Решение № 12796 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6911/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Старт 3 2017 ЕООД срещу решение 1721/21.05.2024 г., постановено по адм. д. 230/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-102-0114006/21.02.2024 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на Старт 3 2017 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект щанд за парфюми, находящ се в магазин Кауфланд, гр. Казанлък, бул. 23ти Пехотен Шипченски полк, стопанисван от Старт 3 2017 ЕООД, за срок от 30 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна началникът на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-102-0114006/22.02.2024 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, на Старт 3 2017 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект щанд за парфюми, находящ се в магазин Кауфланд в гр. Казанлък, стопанисван от Старт 3 2017 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, на 17.02.2024 г. в 12:10 ч. е била извършена проверка на търговски обект щанд за парфюми, находящ се в магазин Кауфланд в гр. Казанлък, стопанисван от Старт 3 2017 ЕООД, при която е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране, отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното за експлоатация в обекта фискално устройство. Извършеното нарушение било доказано от направената контролна покупка в 12.10 ч. на 1 брой парфюм на стойност 17 лв. на 17.02.2024 г., платени в брой на Ф. А. Ф. на длъжност продавач консултант. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна. Съдът е приел, че са изложени и мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. Решението е неправилно. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството на липсата на мотиви в административния акт относно срока на наложената принудителна административна мярка. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт поради наличието на мотивираност на същия относно продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. Преценката, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка не е била направена правилно от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Изложените мотиви са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителният период на извършване на търговска дейност не може да обоснове налагането на принудителна административна мярка с посочения срок от 30 дни, не се обосновава по какъв начин това обстоятелство следва да се съобрази при определянето на срока на принудителната административна мярка. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка също така не може да се обоснове с обстоятелството, че търговецът е запознат с изискванията за осъществяване на дейността, както и с обема на извършваната дейност, с продължителността на работното време, с големия брой предлагани стоки в търговския обект, с местоположението на търговския обект. При условие, че административният орган приема, че посоченото нарушение засяга фиска, то това засягане е предпоставка именно за въведената възможност за налагане на принудителната административна мярка, но не може да бъде обстоятелство, обосноваващо продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на принудителната административна мярка следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. По този начин запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване а административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Тази съдебна инстанция съобразява също така обстоятелството, че що се отнася до характера на обществените отношения, които са засегнати, изглежда легитимно, от една страна да се следи за възпирането на всяко едно нарушение, което се постига чрез налагането на имуществени санкции, а от друга страна да се репресират сериозни нарушения, които са особено тежки и които обосновават и налагането на принудителните административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, а именно запечатване на търговския обект за срок до 30 дни. При съобразяване на обстоятелствата, изложени по-горе в мотивите на това съдебно решение следва извода за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК при налагане на принудителната административна мярка. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В процесния случай с оглед на установените обстоятелства, следва извода, че наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение. Макар да е вярно, че по принцип подобна принудителна административна мярка да е подходяща и ефективна за постигането на посочените в закона цели, то запечатването на търговския обект за срок от 30 дни, надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Съдът съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, което не е било съобразено от първоинстанционния съд, независимо от обстоятелството, че за същото нарушение е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение F757657 от 26.02.2024 г. Преюдициалното запитване, по което е било образувано това дело, направено от българския съд е във връзка с конкретно нарушение, но даденият от Съда на Европейския съюз отговор не може да бъде съотнесен само към определеното нарушение, съдържащо се във фактите, описани от българския съд при отправяне на преюдициалното запитване. Съобразно това решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Неправилно е разбирането, че в решението си Съдът на Европейския съюз не е мотивирал извод за неналагане на принудителна мярка при извършено административно нарушение, или обратното. Това разбиране на първоинстанционния съд дори не изглежда да е вярно. В диспозитива на решението на Съда на Европейския съюз се посочва напълно ясно, че не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение, на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не позволява координиране на производствата. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени административния акт. От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, без, обаче да е представен списък на разноските или договор за правна защита и съдействие, от които да може да се установи размера на претендираните разноски. При съобразяване на това обстоятелство, искането се определя като неоснователно. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение