Решение № 11528 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3065/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на "КиГ УНИСАТ -ТВ" ООД гр.Стара Загора, чрез адв. Василев, против решение 35/ 11.01.2023 г., постановено по адм. дело 813/2022 г. по описа на Административен съд София-област. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на КЗК за продължаване на процедурата за изменение на решението й в частта му за разноските с намаляване на присъдения размер на адвокатско възнаграждение. Евентуално, се иска отмяна на решението и произнасяне на друго по същество, с което да се намали присъденото адвокатско възнаграждение. Ответниците: Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), "Кейбъл Ком- Холдинг" ООД, "Видеосат-Нове" ООД, "Вирджиния-Ер Ен" ЕООД, "Диана Кабел ТВ"ООД, "Делта" ООД, "Цифрова Кабелна Корпорация" ООД, "Каварна Сат" ООД, "Лъки" ООД и "Виваком България" ЕАД не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на метвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение (чл. 64, ал.1 ЗЗК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че искането за изменение на постановеното от КЗК решениеКЗК 507/07.07.2022 г. по преписка 931/2021 г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, е неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. С решение 507/ 07.07.2022 г. по преписка КЗК-931/2021г. на КЗК е установено, че не е извършено нарушение по чл. 31, по чл. 32 във връзка с чл. 33, по чл. 36, ал.4 и по чл. 29 ЗЗК от страна на " Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД и е възложено на "Кейбъл Ком- Холдинг" ООД, "Видеосат-Нове" ООД, "Вирджиния-Ер Ен" ЕООД, "Диана Кабел ТВ"ООД, "Делта" ООД, "Цифрова Кабелна Корпорация" ООД, "Каварна Сат" ООД, "Лъки" ООД и "КиГ УНИСАТ -ТВ" ООД да заплатят на " БТК" ЕАД (сега "Виваком България" ЕАД)разноски в размер на 3000лв. Изложени са мотиви, че такива се дължат на основание чл. 69, ал.5 ЗЗК и че претендираните 12000лв за платено адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на преписката. Решението, само в частта за разноските, е обжалвано пред АССО от "КиГ УНИСАТ-ТВ" ООД и по тази жалба е постановено обжалваното решение с мотиви, че не са налице основания за допълнително намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Правилно и съответно на приложимите материален закон и процесуални правила, първоинстанционният съд е разгледал жалбата на "КиГ УНИСАТ-ТВ" ООД срещу решението на КЗК само в частта за разноските по реда на чл. 64 ЗЗК. Този ред за обжалване на решенията на комисията относно тяхната законосъобразност пред Административен съд София област, доколкото в закона не е предвидено друго, се явява специален спрямо общите правила на АПК и ГПК, поради което е неприложим реда по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. В случая комисията е постановила решение, с което установява, че не е извършено нарушение по КЗК и е налице основанието по чл. 69, ал. 5 ЗЗК, за възлагане на направените разноски на лицето, по чието искане е образувано производството, които са поискани от другата страна. Страната, за която е установено, че не е извършила нарушения по закона, е направила своевременно искане за присъждане на платено адвокатско възнаграждение в размер на 12000 лв и е представила доказателства за плащането им. Възражението за прекомерност е уважено до размер на 3000 лв и правилно решаващият съд приема, че не е налице основание за допълнителното им намаляване с оглед конкретната фактическа и правна сложност на производството пред КЗК. Така определеното адвокатско възнаграждение, дължимо от девет дружества, не може да се определи като незаконно, необосновано и неморално, представляващо злоупотреба с права с цел имуществено наказание на молителите, както неоснователно претендира касатора. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,