Решение № 1216 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4698/2007 г.

Решение № 1216 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4698/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Д. Я. Я. обжалва решение № 1* от 20.06.2007 г. по гр. д. № 106/2004 г. по описа на П. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 191 от 24.10.2003 г. по гр. д. № 612/1996 г. по описа на К. районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу Н. Т. К. и А. Г. К. искове с правни основания чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД. Поддържа се, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон - § 8 от ПЗР на Закона за устройство на територията. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Ответникът по касационната жалба Н. Т. К. изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила, а останалите не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка по допустимост на жалбите, прие следното: Касационната жалба е недопустима в частта й срещу решение № 1* от 20.06.2007 г. по гр. д. № 106/2004 г. по описа на П. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 191 от 24.10.2003 г. по гр. д. № 612/1996 г. по описа на К. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Я. Я. против Н. Я. Я. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 120 деноминирани лева, представляваща стойността на съборената част от оградата, намираща се между УПИ *парцел/ № V* и IХ-340, в кв. 137а по регулационния план на гр. К. С. разпоредбата на чл. 218а, ал. 2 ГПК (отм.), въззивните решение на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански дела с цена до 5000 лв. не подлежат на касационен контрол. В частта досежно иска с правно основание чл. 45 ЗЗД касационната жалба се явява недопустима - подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Касационната жалба в останалите й части е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания, приема следното: С обжалваното решение № 1* от 20.06.2007 г. по гр. д. № 106/2004 г. по описа на П. окръжен съд е оставено в сила решение № 191 от24.10.2003 г. по описа на К. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Я. Я. срещу Н. Т. К., А. Г. К., С. Л. С. и П. П. С. искове с правни основания чл. 108 ЗС - за предаване на владението върху 12 кв. м, представляващи място, заключено между имотната граница на имоти № №* и 340 и парцелната граници, между парцели № №* и IХ-340, в кв. 137а по плана на гр. К., както и за осъждане на ответниците да преустановят предприетите действия по събаряне на масивната каменна ограда между парцели № №* и IХ-340 в кв. 137а, както и предприетите строителни действия по изграждане на жилищна сграда на калкан, на регулационната линия между описаните парцели. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 28.01.1994 г., с нотариален акт № 66/94 г., Я. В. Я. и Т. Я. Я. са дарили на сина си 1/2 идеална част от парцел **** VIII-3724, в кв. 137а, целия първи етаж от триетажната масивна жилищна сграда и целия гараж, построени в него, а на 21.07.1977 г., с нотариален акт № 38/77 г., са дарили на другия си син В. Я. Я. другата 1/2 идеална част от парцела. През 1977 г., с нотариален акт № 157/1977 г., ответникът Н. К. е купил 1/2 идеална част от парцел **** IХ-379, в кв. 137а, както и целия първи етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, а ответниците С са закупили останалата 1/2 идеална част от парцела и втория етаж от жилищната сграда. През 1971 г. бащата на ищеца Я. Я. е изградил процесната масивна ограда между парцели № №* и IХ, с дължина около 15-16 метра, а ответниците К са надстроявали над тази ограда за изравняване на височината. Понастоящем около 10 линейни метра от оградата е разрушена и материалът е изхвърлен на сметището, а на границата между двата имота има изградени основи на жилищна сграда. Въз основа на заключенията на съдебно-техническите експертизи и писмените доказателства по делото е прието, че на името на ответника Н е бил одобрен на 27.09.1995 г. технически архитектурен проект, комплектован с части конструктивна, В и К, електрозахранване, за строеж на двуетажна жилищна сграда с гаражи в приземна, в парцел **** IХ-340, в кв. 137а. На 24.10.1995 г. му е издадено строително разрешение № 193/24.10.1995 г. Строителството на сградата е започнало, като в момента е изградена западната основа на същата и част от основите на западния гараж. Западната основа на сградата е на регулационната линия между парцели № №* и IХ, тъй като жилищната сграда е одобрена на калкан към парцела на жалбоподателите. Техническият (работен) архитектурен проект е бил одобрен на база предварителен архитектурен проект, одобрен на 29.05.1995 г., обявен на ответниците С (като съсобственици на п. IХ), Я. Я. - баща на ищеца Д. Я. и Х. Д. (като собственик на п. Х). По регулационния план от 1966 г. имотът на ищеца е съставлявал парцел **** VIII-3724, а имотът на ответника - парцел **** IХ-340, в кв. 137а., като от имот пл. № 3* се придават по регулация 15 кв. м към парцел **** IХ- 340, а от имот пл. № 340 се придават 2 кв. м към парцел **** VIII-3724. Няма данни за уреждане на регулационните сметки доброволно или по реда на чл. 265 и сл. ППЗТСУ (отм.). Със заповед № 91/14.02.2000 г. на кмета на гр. К. е изменен застроителният и регулационен план на част от града, в която част попадат и процесните имоти. По този план парцел **** VIII-3724 по предходния план е заснет като парцел **** VIII-им. 380, а парцел **** IХ-340 като парцел **** IХ-379. Регулационните граници по плана от 1966 г. са заснети като имотни, т. е. общината е приела, че планът от 1966 г. е приложен, и няма придаваеми по регулация части към двата парцела. От правна страна съдът е приел, че предявените искове с правни основания чл.чл. 108 и 109 ЗС са неоснователни, тъй като ответникът е собственик на спорната част от имота, а разрушаването на оградата и строителните дейности по изграждане на жилищна сграда са осъществявани на основание одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС са законосъобразни.Уважаването му предпоставя установяване на обстоятелството, че ищецът е собственик на спорния имот и ответникът упражнява фактическа власт върху същия без основание. В случая, събраните по делото доказателства налагат извода, че ищецът Д е собственик на 1/2 идеална част от парцел **** VIII-380, в кв. 137а по плана на гр. К. от 2000 г. (по предходния план от 1966 г. парцел ****, в кв. 137а), придобил това право на основание договор за дарение, а ответникът Д. Я. Я. - собственик на 1/2 ид.ч. от съседния парцел **** IХ-379 в същия квартал (по предходния план от 1966 г. парцел **** IХ-340), на основание договор за покупко-продажба. Като собственик на урегулиран поземлен имот (парцел) № V* в кв. 137а по плана на гр. К., ищецът има право да упражнява фактическа власт върху същия, в рамките на определената от регулационните линии площ. Неоснователен е доводът на касатора, че ответникът не е собственик на придадената към парцела му по регулация част от имота на ищеца. Към сключване на придобивните сделки е бил в сила регулационният план от 1966 г., по който 15 кв. м от имот пл. № 3* (кадастрална основа на п. VIII) се придават към парцел ****Х-340, а 2 кв. м от имот пл. № 340 се придават към парцел **** VIII. Съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ (отм.), в редакцията й към 1966 г., както и съобразно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), в сила към подписване на договорите за продажба и дарение и към влизане в сила на сега действащия регулационен план одобрен със заповед № 91/2000 г., собствеността на придадените по дворущнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Тоест, дворищнорегулационният план е имал непосредствено вещноправно действие досежно придадените към парцели части от имоти и с влизането му в сила собствеността върху същите се е придобивала от собственика на парцела към който се придават. Поради това, към 2000 г. ищецът е бил собственик на урегулиран поземлен имот (парцел) № V* в кв. 137а по плана на гр. К. Неоснователен е доводът на касатора, че с оглед разпоредбите на § 6 и 8 ЗУТ, отчуждително-придобивното действие на дворищната регулация е отпаднало, поради което понастоящем ответникът не е собственик на придадената към парцела му по регулация част от имота на ищеца. Действително, с последните изменения на ЗТСУ (отм.), в сила от 1.01.2001 г. до 31.03.2001 г., отчуждителното действие на дворищната регулация отпада, като заварените случаи се уреждат по правилата на чл. 182а ЗТСУ (отм.), предвиждащи, че ако до влизане в сила на ЗКИР не бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените към парцели недвижими имоти, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява за съответните имоти, като общините осигуряват изпълнението на разпоредбата чрез отразяване на настъпилите изменения в плановете. По подобен начин е уреден въпросът и в ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г., приемащ, че действащите към влизането му в сила и неприложени дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени в 6 месечен срок от влизане на закона в сила, като в противен случай отчуждителното действие на регулационните планове се прекратява и същите могат да бъдат изменени по искане на собствениците (§ 6 и 8 от ПР на ЗУТ). Въвеждането на факта на незаплащане на придадени по регулация части от имоти в законоустановените срокове като основание за изменение на влезлите в сила дворищнорегулационните планове, предвиждането на специална процедура за това, както и обстоятелството, че "връщането" на придадени по регулация места към имота, от който са били отнети, следва да бъде разпоредено от административен орган и да намери отражение в плана чрез нанасяне на новите граници на имотите, налагат извода, че прекратяването на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план не настъпва по силата на закона, а след промяна на плана по разпореждане на административен орган (заповед на кмета на общината). В случая няма данни дворищнорегулационният план от 2000 г. да е изменен на посоченото основание и по предвидения в закона ред, спорните части от парцела на ищеца не са приобщени към имота на ответника чрез съответна промяна на границите в плана, поради което следва да се приеме, че отчуждителното действия на дворищнорегулационния план не е прекратено и ответникът Н. К. е собственик на спорния имот. Правилно е решението и в частта му досежно иска с правно основание чл. 109 ЗС. Започналото строителство в парцела на ищеца и извършеното с оглед на това и в тази връзка събаряне на част от оградата между имота на ищеца и ответника са действия, които не би могло да се окачествят като неправомерни, тъй като са осъществени въз основа на издадена виза за строеж, архитектурен проект, разрешение за строеж и фактически съответстват, не се отклоняват от издадените строителни книжа (събарянето на оградата е с оглед разрешеното строителство "на калкан"). А и не е доказано извършеното строителство от ответника в собствения му парцел ****о някакъв начин да накърнява правото на собственост на ищеца върху съседния. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), същото ще следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника Н сумата 750 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение