Решение № 7091 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5898/2010 г.

Решение № 7091 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5898/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалби на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Цар Симеон" № 330, и на Анелия Георгиева Николова, едноличен търговец "Анелия Николова - Роса", седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. "Люляк" № 8, срещу решение № 77 от 6.04.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. С оспорваното решение Комисията установила, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД, извършило дискриминация по отношение на Анелия Георгиева Николова като нарушило чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация по признак "народност", на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД му предписала да преустанови нарушението и да установи положение на равнопоставеност по отношение на Николова и го задължила да се въздържа занапред от извършване на подобни нарушения. Жалбоподателят "ЧЕЗ Разпределение България" АД счита оспорваното решение за недопустимо - отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК. Твърди, че Комисията се произнесла след като изтекъл срока по чл. 52, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Средствата за търговско измерване на потреблението на електрическа енергия на всички домакинства в кв. "Гиздова махала", гр. Дупница са монтирани на височина около 6 м в периода 1999-2000 г. Жалбата до Комисията за защита от дискриминация е подадена на 5.12.2008 г., т. е. повече от пет години от извършване на твърдяното нарушение. Счита за неоснователно приетото от Комисията, че е налице продължавана нарушение. Наред с това сочи, че дългият срок затруднява обезпечаването на доказателствата с оглед на законовото изискване за съхраняване на оперативната документация за срок от 3 години. Моли съда да обезсили оспорваното решение. Алтернативно поддържа твърдение за незаконосъобразност на решението поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 АПК. Органът не събрал всички доказателства необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата от значение по преписката. По този начин нарушил принципа на дирене на истината по смисъла на чл. 7 АПК. Твърди, че са нарушени и правилата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, чл. 20, ал. 2 АПК и чл. 14, ал. 1 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация (Правилата). Персоналният състав, разглеждащ преписката, бил сменен три пъти. По отношение на чл. от състава - Лало Каменов, сочи, че са налице основания за отвод - Каменов е бивш заместник-кмет на община Лом, живеещ в квартал, в който средствата за търговско измерване са монтирани по същия начин и който публикувал личното си становище, че се чувства дискриминиран от това поведение на електроразпределителното дружество. Каменов не се отвел, който факт поражда основателни съмнения за неговата безпристрастност. Жалбоподателят твърди, че е нарушен и чл. 63, ал. 3 ЗЗД и чл. 34 от Правилата - решението е постановено след изтичането на определения в нормите срок. "ЧЕЗ Разпределение България" АД твърди, че решението е постановено и в нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗЗД - Комисията не обсъдила доколко монтирането на средството на височина, недостъпна за Николова, не е част от съдържанието на предлаганата услуга и доколко то е в противоречие с изискванията на ЗЗД. Неправилен счита извода за наличие на защитения признак "народност". Органът не отчел, че жителите на квартал "Гиздова махала" са от различни етнически групи, но всички са с българска народност. В противоречие с твърдението на самата Николова органът приел, че не обективни факти, а народността е причина за монтиране на средствата. Неправилен счита и извода, че непряката дискриминация е въведена с привидно неутралната разпоредба на чл. 27, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД (Общи условия). Комисията не отчела, че въведената мярка е правно допустима и обективно оправдана. Жалбоподателят твърди, че е нарушен и чл. 37 ЗЗД. Комисията приела, че е налице по-неблагоприятно третиране по повод предоставянето на обществена услуга - доставка на електрическа енергия, без да отчете, че средството за търговско измерване не осигурява доставка на енергия, а само нейното отчитане. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят - едноличен търговец "Анелия Николова - Роса", счита решението в частта, в която Комисията не определила на "ЧЕЗ Разпределение България" АД вида и размера на санкцията и не присъдила направените по делото разноски за незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл. 65 и 66 ЗЗД. Моли съда да измени решението в тази му част. Жалбоподателят се представлява от адв. Юлия Динева. Ответникът по жалбите - Комисията за защита от дискриминация, счита жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за неоснователна. Налице е нарушение, което продължава и към настоящия момент. Комисията, в съответствие с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, разпределила доказателствената тежест, поради което твърденията на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила са неоснователни. Неоснователно счита и твърдението за наличие на основание на отвод на чл. на Комисията. Решението е мотивирано, съобразено с разпоредбата на чл. 37 ЗЗД. Моли съда да отхвърли жалбата. По жалбата на едноличен търговец "Анелия Николова - Роса" не взема становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сочи, че правото на електроразпределителното предприятие да постави средството за търговско измерване на определено от него място е нормативно установено. Целта на предприетото в случая монтиране е избягване на нерегламентиран достъп до електропреносната мрежа и предотвратяване на опасности за живота и здравето на хората и имуществото, както и на загубите на електроразпределителното дружество. Излага подробно доводи за съобразеността на приетите от него Общи условия с европейското законодателство. Моли съда да отмени решението на Комисията в частта досежно дадената на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране препоръка. "ЧЕЗ Разпределение България" АД не взема становище по жалбата на Анелия Николова. Анелия Николова не взема становище по жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Върховният административен съд счита жалбата на Анелия Николова в частта досежно неопределянето на вида и размера на санкцията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за недопустима - подадена е от ненадлежна страна. Надлежна е страната, която защитава свои субективни права и законни интереси, т. е. тази, която има правен интерес от оспорване на акта. Николова няма правен интерес от оспорване на решението в частта относно санкцията. Нейният правен интерес е свързан с установяване на акта на дискриминация, което административният орган е направил. По този начин субективното й право на равно третиране е защитено. С налагането и размера на наказанието не се засягат нейни субективни права или правно защитими интереси. Наказанието се налага от административния орган при спазване разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 27, ал. 2 Закона за административните нарушения и наказания. Преценката на Николова за налагането на санкция и за нейния размер е неотносима към законосъобразността на акта. Следва да се посочи, че жалбоподателката е избрала да защити субективните си права като сезира Комисията за защита от дискриминация, а не като поде иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗД. С оглед на изложеното съдът следва, на основание чл. 159, т. 4 АПК да прекрати съдебното производство в тази му част като недопустимо. Върховният административен съд счита жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Анелия Николова е собственик на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Дупница, кв. "Гиздова махала", ул. "Люляк" № 8. Обектът се захранва с електрическа енергия от "ЧЕЗ Разпределение България" АД. През 1999-2000 г. всички средства за търговско отчитане на електрическата енергия на абонатите в кв. "Гиздова махала", в т. ч. и на Николова, са монтирани на недостъпно за потребителите място - на бетоновите стълбове от мрежата на въздушния електропровод на височина около 6 метра. Монтираното по този начин средството за контрол възпрепятства Николова да осъществява контрол върху показателите на електромера. С жалба, входящ на "ЧЕЗ България" ЕАД № 652728 от 3.10.2008 г., л. 7 от делото, Николова поискала предприемане на необходимите мерки за монтиране на уреда на подходящо място, което да й осигури визуален достъп. С жалба, вх. № Ц-03-5904 от 4.12.2008 г., Николова сезирала с искането си и Комисията за защита на потребителите. В описа на заявления за услуга - достъп до средство за търговско измерване, изготвен от "ЧЕЗ Разпределение България" АД за периода 1.01.2007 г. до 27.08.2009 г., Николова не фигурира. Мястото на средството за измерване не е променено и понастоящем. С жалба, вх. № 44-00-3318 от 5.12.2008 г. Николова сезирала Комисията за защита от дискриминация. С решение № ОУ-056 от 7.11.2007 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКИВР) са приети Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Общите условия са в сила от 26.11.2007 г. Съгласно техния чл. 27, ал. 2 в случай, че за гарантиране на живота и здравето на гражданите, собствеността, качеството на електрическата енергия, непрекъснатостта на електроснабдяването и сигурността и надеждността на енергийната система, средствата за търговско измерване са поставени на място, до което достъпа е затруднен, електроразпределителното предприятие се задължава да осигури за своя сметка възможност за визуален контрол до три дни след писмено заявление от потребителя. При така установената фактическа обстановка Комисията приела, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД извършило непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗД по признак "народност" чрез въвеждането на наглед неутрална практика със законна цел - разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Общите условия, но средствата за постигане на която не са подходящи и необходими. Наред с това Комисията приела, че Николова била третирана различно, тъй като била задължена да извърши действия по заявяването на услугата "визуален достъп". Различното третиране се изразявало в различно отношение към потребителите от кв. "Гиздова махала" и конкретно към Николова, чийто имот се намира в този квартал, и от това за нея произтичат по-неблагоприятни последици. Комисията приела, че Николова е поставена в по-неблагоприятно положение - в невъзможност тя лично да следи отчетените стойности на електромера, защото имотът й е разположен в квартал, населен предимно с български граждани от ромски произход. Приела, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с цел да гарантира в известна степен предотвратяване на евентуални загуби и набези срещу отчитащите устройства нарушило правото на Николова на равно третиране - други абонати на дружеството имат възможност лично да следят средствата за измерване. Комисията приела, че не е изтекла давността по чл. 52 ЗЗД, тъй като към момента на образуване на производството средството за търговско измерване е на недостъпно място. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за основателна, а жалбата на Николова - за неоснователна по следните съображения: По жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД: По твърдението за недопустимост на оспорваното решение: За да се установи допустимо ли е оспорваното решение е необходимо да се отговори кое е деянието, чрез което се твърди извършена дискриминация. В мотивите си Комисията приела, че независимо кога е поставено средството за измерване, важно е, че към датата на образуване на производството средството продължава да се намира на недостъпно място, поради което е налице продължавано нарушение и срока по чл. 52, ал. 1 ЗЗД не е изтекъл. От това твърдение на органа следва, че непряката дискриминация е осъществена с поставянето на средството за измерване на недостъпно за клиента място. Ако това е деянието, с което е осъществена непряката дискриминация, то безспорно следва да се приеме за правилен извода на Комисията, че е налице продължавано нарушение. С поставянето на измервателните средства на място със затруднен достъп, т. е. с извършването на едно действие, дружеството е създало трайно във времето състояние, за което се твърди, че дискриминира. С оглед на това неоснователно е възражението на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, че е налице изтекла давност и образуваното производство е недопустимо. Както правилно посочва в мотивите си Комисията, ирелевантно е кога е поставено средството на недостъпно място, важното е, че към датата на образуване на преписката то продължава да бъде там. С оглед на изложеното и с оглед на това твърдяно деяние, съдът счита, че обжалваното решение е допустимо. По твърдението за незаконосъобразност на оспорваното решение: Безспорни по делото са следните факти: че Николова притежава търговски обект, находящ се в кв. "Гиздова махала", гр. Дупница; че в този квартал всички средства за търговско измерване на ползваната електрическа енергия са разположени по начин, който ги прави недостъпен за абонатите, както и че кварталът е населен предимно с роми. От релевантните за делото факти спорът е относно сезирането на "ЧЕЗ Разпределение България" АД с искане на Николова да й бъде осигурен достъп до средството за измерване. В хода на съдебното производство дружеството представи писмо на Комисията за защита на потребителите, изх. № Ц-03-5904 от 18.12.2008 г., с което жалбата на Николова е препратена по компетентност на ДКЕВР. С писмо изх. № Е-04-00-415 от 9.01.2009 г. на ДКЕВР жалбата е изпратена по компетентност на "ЧЕЗ Електро България" АД, дружеството, визирано от Николова в жалбата като нарушител. С писмо на "ЧЕЗ Електро България" АД, изх. № 832542 от 14.01.2009 г., жалбата на Николова е изпратена на дружеството - жалбоподател в настоящото производство, "ЧЕЗ Разпределение България" АД. По делото е представено и писмо на "ЧЕЗ България" ЕАД, с изх. № 652728 от 12.11.2008 г., адресирано до Николова, в което по повод на подадената от нея жалба от 3.10.2008 г. е разяснено правото й да поиска визуален контрол или монтиране на контролно средство за търговско измерване. По делото няма доказателства дали и кога това писмо е връчено на Николова. Следователно от доказателствата по делото е видно, че жалбата на Николова срещу невъзможността да следи лично показателите на измервателните средства е достигнала до компетентното дружество - "ЧЕЗ Разпределение" АД, не по-рано от 14.01.2009 г., т. е. след образуване на производството пред Комисията за защита от дискриминация. Адресирайки и подавайки жалбата си до лице, което не извършва и не е компетентно да извърши искания от Николова достъп до измервателните средства, тя на практика не е сезирала надлежното лице. То не е информирано за нейното искане. Ако се приеме, че Николова е получила писмото от 12.11.2008 г. на "ЧЕЗ България" ЕАД, в което се описва начина, по който тя може да получи искания достъп, то следва, че от датата на получаването тя е била в известност за начина, по който следва да процедира, за да получи услугата. Ако се приеме, че това писмо не е достигнало до нея, тъй като по делото няма доказателства за получаването му, то от този факт не могат да се правят каквито и да било изводи досежно жалбоподателя - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, тъй като той нито е адресант, нито е известен за него. При така установените безспорно релевантни факти, за да е налице непряка дискриминация е необходимо да се установи Николова била ли е, вследствие на еднакво третиране, злепоставена в различна степен, на основаната на признак "народност". Първо следва да се установи кое е това деяние - действие или бездействие, което при еднакво третиране на всички е поставило Николова в по-неблагоприятно положение, т. е. имало е несъразмерно по-лош ефект спрямо нея, като носител на защитения признак "народност", в сравнение с лица, които не са носители на този признак. Анализът на решението на Комисията сочи две групи мотиви. От една страна, Комисията твърди, че предвидената в чл. 27, ал. 2 от Общите условия възможност за визуален контрол на средствата за измерване сама по себе си представлява "различно третиране", "различно отношение към потребителите .... живеещи в кв. "Гиздова махала", в гр. Дупница, и конкретно към жалбоподателката в сравнение с останалите потребители, на които електромерите са монтирани на достъпни за тях места ..." (стр. 6 от решението). Приела, че тъй като обекта на Николова "се намира в квартал, населяван предимно с български граждани от ромски произход, е нарушено нейното право като потребител и (това) представлява дискриминация по смисъла на закона, защото е налице в случая различно, по-неблагоприятно третиране, в сравнение с други потребители, чийто електромери са монтирани на достъпно за тях място" (пак там). От друга страна в мотивите се сочи, че "ответното дружество е въвело на пръв поглед неутрална практика с обоснована със закона цел, но средствата за постигането й не са подходящи и необходими", "дискриминацията е извършена с въвеждането на чл. 27, ал. 2 от Общите условия", както и че "прилагайки тази разпоредба от Общите условия по отношение на жалбоподателката от страна на ответното дружество е допуснато по-неблагоприятното й третиране. " Така изложените мотиви обосновават едновременно пряка и непряка дискриминация, което не би могло да се осъществи с едно и също деяние. Ако Николова е третирана различно, отделен е въпроса спрямо кого, то означава, че с Общите условия "ЧЕЗ Разпределение България" АД е извършило пряко дискриминация. Ако тя е третирана еднакво, чрез прилагането на привидно неутрална практика, отделен е въпросът злепоставянето й на основата на защитен признак ли е и кой е той, то следва, че дружеството е извършило непряка дискриминация. Тази вътрешна противоречивост на мотивите на органа сама по себе си е основание за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като води до невъзможност съдът да разбере съображенията на органа, обусловили постановяването на оспорения акт. Вътрешната противоречивост на мотивите е резултат от неуточнения акт, чрез който е извършена дискриминацията. Органът не установил и не посочил дали дискриминацията е извършена в резултат на поставянето на измервателния уред на недостъпно място, или от разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Общите условия, или от неизпълнение от дружеството на визираната в Общите условия възможност за осигуряване на визуален контрол на измервателните средства по причини, основаващи се на защитен признак. Ако се твърди дискриминация чрез поставяне на измервателния уред на недостъпно място на основата на защитения признак "народност" то първо, това е пряка дискриминация, тъй като е налице различно третиране, а не еднаква практика по отношение на всички абонати, и второ, не е ясно кой е сравнителят, коя е другата народност, спрямо която Николова е третирана различно. Съгласно посоченото в Български тълковен речник, Наука и изкуство, 2008, стр. 500, "народност" означава "принадлежност към даден народ, националност". В мотивите на оспорваното решение защитеният признак "народност" въобще не е споменат, а и обсъждан - посочен е само в диспозитива на решението. В този случай би могло да има дискриминация, ако и доколкото се установи, че Николова е третирана различно, в сравнение с лица, които не са носители на защитения признак "народност", която има Николова (народността на Николова също не е посочена) и защитения признак е обуславящ фактор за поведението на електроразпределителното дружество. Липсата на яснота досежно защитения признак не дава възможност на съда да извърши сравнение и да установи релевантния за дискриминацията факт на различно третиране на основата на защитен признак. С оглед на твърдяния в решението факт, че поставянето на измервателните средства на място, на което достъпът е затруднен, е основно в квартали, населени предимно с български граждани от ромски произход, би могло да се твърди, че Николова е третирана различно от останалите български граждани, които не живеят в квартал, населен предимно с български граждани от ромски произход, но това не е защитен признак "народност". Това би могло да бъде защитен признак "лично положение", изразяващо се в мястото, на което лицето живее. Доколкото обаче по делото не е установено, че дискриминационното действие е именно поставянето на измервателните уреди на недостъпно място, то съдът не може да обсъжда и защитения признак. Ако се твърди, че самата разпоредба на чл. 27, ал. 2 от Общите условия, като привидно неутрална практика дискриминира, тъй като изисква Николова "да извършва действия по заявяването на услугата "визуален достъп", то органът не посочил налице ли е несъразмерно по-лош ефект върху Николова, поради нейната "народност", в сравнение с другите абонати. Не обсъдил тази практика обективно оправдана ли е с оглед на законова цел. Самата разпоредба посочва специална цел, която по принцип има своето законово основание. Органът не изследвал и въпроса подходящи и необходими ли са средствата за постигане на тази цел. Посоченото в мотивите на решението, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД не представило "достатъчно убедителни доказателства относно това доколко обективно оправдано е поставянето на уреда .... на височина 6 м. " и че "това е единствено технически възможно решение, позволяващо опазване на уреда и предотвратяване на незаконни присъединявания към мрежата, отклоняване на електрическа енергия и други нарушения от страна на потребителите" е неотносимо към твърдяната дискриминационна практика. То има значение за поставянето на измервателните средства на място, до което достъпът е затруднен, но не и до възможността, която разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Общите условия дава именно на тези абонати, чиито измервателни уреди са поставени на недостъпно място, да получат възможност за пряко наблюдение на уредите. Ако се твърди дискриминация чрез неизпълнение от "ЧЕЗ Разпределение България" АД на задължението за предоставяне на възможност за визуален контрол, т. е. че пасивното поведение на дружеството само по себе си представлява практика по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗД, следва да се посочи, че Николова не е сезирала надлежно дружеството с искане за визуален контрол. Отправеното искане до "ЧЕЗ България" ЕАД и до Комисията за защита на потребителите са стигнали до дружеството едва след образуване на производството пред Комисията за защита от дискриминация. Липсата на надлежно сезиране прави необоснован извода за бездействие, тъй като задължението за действие възниква в резултат на отправено искане. При положение, че дружеството не е информирано за желанието на Николова няма как да се твърди, че то дискриминационно бездейства. Видно от изложеното налице е неяснота относно основния факт в едно производство за дискриминация - дискриминационното деяние. Вярно е, че Николова, в жалбата си до Комисията за защита от дискриминация твърди различни основания за дискриминация: че "сметките за тока ми се надписват, за да се компенсират част от загубите, които дружеството понася от кв. "Гиздова махала", населен предимно с роми", че в този район "всички табла са на височина около 6 м, като причината за това е ромското население, което живее там и поради това съм дискриминирана", че е "дискриминирана с факта, че дори не си правят труда да отговорят на депозираните от мен жалби" и че е "налице пряка дискриминация, тъй като ... едни от таблата са разположени на около 1, 60м, а други ... на височина 6м". Т. е. налице са твърдения за дискриминация чрез различни деяния. Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД не обвързва органа с твърденията в жалбата и той може, при извършената проверка, да установи нарушения, различни от посочените в жалбата. Но във всички случаи трябва да установи еднозначно чрез кое деяние е извършена твърдяната дискриминация. Неяснотата относно дискриминиращото деяние не дава възможност на съда да премине към проверка на законосъобразността на останалите елементи на фактическия състав на твърдяната непряка дискриминация. Тази неяснота не дава възможност на съда, ако констатира неправилност на формата на дискриминация или на защитения признак, но установи дискриминация, да измени решението на Комисията в съответната част. Така установения порок на оспорения административен акт - вътрешна противоречивост на мотивите, която не дава възможност да се извлече волята на органа досежно нарушението, предмет на производството, е достатъчно основание за отмяна на решението. Този порок прави безсмислено обсъждането на останалите доводи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за незаконосъобразност на оспореното решение - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По жалбата на Анелия Николова за присъждане на направените в административното производство разноски: Твърдението за незаконосъобразност на оспореното решение поради неприсъждане на направените в административното производство разноски е неоснователно. Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗЗД административното производство пред Комисията е безплатно - за него не се дължат държавни такси. А в разпоредбата на чл. 65 ЗЗД изрично е посочено съдържанието на решението - в нея не фигурира произнасяне по направените от страните разноски. Изричната регламентация на съдържанието на решението прави неприложима досежно него препращащата към АПК разпоредба на чл. 70, ал. 1 ЗЗД. С оглед на изложеното Комисията не дължи произнасяне по направените от страната разноски. Тъй като в случая оспорваното решение подлежи на отмяна, съдът не следва да се произнася отделно по жалбата на Николова. По искането на заинтересованата страна - Държавната комисия по енергийно и водно регулиране: В писмените си бележки по делото заинтересованата страна е поискала съдът да отмени дадената й с решението, на основание чл. 47, т. 6 ЗЗД, препоръка за съобразяване на Общите условия със Закона за защита от дискриминация и с Директива 2000/43/ЕО. Това искане е недопустимо. Първо - заинтересованата страна не е жалбоподател и не може с писмените бележки, в хода по същество, да оспорва неоспорена част от обжалвания акт. Второ - в тази си част решението няма белезите на индивидуален административен акт. Чрез тази препоръка Комисията реализира контролната си компетентност по прилагането и спазването на актовете, уреждащи равенството в третирането. С тях Комисията сезира друг държавен орган, за констатирана от нея дискриминационна норма, което, според нея, налага вземането на съответни превантивни мерки. Отношенията между двата държавни органа, по повод на издадената препоръка, не са такива на власт и подчинение, а на равнопоставеност на два държавни органа с различна материална компетентност. В компетентността на ДКЕВР е да прецени основателността на направената препоръка и да предприеме или не съответни мерки. Видно от изложеното оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Тъй като нарушението е на изискването за форма, съдът следва да отмени решението и да върне преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне, съобразно изложените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода от делото, направено от "ЧЕЗ Разпределение България" АД искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за защита от дискриминация да заплати на дружеството направените по делото разноски. За производствата пред съд по Закона за защита от дискриминация, съгласно чл. 75, ал. 2, не се събират такси, защитата на дружеството е осъществено от юрисконсулт. С оглед на това и на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на дължимото възнаграждението следва да бъде определен на 150 лв. С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на Комисията за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд