Решение № 5111 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Си-яна ООД, чрез процесуалния му представител адв. Димитров, против Решение 398 от 15.12.2023г., постановено по дело 174 по описа за 2023г. на Административен съд- Сливен. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост, са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП оспорва основателността на касационната жалба, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема на установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба от Си-яна ООД е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Сливен е била законосъобразността на Ревизионен акт Р- 02002022002802-091-001 от 13.01.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение 34 от 03.04.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП и с който са определени задължения по ЗКПО за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 151, 04 лева главница и 23, 66 лева лихва, за периода 01.01.2021г. - 31.12.2021 г. в размер на 1 245,87 лева главница и 68, 82 лева лихва, както и задължения по ЗДДС за периода 01.12. 2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 1 258, 65 лева главница и 255, 54 лева лихва, за периода 01.12.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на 10 382, 19 лева главница и 1 055, 16 лева лихва и за периода 01.05.2022 г. - 31.05.2022 г. в размер на 4 664,55 лева. главница и 233, 80 лева лихва или в общ размер на 19 339,28 лева. Решаващият състав подробно е описал фактическите констатации, установени при ревизията, като е анализирал всички представени по делото доказателства. За изясняване фактите по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. Изслушани са и свидетелските показания на П. Георгиев, в качеството му на ръководител на ревизията и Р. Костова- началник сектор в ТД на НАП гр. Бургас и възложител на ревизията. Според фактическите установявания по делото на "Си-яна" ООД е извършена ревизия за установяване на задължения на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021 г.. и за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2020г. до 31.05.2022г. В хода на ревизионното производство са установени извършени нарушения на счетоводното законодателство, изразяващи се в незаприхождаване на получените стоки в пълен размер и неотчитане на приходи при тяхната реализация. В тази връзка приходните органи са констатирали обстоятелствата по чл.122, ал.1. т.4 и т.5 от ДОПК. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е възпроизвел подробно установената в хода на ревизионното производство фактическа обстановка и е възприел доводите на приходната администрация, които могат да бъдат обобщени по следния начин: 1/ стоките по неосчетоводените фактури, издадени от Ки- Си ООД са реализирани от Си-яна ООД на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не са издавани документи и не са отчетени приходи от реализацията им, поради което са определили данъчната основа за облагане по ЗКПО и ЗДДС, на основание чл.86 от ЗДДС данъкът е начислен като дължим за данъчен период м.12.2021г., ведно с лихви за просрочие в размер на 1 055,16 лв.; 2/ счетено е, че към 31.12.2020г. не са осчетоводени излишъци или липси на стоки, в т.ч. на стоки по неосчетоводените МД, поради което стоките по неосчетоводените митнически декларации са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не са издавани документи и не са отчетени приходи от реализацията им, като е определена данъчната основа за облагане по ЗКПО и ЗДДС, завишен е счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество за 2020г., вследствие на което е определен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 151, 04 лева, ведно с лихва; 3/ в резултат на извършена инвентаризация в магазина на дружеството и в складовите помещения, при съпоставяне общата стойност на наличните стоки с отчетната стойност е констатирана разлика, представляваща стойността на липсващите стоки, определен е ДДС в размер на 4 664, 55 лева за д.период месец май 2022г. С тези мотиви Административен съд-Сливен е отхвърлил жалбата срещу процесния ревизионен акт. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Несъстоятелно е направеното възражение на касатора досежно допуснато от приходната администрация процесуално нарушение, изразяващо се в това, че РД и РА са връчени на адрес, различен от адреса на СИ- ЯНА ООД, което нарушавало правото на защита на дружеството. На л. 298 е приложено пълномощно от С. Резаи, в качеството й на физическо лице и в качеството й на управител на Си - Яна ЕООД, с което същата упълномощава В. Енчев, който да я представлява пред НАП, да подава декларации, предоставя справки и получава документи. Именно упълномощеният представител е подал декларация на основание чл. 101, ал.5 ЗДДС, в която е посочен електронен адрес за кореспонденция с НАП /[ел.адрес]/, именно на който ревизиращите органи за връчили в съответствие с чл. 29, ал. 4 вр. чл. 30, ал.6 ДОПК всички документи. Неоснователна е и тезата на касатора за липсата на реализиран приход от продажбата на стоки по 4 бр. фактури, издадени от Ки-Си ООД. Стоките, посочени във процесните фактури / перилни препарати/ са от вид, който съвпада с основаната дейност на ревизираното дружество, не са отразени нито в счетоводството му, нито в дневниците му за покупки по ЗДДС, като към 31.12.2021г. не са осчетоводени излишъци или липса на стоки, включително на стоки по неотразени фактури. При тези факти обоснован е изводът на приходната администрация, че стоките са реализирани на вътрешния пазар, като за тях не са издавани документи и не са отчитани приходи от последваща реализация. Резултатите от извършената интентаризация на 22.05.2022г. на всички обекти на Си-Яна ООД, в които последното е заявило, че съхранява стоки, декларацията, изхождаща от управителката на дружеството, че няма стоки, получени на отговорно пазене, нито такива дадени/ получени на консигнация, писмените обяснения, дадени в отговор на ИПДПОЗЛ от 14.06.2022г., обуславят извод, че в хода на ревизионното производство не се доказа ревизираното дружество да разполага с друг обект за ревизирания период. Иррелевантно в случая е обстоятелството, че не са налице първични и/или вторични счетоводни документи при касатора, удостоверяващи последваща продажба на стоките по процесните 4 бр. фактури. Именно установената липса на горепосочените документи от приходната администрация е довела до извършването на ревизия по особения ред по чл. 122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК, и доколкото касаторът не оспорва, че е получил стоките, то съответстващ на закона е изводът на ревизиращия екип, че след като стоките не са налични към края на годината, не са бракувани или заведени отделно като излишъци, то са налице неотчетени приходи във връзка с тяхната продажба. В подкрепа на този извод правилно първостепенният съд е ценил заключението на вещото лице. До нищо друго не води и фактът, че именно ревизираното лице е ангажирало копия на процесните фактури, издадени от Ки-Си ООД, поради което е обоснован изводът на Административен съд- Сливен досежно обстоятелството, че констатациите на приходните органи за установени задължения по ЗДДС и ЗКПО за д. период 01.12.2021г.- 31.12.2021г. , не са оборени в хода на съдебното производство. Или в обобщение следва да се посочи, че след като е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд- Сливен е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от сочените в касационната жалба пороци, и при условията на чл. 221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По въпроса с разноските, заявената за това претенция от ответника по касация е основателна и се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2141 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,