Решение № 11536 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Морски сговор, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Стойков, против решение 3432 от 10.04.2025 г., постановено по адм. дело 1603/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1600/14.05.2024 г. на заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие (СИРР) на Община Бургас. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията му и доказателствата по делото. Необосновано е прието, че двете конструкции - постройка и навес, представляват един и общ обект, определен от органа като строеж. Твърди, че навесът е преместваем обект, който подлежи на премахване по друг ред. Моли за отмяна на съдебното решение, с отмяна на потвърдената с него заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - заместник кмета по СИРР на Община Бургас, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Бургас е бил сезиран с жалба на Сдружение Морски сговор, против цитираната по-горе заповед, с която му е наредено, на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне собствения си незаконен строеж: Заведение за обществено хранене Морски сговор, находящ се в местност Рибарско селище, (бивша м. Ченгене скеле), землище на [жк], гр. Бургас и попадащ частично в поземлени имоти (ПИ) с индикатори: 07079.10.1141, 07079.10.1169 и 07079.10.1115 по кадастралната карта (КК) на гр. Бургас. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган с валидно делегирани правомощия, в предвидената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намерил е, че не е такова нарушение нареденото в заповедта общо премахване на постройката и находящия се до нея навес, тъй като същият е функционално свързан със заведението за осъществяване на неговата дейност като обект за обществено хранене. Навесът е изграден върху бетонова настилка и въпреки, че металната му конструкция може да се демонтира и премести, той не може да се квалифицира като отделен преместваем обект. Установил е, че предвид липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, е налице незаконен строеж. Също, обектът попада в трите гореописани поземлени имота, два от които са публична общинска собственост - отредени за улици, а третият е частна държавна собственост, т. е. сдружението не разполага с вещни права върху тези имоти. Съдът е изследвал и предпоставките за търпимост на строежа, като предвид времето на изпълнението му - преди не повече от 20 години, е установил невъзможност за приложение на нормите на § 16 ПРЗУТ, § 148, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003г.) и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012г.). Решението е правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - материалите по административната преписка, заключението на вещото лице, включително снимковия материал и скиците приложени към него, става ясно, че строежът - Заведение за обществено хранене Морски сговор, е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и в чужди поземлени имоти - държавна и общинска собственост. Липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Касае за незаконен строеж, строителството на който е реализирано след 2005 г. Съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост, като обосновано е приел, че те са неприложими в настоящия случай. Не може да бъде прието възражението на касационния жалбоподател, че навесът неправилно е квалифициран като строеж. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на функционална връзка на навеса със заведението, поради което правилно те са определени от органа като един обект. Освен това, определящо за правилното приложение на материалния закон по отношение на него е видът му, характерът и по-конкретно покрива ли белезите на преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ или се квалифицира като строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В случая не са налице съществени елементи, за да определят навеса като обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, а именно: същият не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството без да бъде разглобен, демонтиран на части, с което би изгубил своята индивидуалност, както и че поставянето му, респективно премахването му изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. Вещото лице е установило при огледа на място, че подовата настилка на навеса е бетонова и той е монтиран на нея. Изливането на бетонна плоча върху земята, върху която е извършено строителството на навеса и към която същият е прикрепен, несъмнено променя субстанцията на земята в сравнение със субстанцията и начина й на ползване отпреди това строителство. Премахването му също би променило трайно тази субстанция и начина на ползване на земята. С оглед горното се налага извода, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,