Решение № 8193 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Родопи, чрез процесуалния му представител, против решение 1896 от 26.02.2025 г., постановено по адм. дело 2146/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и решаване на въпроса по същество. Претендира присъждане на разноски за СТЕ и юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът А. В. А. чрез пълномощника си, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. В. А. срещу заповед 3078 от 28.08.2024 г., на замаместник-кмет на община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне обект Постройка на допълващо застрояване метален навес находящ се в ПИ 03304.12.452 по КК на [населено място], с предназначение второстепенна улица (частна собственост) и част от ПИ 03304.12.231 по КК на [населено място], общинска публична собственост, който обект е подробно описан в констативен протокол 20 от 19.03.2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Като се е позовал на заключението на СТЕ, съдът е приел, че процесният навес не е строеж, за него не следва да се издават строителни разрешения и същият не следва да се приема за незаконно строителство. Така постановеното решение противоречи на приложимия материален закон. От доказателствата по делото се установява, че процесния навес е реализиран в ПИ 03304.12.452 и част от ПИ 03304.12.231, пред ПИ 03304.12.444 по КК на [населено място]. Той представлява метална конструкция, изградена от 8 бр. метални колони, закрепени за съществуващите цокли на метална ограда от юг, ограждаща имота на А. А., а от изток и север за цокъл на ограда на второстепенна улица. Съоръжението е закрепено за съществуващите плътни части на изпълнените огради, посредством метални планки и болтова връзка като металните планки не са вбетонирани в плътната част на оградата, според заключението на вещото лице. Според изявленията на вещото лице в съдебно заседание след като се развият болтовете обектът може да се премести на друго място, дори на края на улицата, със същите размери. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е възприел безрезервно заключението на СТЕ на в.л. инж. Т. Терзийска без оглед с останалите доказателства.Съгласно чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. За да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект, то следва да се изхожда от неговото предназначение. В случая настоящата инстанция не приема, че се касае до преместваем обект. Преместваемите обекти са тези по чл. 56, ал. 1 с презназначение като увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия като временни обекти и такива свързани с отбраната и сигурността на страната. В конкретния казус се касае до навес, който не е за друга обслужваща дейност, тъй като обектът изпълнява функциите на навес, а не на някаква обслужваща дейност. Цитираната разпоредба на чл. 56, ал. 1 има предвид обслужваща дейност, а не обект. В случая заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма - касае се до строеж, който е квалифициран от администратиния орган като незаконен. Това е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Дали заповедта с оглед наведените в нея основания за незаконност на строежа е съобразена с материалноправните норми, следва да отговори първоинстанционния съд, който следва да подложи на преценка и дали са налице предпоставките за търпимост на същия съгласно пар. 16 ПЗР на ЗУТ и на пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. В този смисъл съдът не е изложил никакви мотиви, нито е установил времеизвършването на строежа. С оглед забраната на чл. 220 АПК за касационната инстанция да установява нови фактически констатации се налага отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят от първоинстанционния съд съгласно на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, Решението не подлежи на обжалване.