Решение № 15340 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2012 г.

Решение № 15340 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. Касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), против решение № 3039 от 6.06.2012 г. по адм. дело № 1189/2012 г. на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 2901100323 от 4.10.2011 г., потвърден с решение № 2356 от 23.12.2011 г. на касационния жалбоподател, в частта, с която са определени публични задължения на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, за вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) за периода от м. 07.2005 г. до м. 11.2005 г., за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) - универсален пенсионен фонд за периода от м. 07.2005 г. до м. 11.2005 г. и за вноски за здравно осигуряване (ЗО), също за периода от м. 07.2005 г. до м. 11.2005 г. в общ размер на 15379,67 лв. и съответните лихви.

1. Касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, против същото решение № 3039 от 6.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1189 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град,

а) в частта, с която е отхвърлена жалбата на това търговско дружество срещу същия ревизионен акт № 2901100323 от 4.10.2011 г. в частта на установените задължения за ДОО, ДЗПО и ЗЗО за периода от м. 12.2005 г. до месец 10.2006 г. и

б) в частта, с която са определени в размер на 15379,67 лв., а не в действителния им размер от 20646,86 лв., погасените по давност задължения за осигурителни и здравноосигурителни вноски за периода м. 07.2005 г. до м. 11.2005 г. вкл.

В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, развити в касационната жалба, се иска отмяна на решението в съответната част.

В касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, развити в касационната жалба, се иска отмяна на решението в съответните му части.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и за основателност на касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД. Счита, че постановеното решение следва да се отмени в обжалваната от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД част и следва да се остави в сила в останалата му част.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбите и изложените в тях касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

I. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите:

С обжалваното решение Административен съд - София град е приел, че вноските за ДОО, за ДЗПО и за здравно осигуряване за периода от м. 07.2005 г. до м. 11.2005 г. е следвало да се платят до м. 12.2005 г. и в случая общата погасителна давност за процесния период, съобразно чл. 140 от ДПК (отм.), която е 5-годишна, е изтекла. Законосъобразно съдът е приел, че в случая предвиденият 5-годишен давностен срок е започнал да тече от 01.01.2006 г. и съответно на това е изтекъл към 1.01.2011 г., а заповедта за възлагане на ревизия е от дата 28.05.2011 г. - след изтичането на предвидената в закона давност. Правилен е изводът на съда, че след като 5-годишният давностен срок е изтекъл и жалбоподателят се е позовал на него е недопустимо с ревизионния акт да бъдат установени погасени по давност задължения за осигурителни и здравни вноски. Поради гореизложеното касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите е неоснователна, а оспореното с нея решение в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

II. По касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД:

По делото е било установено, че съгласно колективен трудов договор за 2004 г. и 2006 г. работодателят "Водоснабдяване и канализация" ЕООД е сключил групова застраховка "Живот" в случай на преживяване на определен срок, като са застраховани всички работници и служители. Правилно съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е за вида и характера на плащанията по застраховка "Живот" и най-вече - дали застрахователните вноски са социален разход, върху който са дължими осигурителни и здравни вноски.

Според чл. 6, ал. 11 КСО (в редакцията му към процесния период) върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5. В нормите на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са изброени лимитативно социалните разходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски, а именно: върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на чл. от семейството или при други случайно настъпили събития, както и върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В разпоредбата на чл. 2а от наредбата изрично е посочено, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт. Съдът е отчел, че разходите за застраховка "Живот" не са включени в изброените хипотези на чл. 2, ал. 2 и 3 и чл. 2а от наредбата, но те не съставляват и разходи, върху които се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 2, ал. 1 от същата наредба, според която осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. Анализирайки всички тези разпоредби и фактите по делото, според които премиите за застраховка "Живот" не са давани пряко на служителите, а са превеждани на застрахователя, както и това, че те нямат характера на трудово възнаграждение или доход от трудова дейност и не са включени във ведомостите за заплати, съдът неправилно е приел, че те са в приложното поле на чл. 6, ал. 2 КСО. След като разходите за застраховка "Живот", които са социални разходи в полза на работниците, са заплащани от ВиК- Хасково пряко на застрахователното дружество и не са изплащани или начислявани пряко на работниците и служителите, както и не са възнаграждения или доходи от трудова дейност, то върху тях не следва да се начисляват и заплащат осигурителни вноски за фонд "Пенсии", фонд "ДЗПО" и ЗЗО. Неправилно е позоваването от страна на съда на разпоредбите на чл. 293 и 294 от Кодекса на труда във вр. § 1 от ДР на ЗКПО. В последната разпоредба е дадена дефиниция на понятието "социални разходи, предоставени в натура" и това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Както от разпоредбата на чл. 294 КТ, така и от разпоредбата на чл. 293 КТ не може да се направи извод, че изплатените на застрахователя застраховки "Живот" са социални разходи, предоставени в натура, така както изисква разпоредбата на чл. 6, ал. 11 КСО. Нещо повече, изрично е посочено, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и възложителя и лицата са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Ето защо по никакъв начин не може да се направи извод, че изплатените в случая застраховки са социални разходи, предоставени в натура. Те не са и такива, предоставени в пари, нямат характера на трудово възнаграждение и не са включени във ведомостите за заплати, не са давани пряко на служителите, а са превеждани на застрахователя, което ги извежда от приложното поле на чл. 6, ал. 2 КСО и върху тях не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и фонд "ДЗПО" за родените след 31.12.1959 г. (сравни реш. № 6534 от 9.05.2012 г. по адм. д. № 6532 от 2011 г. на ВАС - I отд.). Предвид това неправилно е и приетото, че се дължат и вноски по ЗЗО. Изводът на първоинстанционния съд е в обратния смисъл, поради което решението се явява неправилно и следва да бъде отменено в тази му част.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решено по същество като оспореният от дружеството - жалбоподател ревизионен акт бъде отменен и в останалата му част.

Искането да бъде ревизирано изразеното с решение на АССГ становище, че размерът на погасените по давност задължения е 20646,86 лв., а не 15379,67 лв., по своята същност е искане за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което следва да бъде разгледано от Административен съд - София град по реда на чл. 175 АПК. В това производство съдът следва да обсъди и отговори на въпроса защо не възприема писменото заключение на вещото лице Мариета Руменова Найденова - Георгиева, според което (т. V. 1.) главницата по задълженията за периода 07.2005 г. - 11.2005 г. е 20646,86 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,