоснователно. Такова е и възражението, направено във връзка с посоченото от тричленния състав, че текстовата формулировка на чл. 209, ал. 6 от ЗКПО не е достатъчно прецизирана. Този израз е спекулативно разгледан от касатора извън контекста. По същество от изложеното в обжалваното решение става ясно, че посочения израз е употребен в смисъл, че законовата норма не може да посочи изчерпателно всички обстоятелства и хипотези, които следва да бъдат регулирани с издадения подзаконов норматив акт, поради което са очертани само рамките, в които административния орган има право на регулация. В тези рамки попадат текстовете на чл. 11, ал. 4 и 5 и чл. 12, ал. 1 и 3 от Наредбата в приложимата редакция. Законосъобразни са и изводите на тричленния състав относно липсата на противоречие на атакуваните разпоредби с по-високи по степен актове. Изложеното в обжалваното решение се споделя напълно от касационния състав и доколкото по съществото си в касационната жалба са повторени доводите, поддържани в първоинстанционното производство, то не се налага повторното им разглеждане. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,