Решение № 7601 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2015 г.

Решение № 7601 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2015 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 203 от 21.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8/2015 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-14406/21.11.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - РА, с който е определено на Ангел Ивов Барболов да възстанови сумата от 2609,17 лв., представляваща изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 г. - 2013 г., по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2011 и 2012 г. по подадени от същия Общо заявление за плащания на площ 2011 с УИН 12/070611/50066 и Общо заявление за плащания на площ 2012 с УИН 12/210612/55712, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА за произнасяне съобразно указанията. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправни разпоредби и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно са развити доводи, че заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция притежава материална компетентност да издава актове за установяване на публично държавно вземане, поради което иска решението на АС Монтана да бъде отменено. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Ангел Ивов Барболов от гр. Лом, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез своя процесуален представител адв. Калчева е представил писмен отговор на касационната жалба, в който развива подробни съображения по същество за правилност на съдебното решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на съда като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. ВАС в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна по следните съображения: С обжалваното решение, съдът е обявил нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500-14406/21.11.2014 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е определено на Ангел Ивов Барболов да възстанови сумата от 2609,17 лв., представляваща изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 г. - 2013 г., по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2011 и 2012 г. по подадени от същия Общо заявление за плащания на площ 2011 с УИН 12/070611/50066 и Общо заявление за плащания на площ 2012 с УИН 12/210612/55712, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ се явява издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, и целта на закона, но при наличие на съществен порок, водещ до нищожност на акта - издаден е от некомпетентен орган. Развил е мотиви, че с оглед общите разпоредби на АПК, компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. Такъв орган в областта подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". За да може този административен орган да предоставя временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне, наречено от закона оправомощаване, трябва също така да е допуснато от закона. По-нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, тъй като такъв акт е издаден не от законодателния орган, а от друг такъв, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 АПК не може да предостави възможност за делегиране на правомощия. В този смисъл независимо, че в конкретния случай Устройственият правилник на ДФЗ урежда възможността за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други длъжностни лица, използването на тази възможност не води до валидно прехвърляне на правомощия. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като правният извод за нищожност на АУПДВ поради липса на компетентност на издалия го орган противоречи на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че към датата на издаване на обжалвания АУПДВ липсва законово предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, съгласно която, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В този смисъл дали Устройственият правилник на ДФЗ в относимата му редакция предоставя възможност за делегация на правомощието по издаване на АУПДВ или не, е без значение, тъй като нормативен акт от по-висок ранг - законовата разпоредба на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, към която препраща чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП в редакция ДВ, бр. 32/2009 г., съответно ал. 5 в относимата за случая редакция в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. предвид датата на издаване на АУПДВ на 21.11.2014 г., предвижда възможност за такава делегация. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ е притежавал материалната компетентност да издаде обжалвания АУПДВ (Акт за установяване на публично държавно вземане). Налице е законовата възможност, предвидена в чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) изпълнителният директор на ДФЗ (Държавен фонд "Земеделие") да делегира своите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП (Закон за подпомагане на земеделските производители) на други лица от структурата на РА, което същият е сторил по законоустановения ред със своя заповед № 0З-РД/1811 от 2.09.2014 г. На следващо място настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, като правилно е констатирал, че процесния административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, и целта на закона. Обоснован е изводът на съда, че актът е постановен без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - ответникът по настоящата жалба е уведомен за откриването на производството по издаване на АУПДВ с писмо изх. № 01-6500-14406 от 10.10.2014 г., получено лично от лицето видно от приложената по делото товарителница за куриерска услуга от STAR POST, като с писмото е предоставена възможност на бенефициента да вземе участие в административното производство, което той е упражнил с подаване на възражение, обективирано в писмо № 01-6500-14406 от 28.10.2014 г. В акта са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване - с влязло в сила на 31.05.2014 г. уведомително писмо изх. № 01-6500/14406 от 12.03.2014 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ - РА, е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., като съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Правилно в този смисъл административният орган е приложил и материалния закон, като на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-14406/21.11.2014 г. По изложените съображения съдебното решение, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-14406/21.11.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - РА следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Ангел Ивов Барболов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-14406/21.11.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - РА. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,