Решение № 14172 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 916/2017 г.

Решение № 14172 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 916/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 2321 от 6.12.2016 г., постановено от Административен съд П., първо отделение, ХVIII състав по адм. д. № 1292/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Г. К." ЕООД, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, направени за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/1226 от 12.04.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, в която са отказани за финансиране следните разходи: увеличение с 10 % на субсидията; разходи за проточен вентилатор DF1250DeLaval на обща стойност по проекта в размер на 10092.03 лева от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 0.02 лева; разходи за трактор VALRTRA N143H3 на обща стойност по проекта в размер на 236 655.43 лева от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 69007.75 лева; разходи за автоматична поилка за овце с клапан 5 л в минута съгласно спецификация на обща стойност 6102.19 лева, от които неодобрени за финансиране са в размер на 3051.10 лева; разходи за фадрома чупеща THALER 2138/K на обща стойност по проекта в размер на 93879.84 лева, изцяло неодобрени за финансиране; разходи по подобект 3, СМР - сеновал СМР на обща стойност по проекта в размер на 84 218.64 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 36 697.32 лева; разходи за подобект 3, СМР - ветеринарно обслужване и осеменяване СМР на обща стойност по проекта в размер на 78 452.67 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 7 711.28 лева. Съдът е отменил оспорения акт, в частта с която не са одобрени разходи за инвестиции за закупуване на техника и извършване на СМР и в тази част е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В частта, с която е отказано увеличение на субсидията с 10 % съдът е отхвърлил жалбата. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на решението в отменената част, решаващият съд приема, че в заповедта не са изложени фактическите основания за намаляване на заявените разходи. Съдът приема, че в оспорения акт липсват аргументи за начина на формиране и изчисляване на субсидията, дължима въз основа на одобрените за финансиране разходи. В заповедта не е описан начинът на формиране на размера на отпуснатата субсидия. В заповедта е посочена стойността на разходите, одобрени за финансиране, респ. стойността на разходите, чието одобряване е отказано, както и общият размер на одобрените субсидии, който се определя въз основа на размера на одобрените разходи. Същевременно нито в оспорваната заповед, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства, в това число в приложения контролен лист, изготвен от служители на ДФЗ, не фигурира подробно описание на начина на формиране на одобрените разходи. Съдът приема, че съгласно посоченото правно основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 (Наредба № 9/2015 г.) не са допустими разходите за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. В чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е предвидено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. След анализ на приложимите процедурни правила, съдът приема, че административният орган следва да оповести списък на разходите, за които се прилагат референтни цени преди приемането на заявления за подпомагане, тъй като от това зависи броя на офертите, които кандидатите представят като приложение. По преписката е представена заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г., с която са определени пределни референтни цени в лева без ДДС, като пределни разходи при извършване на строително-монтажни работи, но тази заповед не е цитирана като основание в оспорения акт. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед, в частта с която са отказани за финансиране разходи за проточен вентилатор DF1250DeLaval на обща стойност по проекта в размер на 10092.03 лева от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 0.02 лева; разходи за трактор VALRTRA N143H3 на обща стойност по проекта в размер на 236 655.43 лева от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 69007.75 лева; разходи за автоматична поилка за овце с клапан 5л в минута съгласно спецификация на обща стойност 6102.19 лева, от които неодобрени за финансиране са в размер на 3051.10 лева; разходи за фадрома чупеща THALER 2138/K на обща стойност по проекта в размер на 93879.84 лева, изцяло неодобрени за финансиране; разходи по подобект 3, СМР - сеновал СМР на обща стойност по проекта в размер на 84 218.64 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 36 697.32 лева; разходи за подобект 3, СМР - ветеринарно обслужване и осеменяване СМР на обща стойност по проекта в размер на 78 452.67 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 7 711.28 лева и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението в обжалваната част е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви, неизлагане на фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране. Според изложеното в нея става ясно, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 15, чл. 32, ал. 14 и чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. Както в оспорения акт, така и в приложени към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. От заключението на назначена по делото експертиза се установява, че редуцирането на разходите е в резултат на превишение на одобрени референтни стойности за закупуване на земеделска техника и извършване на СМР. Обосновано съдът приема, че експертното заключение не може да мотивира оспорената заповед, тъй като не е част от административната преписка, а е доказателствено средство за установяване на твърдения и възражения на страните по делото. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства, може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани. Както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени. В случая такива документи не са представени нито към административната преписка, нито в хода на първоинстанционното производство. Според чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Периода на прием на заявления за подпомагане е определен със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 г. Затова референтните разходи следва да бъдат определени в срок до последната дата, поради което и представената заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. е ирелевантна за спора. С касационната жалба е представено писмено доказателство - удостоверение, издадено от директора на Дирекция "Информационни технологии" в Д. фонд "Земеделие". Настоящият състав прецени, че представеното писмено доказателство няма характер на официален удостоверителен документ, тъй като не е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Удостоверението е издадено от длъжностно лице - служител в администрацията на касационния жалбоподател и по своя характер е свидетелстващ документ, който установява благоприятстващи за касационния жалбоподател факти. Доказателствената стойност на удостоверението следва да се прецени с оглед всички доказателства по делото. На първо място следва да се посочени, че независимо от твърдението за надлежно публикуване на електронната страница на ДФЗ на списъците с референтни стойности, такива списъци не се представиха и в касационното производство. На следващо място в удостоверението е направен анализ на електронни съобщения между служители в администрацията на ДФЗ, но не се удостоверява надлежно публикуване на електронната страница на ДФЗ на списъците до крайната дата 27.03.2015 г. С оглед тези доводи, настоящият състав намира, че представеното писмено доказателство не опровергава изводите на решаващия съд. По тези съображения, настоящият състав счете, че обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба "Г. К." ЕООД, в представения отговор по касационната жалба, е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства, че такива действително са направени, поради което искането следва да се остави без уважение. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение