Решение № 15739 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14535/2011 г.

Решение № 15739 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14535/2011 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез юрк. Т. Желязкова, против Решение № 1208/26.09.2011 г. по адм. д. № 2317/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, 9-ти състав, в частта му, с която по жалба на "Енормъс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк "Изгрев", бл. 118, ет. 6, ап. 27, представлявано от управителя Йордан Христов Тинчев, е отменен Ревизионен акт (РА) № 2181001186/31.08.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-333/25.10.2010 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), в частта му, с която за данъчен период м. 02.2010 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 710 лв. по фактура № 111/3.02.2010 г., издадена от "Необласт" ЕООД. В жалбата се твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата против РА като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. "Енормъс" ЕООД оспорва същото Решение на Административен съд - Бургас, в частта му, с която, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу същия РА, в частта му, с която за данъчен период м. 03.2010 г. на РЛ е отказан данъчен кредит общо в размер на 19 971 лв. и са начислени лихви, по три фактури с издател "Трайстар" ЕООД. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно, поради необоснован извод за липса на реални доставки по процесните фактури и материално - незаконосъобразен отказ на претендираното право. Иска се отмяна на решението и РА в посочената част и присъждане на разноски. С влязло в сила протоколно определение от 10.04.2012 г. жалбата на дружеството е оставена без разглеждане като просрочена и производство по делото в тази част е прекратено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност касационната жалба на данъчния директор в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Със съдебното Решение, в обжалваната му част, е отменен посоченият Ревизионен акт в частта му, с която на "Енормъс" ЕООД за данъчен период м. 02.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 710 лв. по фактура, издадена от "Необласт" ЕООД, с предмет "инструменти за металорежещи машини - ножодържачи, нож за гилотина, нож за абкант". При ревизията е прието, че не е установена реалността на доставката, тъй като не са събрани доказателства за наличието на металорежещи машини у доставчика, както и за произхода на стоманата, като материал, от който се твърди, че са направени инструментите; не е доказано извършването на разходи във връзка с транспорта на предмета на доставката, нито плащането по фактурата, а към фактурите с издател РЛ за последващи доставки са издадени кредитни известия, които косвено доказват липса на процесната доставка. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оспорения РА на жалбоподателят неправилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, поради липсата на реална доставка на стоки по процесната фактура. Съдът е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, обосноваващи извод за реалност на доставката: сключен договор за изработка и доставка между получателя и прекия доставчик, извлечения от счетоводна документация за заприхождаване на стоките и последващото им изписване от склад, платежни документи. По делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чиито изводи съдът е възприел като подкрепящи тезата на ревизирания субект. Като факт, безспорно установяващ реалността на процесната доставка, е възприета и последващата реализация на стоката във вътреобщностна доставка към гръцки контрагент. Осъществяването на ВОД съдът е приел за доказано чрез инвойс фактури и международна товарителница, като позовавайки се и на експертното заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза, е приел, че макар сделките за последваща продажба на предмета на процесната доставка на гръцката фирма "Антипас А. Б. Е. Е. " да са били развалени, за което са издадени кредитни известия, е намерен нов контрахент, отново със седалище в Гърция, на когото стоките са били продадени през м. 03.2010 г. и приходът от тези продажби е бил надлежно осчетоводен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в обсъжданата част е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. По делото още в ревизионното производство са представени доказателства за предходните доставки (на стомана и наем на металорежещи машини), както и за реалното осъществяване на пряката доставка. Относно последващите доставки на същите стоки са представени доказателства във връзка с издаването на кредитни известия към фактурите за продажба и действителна последваща продажба на същите стоки. Приемо-предавателният протокол за предаване на предмета на пряката доставка, товарителницата и пътния лист, с посочен конкретен автомобил, извършил превоза от 3.02.2010 г., не са били оспорвани както при ревизията, така и на нито един етап от оспорването на РА. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза категорично установява техническия и персонален капацитет на доставчика за изработка на процесните инструменти. Експертизата е изготвена след проверка на счетоводството на доставчика и при посещение на производствената му база в гр. Варна. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост и материална незаконосъобразност на изводите на съда досежно установеността на реалното извършване на облагаема доставка по коментираната фактура. Решаващият състав е изследвал всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит, във връзка с които правилно е посочил, че съобразно приложимия ЗДДС, ненамирането на адреса за кореспонденция, съответно - непредставянето на изискани по реда на ДОПК документи от доставчика на ревизираното лице, не е основание за отказ на признаване на претендираното право на данъчен кредит. При установеност на регистрацията на доставчика по ЗДДС към датата на издаване на процесната фактура, отразяване на същата в справката-декларация и в дневника за продажби през съответния данъчен период, плащане на цената на стоката в брой, приемо-предавателен протокол, товарителница и пътен лист за превоза и последваща реализация на същата, настоящият състав намира, че соченото от касатора несъответствие между договора за изработка и останалите доказателства за чия сметка е транспортирането на стоките не би могло да обоснове извод за недоказаност на реалността на доставката. Аргумент за обратното не следва и от заключението на вещото лице по приетата СсчЕ, което е оспорено само номинално в първоинстанционното производство и е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Настоящият състав споделя доводите в жалбата, че наличието на договор и приемо-предавателен протокол не е достатъчно основание да се приеме, че процесната доставка е извършена, тъй като в качеството си на частни документи те не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. В случая обаче органът по приходите не е оспорил тяхната автентичност и дата, а и те са представени още в ревизионното производство, с оглед на което изводите, формирани от съда въз основа на тях, се явяват обосновани. Той е ценил договора и приемо-предавателния протокол, товарителницата и пътния лист в съвкупност с останалите доказателства по делото, редовно воденото счетоводство на получателя, включително и приложените инвойси, уведомления за приемане, международна товарителница, установяващи последващото извършване на вътреобщностни доставки на процесните стоки от страна на ревизираното лице, в резултат на което е извел обоснован извод за реалност на процесната доставка и законосъобразно е отменил обжалвания РА в посочената част. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,