Решение № 3894 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2012 г.

Решение № 3894 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Амин Небил Халил срещу решение № 5336/10.10.2012 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6915/12 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Амин Небил Халил срещу решение № 460/22.06.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение. Ответникът в касационната производство - Председателят на ДАБ не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е решение № 460/22.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Амин Небил Халил. От мотивите на решението е видно, че органът е приел, че кандидатът е влязъл нелегално в България през Турция през 2010 г. Въз основа на разказаната от кандидата бежанска история, органът е приел, че тя не обосновава страх от преследване или реална опасност от тежки посегателства, тъй като позоваването на гражданска война или вътрешен конфликт и произтичащите от тях опасности, както и събития, касаещи трети определени лица, не е достатъчно основание да се признае статут на бежанец. Органът е посочил заявеното от кандидата, че не е политически ангажиран и не е имал никакви проблеми с официалните власти - не е арестуван или осъждан в държавата му по произход. От фактите, съобщени от кандидата (за отправяна заплаха по отношение на него във връзка с членството на баща му в групировката "Армията на Махди), органът е приел, че не може да се направи извод за осъществено преследване по отношение на кандидата. Посочено е в решението, че ако въобще е имало някаква опасност от посегателство, то тя е била не спрямо кандидата, брата и сестрите му, а спрямо неговия баща. Органът е направил анализ на личната ситуация на кандидата, приемайки, че от момента на заплахата до напускането на Ирак от кандидата е изтекъл дълъг период от време, през който той не е имал никакви проблеми. В решението на ДАБ се приема, че за кандидата не са налице предпоставките за предоставянето и на хуманитарен статут. За да достигне до този извод административният орган е съобразил описаната в решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 пълзяща скала, шиитското вероизповедание на кандидата, установената относителна стабилност на сигурността в провинцията, от която той произхожда, фактът, че молителят не попада в рисковите групи, споменати в Насоките на ВКБООН и липсата на доказан за него личен елемент. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ, възприемайки изцяло констатациите и изводите на административния орган. В решението на съда е посочено, че всеки орган или решаващ съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Административният съд е приел въз основа на справките по делото и последните данни за Ирак, че не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ към момента. Формиран е извод, че обстановката, макар и нестабилна, не е гражданска война, както и че военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Посочено е, че се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци, като в Ирак е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. От данните, съобщени от жалбоподателя при проведените с него интервюта в хода на административното производство не се установява, той да изпитва страх от преследване в държавата си на произход, заради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Правилно и обосновано административният съд е преценил като законосъобразно решението на председателя на ДАБ, в частта, в която е отказано предоставянето на бежански статут на жалбоподателя. Установява се, че кандидатът е съобщил, че е бил заплашван заради своя баща и по-конкретно, заради членството на баща му в партия БААС. Същевременно, кандидатът съобщава, че баща му е заминал извън семейството, за да не ги застрашава, както и че той (кандидатът), брат му и сестра му са живеели необезпокоявани при своя чичо. От друга страна, липсват данни по делото, че за тези заплахи жалбоподателят е съобщил на компетентните власти, които биха могли да реагират в случай като този и те не са реагирали, или реакцията им е била неефективна. В този смисъл, не може да се направи извод, че държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Основателно е преценено от съда, вкл. и въз основа на данните от справките за ситуацията в Ирак, които са представени по делото, че не е налице обстановка на въоръжен конфликт или безогледно насилие, която да застрашава живота или личността на жалбоподателя. Обосновано е преценено, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В касационното производство се представи писмен документ (с идентификатор BULSO/L014/13 ), издаден от представителя на представителството на ВКБООН в България (лист 16 от делото), в който е записано, че г-н Халил има бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия по мандата на ВКБООН. Във връзка с този документ процесуалният представител на касатора е поискал на осн. чл. 10 от ЗУБ връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане с указания за представяне на статут на доверителя му. Поддържа се, че административният орган изследвайки фактите и обстоятелствата е следвало да установи факта, че доверителят му е имал предоставен статут. Във връзка с довода на процесуалния представител на касатора, съдът прецени информацията от проведените с кандидата интервюта. Видно от протокола от 7.06.2011 г. от проведено интервю с кандидата е, че му е задаван въпрос - "Подавали ли сте в друга страна молба за закрила - резултат?", на който той е отговорил "не". Следователно, необоснован е доводът на процесуалния представител на касатора, че административният орган не е изследвал въпроса, дали кандидатът има вече предоставен статут. В този смисъл, представеният документ не следва да се преценява във връзка с правилността на обжалваното съдебно решение, респективно със законосъобразността на процесното обжалвано решение на ДАБ, тъй като той не е бил факт по времето, когато съдебното решение е постановено, респективно решението на ДАБ е издадено. Обстоятелството, което този документ удостоверява също не е било съобщено от кандидата по време на проведените с него интервюта, въпреки предоставената му за това възможност. В случай, че жалбоподателят поддържа, че и към настоящия момент има бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия, той следва да инициира въз основа на това обстоятелство ново производство пред ДАБ, в което то се прецени от компетентния административен орган вкл. и чрез мнение за него от ВКБООН чрез своя представител в България, по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗУБ. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 91 от Закона за убежището и бежанците, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав,