Решение № 17631 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2019 г.

Решение № 17631 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Фар" АД, седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Емил де Лавеле" № 2 срещу Решение № 6765 от 19.11.2918 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 411/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Фар" АД срещу акт, рег. № 26-Ф-60 от 19.12.2016 г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г. ", с който е отхвърлено проектното му предложение BG16 RFOP002-1.001-0315 по процедура за подбор на проекти "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията".

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Фар" АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3. Касаторът твърди, че решението е постановено и в нарушение на административнопроизводствените правила.

Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил чл. 34 – 38 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не Постановление № 107 на Министерския съвет от 10.05.2014 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. (ПМС № 107), с оглед на § 10 ЗУСЕСИФ. Сочи, че административният орган не е съобразил чл. 20 ПМС № 107, т. 23 от Насоките за кандидатстване по процедура за подбор "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията" (Насоките), а изводът на съда, че бизнес планът не може да бъде допълнително изискан е в противоречие с чл. 20 ПМС № 107 и факта, че е бил действително изискан.

Неправилен счита извода на съда, че проектното предложение, в т. ч. и бизнес плана, е било изменяно след представянето. Излага фактите по делото касаещи подписването с електронен подпис на проектното предложение и сочи, че комисията не е установила промяна в съдържанието на бизнес плана и следователно го е приела без възражения. Счита, че липсата на промяна е следвало да бъде установена от комисията.

Пресъздава заключението на приетата по делото експертиза и сочи, че процесният файл не е бил модифициран от момента на последната му редакция – 3.04.2016 г., 18:44 часа, като комисията е следвало да извърши сравнение на двата документа.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. П. Георгиева, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020 г. ", счита същата за неоснователна.

Излага подробно релевантната нормативна уредба и фактите по делото. Излага подробни възражения по всеки от доводите на касатора като изрично сочи, че комисията няма право да изисква документи, които могат да доведат до подобряване на проектното предложение, а процесният документ – "бизнес план" е именно такъв. Сочи, че комисията няма право да разглежда представени повторно, но непоискани от нея документи с оглед на чл. 20, ал. 3 ПМС № 107.

Несъответни на доказателствата по делото счита доводите на касатора относно мотивите на оспорения акт, относно задълженията на комисията за изследване на причините, поради които изпратеният документ "бизнес план" не се асоциира с първоначално изпратения квалифициран електронен подпис, както и относно изследването на идентичността на съдържанието на документа за промени.

Счита дадените указания за подаване на проектните предложения за пределно ясни и точни, което се доказва и от извършеното от самия касатор.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Д. Захариева.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 23.12.2015 г., със Заповед №РД-16-1141, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г. " одобрява пакет документи за провеждане на процедура на подбор на проекти "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятия" – Насоки за кандидатстване по процедурата и приложения, в т. ч. и "Критерии и методология за оценка на проектните предложения", при срок за подаване на проекти – 4.04.2016 г., 19.00 часа. Документите са публично достъпни на електронната страница на оперативната програма.

В Насоките – т. 23, е посочен списък на документите, които се подават на етап кандидатстване, като б. а) "бизнес план" по образец – Приложение Б; б. ж) "сравнителен анализ на внедряваната иновация", Приложение З; б. к) "техническа спецификация на предвидените за закупуване дълготрайни материални активи и дълготрайни нематериални актови" – Приложение Ц. Изрично е посочено, че документите трябва да бъдат подписан с квалифициран електронен подпис от лице с право да представлява кандидата и се прикачват в ИСУН 2020 като при непредставяне на тези три документа в изискуемия образец и попълнени всички таблици те не могат да бъде изисквани допълнително поради нарушение на чл. 10 ПМС № 107.

В Приложение А на Насоките – Указания за попълване на Електронен формуляр за кандидатстване и подаване на проектно предложение по процедурата, в точка 12, са дадени указания за начина на прикачване на електронните документи и е посочено, че по процедурата е възприет подход на подписване на документите с квалифициран електронен подпис на локалния компютър чрез attached signature – файл и подпис в един документ.

1. На 4.04.2016 г. в 12:58:26 часа "Фар" АД подава чрез ИСУН проектно предложение, подписано с квалифициран електронен подпис чрез detached signature – файл и подпис в различни документи.

1. На 11.04.2016 г., със Заповед №РД-16-313, и последващи заповеди за изменение, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г. " определя състав на оценителната комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадените проектни предложения по процедура за подбор "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятия".

1. На 27.06.2016 г. оценителната комисия изисква от "Фар" АД представяне на 17 броя изчерпателно изброени документи, като за 15 от тях изисква представяне на документа, тъй като е представен образецът, подписан с квалифициран електронен подпис, без прикачен документ към подписа. Не са изискани "бизнес план", "сравнителен анализ" и "техническа спецификация на предвидените за закупуване ДМА и ДНА".

1. На 4.07.2016 г. "Фар" АД представя исканите 17 документа, както и документите "бизнес план", "сравнителен анализ" и "техническа спецификация на предвидените за закупуване ДМА и ДНА" подписани с квалифициран подпис.

1. На 15.08.2016 г. оценителната комисия публикува списък на проектните предложения, отхвърлени на етап "Оценка на административното съответствие и допустимостта" като по № 68 фигурира проектът на "Фар" АД с посочване – не отговаря на изискванията на т. 23 от Насоките, не е представен "бизнес план", "сравнителен анализ" и "техническа спецификация на предвидените за закупуване ДМА и ДНА" – прикачен е само квалифицирания електронен подпис без документа.

1. На неустановена по делото дата ръководителят на Управляващия орган разпорежда повторна проверка на 39 проектни предложения, в т. ч. и на проектното предложение на "Фар" АД.

1. На 7.10.2016 г. оценителната комисия изисква от "Фар" АД "бизнес план", "сравнителен анализ" и "техническа спецификация на предвидените за закупуване ДМА и ДНА" като изрично посочва, че за всеки от документите е представен квалифицирания електронен подпис, без да е приложен кореспондиращият към него файл, както и че съответният документ не следва да бъде модифициран по никакъв начин с оглед квалифицираният подпис да се асоциира с файла, съдържащ документа.

1. На 13.10.2016 г. "Фар" АД представя исканите документи.

1. На 7.12.2016 г. оценителната комисия представя на ръководителя на Управляващия орган окончателен доклад с приложен списък на предложените за отхвърляне проектни предложения на етап оценка на административното съответствие като под № 69 фигурира проектното предложение на "Фар" АД.

1. На 8.12.2016 г. ръководителят на Управляващия орган, със Заповед №РД-16-1360 одобрява доклада на оценителната комисия и списъка на отхвърлените проектни предложения като под № 61 фигурира проектът на "Фар"

1. На 19.12.2016 г., с акт, рег. № 26-Ф-60, ръководителят на Управляващия орган отказва одобряването на проекта на "Фар" АД, тъй като не отговаря на изискванията на т. 23, б. а) от Насоките и критерий № 4 от Критериите за оценка на административното съответствие на проектните предложения – към проектното предложение не е представен "бизнес план", прикачен е само квалифициран електронен подпис, като след искане за представяне на кореспондиращия файл е представен файла със съдържанието на документа, но при асоциирането им се визуализира съобщение "документът е бил променян след полагане на подписа".

1. В хода на съдебното производство е приета съдебна експертиза, която дава заключение, че причината за съобщението, че файлът е променян след подписването му "е възможно да е вследствие на техническо (цифрово) изменение на файла, а не непременно на променено съдържание на документа".

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-16-90 от 31.01.2017 г. за оправомощаване на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" да изпълнява правомощията на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020 г. ".

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган с оглед на чл. 36, ал. 1, т. 1, чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и Заповед №РД-16-90 и при спазване на процедурата по чл. 34 – 38 ЗУСЕСИФ.

Съдът приема, че актът е издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби. За приложими съдът приема чл. 29 – 41 ЗУСЕСИФ и ПМС № 107, както и утвърдените от органа Насоки, в т. ч. съответните приложения. Съдът приема за безспорно по делото, че дружеството е представило проектно предложение, представило е декларация – Приложение В, че е запознато с Насоките и приложенията и е съгласно със задълженията, които произтичат от тях, както и че е прикачило към проектното си предложение в ИСУН само квалифициран електронен подпис без съдържанието на всички изискуеми документи като е използвало не изискуемия начин на подписване - attached signature, а detached signature.

За спорен по делото съдът определя въпроса идентичен ли е документът "бизнес план" – приложение Б, подписан с квалифициран електронен подпис, но неприложен поради техническа грешка при полагане на подписа, или същият е променян след подписването му.

Съдът приема за неотносим към предмета на спора отговора на първия въпрос на експертизата относно идентичността на съдържанието на първия и на втория изпратен от жалбоподателя файл, тъй като най-малкото липсват доказателства за идентичност на подписания на 3.04.2016 г. и този, изпратен в отговор на повторното поискване. Съдът приема, че в Указанията – Приложение А на Насоките, изрично и ясно е посочен подходът при подписването с квалифициран електронен подпис, като очевидно жалбоподателят не е съобразил поставеното изискване. Жалбоподателят не е поискал разяснения във връзка с начина на подписване, което значи, че този начин е бил ясен и разбираем за него, поради което съдът приема за неотносими към спора изводите на експерта за качеството на указанията.

Съдът приема за неоснователен довода, че системата е следвало да откаже подаването на проектното предложение поради липсата на прикачен файл, тъй като липсата на съдържание би могла да бъде установена при отварянето на файла от оценителната комисия, но не и при подаването на предложението.

Съдът приема, че и при дадената на жалбоподателя повторна възможност документът "бизнес план", за разлика от всички останали документи на жалбоподателя, не се асоциира с изпратения файл, съдържащ квалифициран електронен подпис. С оглед на това за правилен приема извода на органа, че поради липсата на съвпадение между квалифицирания електронен подпис и документа не може да бъде направен извод, че документът е издаден от същото лице и съдържанието му не е променяно. Изводът на експерта съдът приема като неизключващ възможността за осъществяване на промяна, тъй като не е с достатъчна степен на сигурност.

За неоснователно, с оглед на чл. 20, ал. 2 и 3 ПМС № 107, приема възражението на жалбоподателя за задължение на комисията да изследва съдържанието на двата документа.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от порока съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От такъв порок едно съдебно решение не може да страда по две причини: първо, защото такъв порок не е регламентиран в чл. 209 АПК, а само това е разпоредбата, която регламентира пороците, по отношение на които касационният съд може да извърши контрол на обжалвано съдебно решение. И второ, защото съдът не прилага административнопроизводствени, а съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд не е административен орган и за него не са приложими административнопроизводствените правила по дял втори от Административнопроцесуалния кодекс. Ако касаторът е имал предвид нарушение от съда на съдопроизводствените правила то той не сочи абсолютно никакви доводи в подкрепа на това твърдение. Дори и да се приеме, че касаторът е имал предвид допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, то налице е бланкетно твърдение за този порок, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост съдът ще разгледа едновременно.

Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил към процесния акт Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като производството е започнало преди приемането на закона и с оглед на § 10 ЗУСЕСИФ приложение намира ПМС № 107. Този довод на касатора е основателен. По делото и ответникът не оспорва факта, че производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е проведено по реда на ПМС № 107. Твърденията и доводите на страните по делото съответстват на релевантната нормативна уредба.

Разпоредбата на § 10, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично сочи, че започналите и незавършили до влизане в сила на закона производства се довършват по досегашния ред. По аргумент от чл. 27, ал. 4 ЗУСЕСИФ е видно, че законодателят третира предоставянето на безвъзмездна финансова помощ като производство. С оглед на това и при отчитане на факта, че процедурата по подбор на проекти "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията" е открита на 23.12.2015 г. с издаването от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г. " на заповед по чл. 13, ал. 1 ПМС № 107, следва, че към датата на влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – 25.12.2015 г., с оглед на чл. 5, ал. 5 от Конституцията и факта, че законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 101 от 22.12.2015 г., производството е започнало, но не е довършено. Това прави приложим съществуващия до влизане на закона в сила нормативен акт, а именно ПМС № 107.

Неправилно определеният от първоинстанционния съд приложим нормативен акт не се е отразил на правилността на изводите му, тъй като в релевантната част Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е идентичен по съдържание с ПМС № 107, а съдът е коментирал и съответствието с постановлението. С оглед на това изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила е правилен. Нещо повече. Както изрично отбелязва и съдът органът е предоставил допълнително възможност на касатора, както и на други участници, за допълнително представяне на съответни на изискванията документи и видно от доказателствата по делото касаторът се е възползвал с положителен резултат от тази възможност – представените при повторното изискване "сравнителен анализ" и "техническа спецификация на предвидените за закупуване ДМА и ДНА" са приети от комисията за съответни на изискванията.

Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 20, ал. 2 ПМС № 107 във вр. с т. 23 от Насоките и критерий 4 от Критериите. Видно от съдържанието на т. 23 от Насоките и критерий 4 изискването е бизнес планът да е изготвен в правилния образец, одобрен по настоящата процедура (Приложение Б), с попълнени всички раздели – подписан с квалифициран електронен подпис от лице с право да представлява кандидата, и прикачен в ИСУН. При така установените ясни и точни правила за оценка е очевидно, че към датата на подаване на документите – 4.04.2016 г., касаторът не е изпълнил част от изискването – не е прикачил в ИСУН самия документ, а само електронния подпис. С оглед на това и при спазване на чл. 20, ал. 2 ПМС № 107, както и на визираното в Насоките и Критериите, касаторът е следвало да бъде отстранен още при първия преглед на документите от оценителната комисия.

Независимо от липсата на прикачен документ "бизнес план", и още два документа - "сравнителен анализ" и "техническа спецификация на предвидените за закупуване ДМА и ДНА", за които също е налице забраната и на чл. 20, ал. 2 ПМС № 107, и на Насоките за допълнително изискване, тъй като очевидно водят до подобряване на проектното предложение, органът е предоставил възможност на касатора да представи документите, които е подписал с квалифициран електронен подпис, но не е прикачил към него. По този начин, независимо, че неприкачването на документите към квалифицирания подпис е само и единствено в резултат на осъществения от касатора начин на подписване – чрез detached signature, а не чрез attached signature, както изрично е посочено в Насоките, органът е допуснал непредставените документи да бъдат отново представени. Единственото изискване на органа е било представените допълнително документи да бъдат тези, които са подписани с изпратения първоначално електронен подпис.

Това изискване гарантира спазването на чл. 20, ал. 2 ПМС № 107, поради което за никакво нарушение на тази разпоредба не може да става въпрос нито при първоначалната оценка на проектното предложение, нито при повторната оценка на допълнително представените документи, а от самия факт на допълнително изискване на неприкачените документи не може да се обоснове извод за тяхното представяне, при положение, че при повторната оценка само един от допълнително представените три документа, подписани с електронен подпис, но не прикачени към датата на първоначалното подаване на документи, се е оказал несъответен на изискването – не е бил изпратен документът, който е бил подписан първоначално.

Несъответен на съдържанието на оспорения акт е и доводът на касатора, че соченото от органа основание за отхвърляне на предложението – "неасоцииране", не е нормативно установено. Видно от съдържанието на оспорения акт в него ясно и точно е посочено, че "към проектното предложение не е представен бизнес план" и това е в нарушение на т. 23, б. а) от Насоките. В мотивите на акта е пояснено, че е представен само квалифицираният електронен подпис без съдържанието на документа, както и че представеният допълнително документ при асоциирането му с квалифицирания подпис е установено, че "документът е бил променян след полагане на подписа". Следователно, от акта е безспорно, че основанието за отхвърляне на проектното предложение е именно това, което изрично е посочено в т. 23 на Насоките.

Несъответни на доказателствата по делото са и доводите на касатора за неправилност на извода на съда за осъществена промяна на съдържанието на документа "бизнес план" след подписването му с електронен подпис. Този факт е безспорно установен по делото от документите на оценителната комисия, представени по делото – скрийншотове и разпечатки, като всички доказателства установяват, че документът е подписан на 3.04.2016 г. в 17:16 часа, а е модифициран на същата дата в 18:44 часа. В тази връзка съдът правилно и подробно мотивирано е обосновал защо не кредитира заключението на вещото лице, тъй като коментираните от него файлове не са представени на органа по надлежния ред и са ирелевантни за правилността на оспорения акт.

Несъответни на логиката и на правните последици на квалифицирания електронен подпис са доводите на касатора за неправилност на извода на съда, че органът не е бил длъжен да извършва фактически сравнение между съдържанието на неуспешно прикачения документ "бизнес план" и допълнително "изпратения". Полагането на квалифициран електронен подпис доказва по надлежния ред, че съответният документ е съставен от лицето, което го е подписало, както и че след подписването му съдържанието на документа не е променяно. В хипотезата, когато електронният подпис и подписаният документ са в два отделни файла те, ако не е извършвана промяна в подписания документ, трябва да се асоциират, т. е. трябва да се свържат взаимно и по този начин да се удостовери автентичността на подписания документ. Неасоциирането, т. е. несвързването на подписания документ и на електронния подпис, установява, че представеният документ не е този, който е бил подписан с електронния подпис. С оглед на това оценителната комисия нито е имала правомощието, нито би следвало да извършва фактическа съпоставка на съдържанието на първоначално подписания и на допълнително представения документ, защото в случая реално няма представен документ "бизнес план".

Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът неправилно е приел липсата на задължение на оценителната комисия да изследва причината, поради която се е достигнало до "последваща промяна в предложението". Очевидно касаторът тълкува твърде свободно оспорения акт, тъй като видно от съдържанието на акта такъв мотив органът не сочи. Напротив. Органът твърди, че документът "бизнес план" не е представен. Фактът, че органът е допуснал повторно представяне на документи поради допуснати от значителен брой кандидати грешки при подаване на проектните предложения по електронен път – това са първите електронно подавани проектни предложения, не води до извод до неяснота на указанията или до причина, която е извън касатора, тъй като при допълнително представените три документа по отношение на два от тях касаторът е спазил изискването – документите не са променяни след момента на подписването им с електронния подпис, и оценителната комисия ги е приела и ценила.

Що се отнася до изпратения с представения при първото искане документ "бизнес план" – на 4.07.2016 г., оценителната комисия правилно не го е ценила, тъй като това би било пряко нарушение на забраната на чл. 20, ал. 3 ПМС № 107 и на посоченото в т. 23 от Насоките, че всяка информация, предоставена извън официално изисканата от комисията, няма да бъде вземана под внимание. При първото искане – от 27.06.2016 г., оценителната комисия не е изискала от касатора представянето на документа "бизнес план", поради което и представянето му на 4.07.2016 г. от касатора е ирелевантно.

Несъответни на доказателствата по делото са и доводите на касатора за неяснота на Указанията. Впрочем, те са опровергават от извършеното от самия касатор, който веднъж на 4.07.2016 г. изпраща подписани изисканите му 17 документа при спазване на установените изисквания, и втори път изпраща подписани изисканите му 3 документа, като два от тях са надлежно асоциирани с изпратения първоначално електронен подпис, поради което и ценени от комисията.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Макар първоинстанционният съд да се е позовал неправилно и на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, а не само на ПМС № 107, той правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, в т. ч. и досежно заключението на вещото лице, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерство на икономиката – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник съгласно § 1, т. 6 АПК, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на 300,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд