Решение № 15760 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2018 г.

Решение № 15760 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. К. срещу решение № 1988 от 11.12.2017 г. по адм. д. № 694/2017 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 17-1116-000318/31.08.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Благоевград, Сектор "Пътна полиция" – Благоевград, с която за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му отнети свидетелство за управление на МПС №[номер] и свидетелство за управление на МПС № 36501770354, издадено от щата Илинойс САЩ, считано до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът не обсъдил всички доводи, изложени в жалбата. В мотивите на решението е посочено, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е законосъобразна, а в диспозитива е записано, че се отхвърля жалбата срещу наложената санкция по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Не е обсъдил възраженията, че административинят орган не е бил компетентен да отнеме свидетелството за управление на МПС, издадено в САЩ. Свидетелството за управление по смисъла на чл. 3 от Наредба № I -157 от 01.10.2002 г. е свидетелство за управление на МПС №[номер], но не и свидетелството за управление, издадено в САЩ и не е спазен законоустановения ред за отнемане на това свидетелство. Съдът не взел предвид, че съгласно чл. 161, т. 3 от ЗДвП, за да е валидно свидетелството за управление на МПС, издадено от друга държава, на територията на България, следва да е придружено с легализиран превод на български език, а към момента на проверката, жалбоподателят не е разполагал с легален превод на притежаваното от него свидетелство, няма данни от колко време е бил на територията на страната и дали е изтекъл срокът по чл. 162, ал. 3 от ЗДвП. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е процесуално допустима, подадена на 15.12.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 13.12.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че заповедта е мотивирана с установеното на 31.08.2017 г., около 02: 45 ч. нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на МПС от жалбоподателя, квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, със съставения на място на 31.08.2017 г. акт за установяване на административно нарушение бл. № 002980, връчен на нарушителя срещу подпис, от който е видно, че на посочените в него дата, място и час жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил марка "Опел", с рег. №. 4590 АР, собственост на трето лице, под въздействието на алкохол, установено с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", отчел наличие на 1, 45 промила алкохол в кръвта, като на водача е издаден и талон за медицинско изследване, които обстоятелства не са спорни между страните. Направил извод, че доколкото фактическите основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП съответстват на приложените правни разпоредби на чл. 171, т. 1, б. "б" вр. чл. 172, ал. 2, т. 3 – отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1, включваща и свидетелството за правоуправление, заповедта е законосъобразна. Отнемането на свидетелството за правоуправление, издадено от щата Илинойс, САЩ от административния орган е правилно с оглед превантивната функция на принудителната административна мярка. Изложил съображения, че със свидетелството за управление на МПС, издадено от САЩ, водачът може да управлява МПС на територията на Р България за срок от 3 месеца, считано от датата на влизането му в страната – чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Решението е правилно. Не е било спорно по делото, че са осъществени фактическите обстоятелства, даващи основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Обстоятелството, че неправилно административният орган е посочил в акта си, че е санкция по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а не принудителна административна мярка, което е възпроизведено в диспозитива на съдебното решение, не води до незаконосъобразност на административния акт и на обжалваното съдебно решение, с което жалбата срещу акта е отхвърлена. В оспорената пред съда заповед са посочени фактическите и правни основания за издаванетой, поради което жалбоподателят е могъл да изложи всички възражения срещу административния акт и да осъществи процесуалната си защита. Неоснователни са доводите, че административният орган не е следвало за изземва и свидетелството за управление на МПС, издадено в САЩ. Правилно е прието от съда, че съгласно чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1, в които се включва свидетелството за правоуправление, което съгласно т. 2 от същата разпоредба, съответните органи имат право да изземват. При положение, че свидетелството за управление на МПС, което е издадено в САЩ, не е било с легализиран превод на български език към момента на проверката, съгласно чл. 161, т. 3 от ЗДвП и не е било валидно, както се твърди в жалбата, жалбоподателят не е могъл да го ползва и правата му не са нарушени, още повече, че се твърди в жалбата, че е бил изтекъл срокът по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, през който може да се използва свидетелството за правоуправление, без жалбоподателят добросъвестно да сочи от кога е на територията на страната. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение