Решение № 5595 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 660/2009 г.

Решение № 5595 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 660/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Иван Тодоров Миронов от гр. Монтана срещу решение с дата 18.04.08 г. по адм. д. № 494/07 г. по описа на Административен съд- Монтана с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "АИТ" ООД-Монтана в писмено възражение поддържа неоснователност на касационната жалба. Ответниците община Монтана и РДНСК-Монтана не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното отхвърлително жалбата на касатора Миронов срещу Заповед № ДК-02-М-21/11.09.07 г. на началника на РДНСК-Монтана решение, състав на Административен съд Монтана е приел, че административният акт е издаден в унисон с материалния закон, респ. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и спазване на административнопроизводствените правила. Решаващият си правен извод досежно характера на визирания в заповедта обект, съдът е възприел въз основа на писменото заключение на в. л. Борисов, прието в с. з. от 05.03.08 г. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираното с касационната жалба оплакване за нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. От събраните по делото доказателства, вкл. писменото заключение на в. л. Борисов, констатациите, установени в хода на административната преписка са потвърдени. Касае се за извършена без разрешение за строеж стопанска постройка, трайно прикрепена към терена посредством бетонови фундаменти с трайно захванати в тях метални колони, поддържащи цялата метална конструкция, оградена от бетонови панели, входни метални врати, телена мрежа и пластмасово покривало. Според експертното заключение постройката представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, не може да бъде премахната чрез преместване и не е със селскостопанско предназначение. Констатациите на експерта са били категорични и последователни, предвид което с основание немотивираното искане за назначаване на разширена съдебнотехническа експертиза съдът е отклонил. При тези безспорни установявания изводът досежно наличие на основанията по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахването на незаконния строеж е правилен, възприет в унисон с доказателствата по делото и материалния закон. С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна изцяло. Поддържаното от касатора становище досежно характера на процесната постройка не намира опора в данните по делото, предвид което следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК оспореното решение да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение