Решение № 3548 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 96/2011 г.

Решение № 3548 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 96/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Абдулмаджид Мохамед Хамдан срещу решение № 13281 от 19.11.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 1534/2010 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Държавна агенция за бежанците, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Абдулмаджид Мохамед Хамдан, гражданин на Мароко против решение № 23 от 14.01.2010 г., на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба за закрила № Б- 2179 от 10.04.2009 г. и № Б-2605 от 28.04.2009 г. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. Съдът е приел, че административният орган е обсъдил наличието на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и е достигнал до законосъобразен извод за липсата на такива основания. Съдът е преценил като правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съдът е преценил като законосъобразен извода на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят / чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/, липсват данни, че в страната си жалбоподателят би бил подложен на смъртно наказание или екзекуция /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Тъй като не са налице основанията посочени в трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ, даващи основание да се предостави хуманитарен статут, съдът е потвърдил оспореният акт и в тази част. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Доводът на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на решението поради неправилното приложение на материално-правните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, не се споделя. При постановяване на решението си тричленният състав на Върховния административен съд е изследвал и анализирал всички обстоятелства свързани с приложението на горните разпоредби. На базата на информацията дадена от жалбоподателя в проведените интервюта и събраните към преписката доказателства е стигнал до обоснования извод, че липсват предпоставките по чл. 8 за предоставянето на статут на бежанец и по чл. 9 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Не е спорно по делото, че в страната си по произход касационният жалбоподател не е бил преследван поради етническата си принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия и липсва основателен страх от преследване на това основание. Твърденията на жалбоподателя за преследване на религиозна основа са непоследователни и не могат да се приемат безкритично. Жалбоподателят твърди, че в страната си по произход е приел християнска религия - католическа, но при напускане на страната по произход е заминал първоначално за Турция, а след това за кратък период от време в Грузия, от където се завърнал отново в Турция. От Турция е влезнал незаконно в България. Целия този маршрут не включва държава в която католическата религия е официална. За краткия период от време, за което жалбоподателят твърди, че е приел християнска религия, поведението му не сочи, че той се стреми да се установи в страна, в която да изповяда вярата си. Непоследователно е поведението на жалбоподателя и след като е образувано производство по искането му за закрила в България. При направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход, обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Представените пред настоящата инстанция доказателства не водят до правен извод, различен от този направен от тричленния състав. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221,2, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия