Решение № 5343 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2009 г.

Решение № 5343 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петя Иванова Статева - Анчева против решение от 15.04.2009 г. по адм. дело № 3161/2006 г. на Софийския градски съд, с което жалбата й против заповед № 329 от 19.06.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, гр. София за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице основания за прекратяване на служебното й правоотношение и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта на директора на Агенцията по заетостта да бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Софийския градски съд е законосъобразно. Правилно съдът приема, че заповед № 329/19.06.2006 г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката е издадена от компетентния орган, в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното и фактическо основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 от ЗДСл. Посочването на правното и фактическо основание за прекратяване на правоотношението мотивират административния акт, като разкриват причините за неговото постановяване. В този смисъл възражението за липса на мотиви на заповедта, довело до накърняване правото на жалбоподателката на защита е неоснователно. Доводът, че отлагането на действието на заповедта представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл изброява реквизитите, които трябва да съдържа заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като отсъствието на някои от тях например посочване на правното и фактическо основание би довело до недействителност на акта. Цитираната норма обаче не въвежда забрани и други ограничения във връзка с текста на административния акт, поради което отлагането на действието на заповедта с изрична клауза, която определя момента на настъпване на правните последици, не може да обоснове порок на същата, водещ до нейната отмяна. Освен това въведеното условие по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателката, тъй като не променя правното и фактическо основание за постановяване на административния акт. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след като със заповед № 353/19.05.2006 г. министърът на труда и социалната политика на основание чл. 18, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта определя седалищата и териториалния обхват на дирекциите "Бюро по труда". Заповедта е издадена съгласно разпоредбата на § 9 от Постановление № 97 от 27.04.2006 г. на Министерския съвет, с която устройственият правилник на агенцията е изменен, като е намалена общата численост на персонала в агенцията и териториалните й звена. Цитираната заповед е постановена в съответствие с правомощията на министъра по действащите към момента чл. 18, ал. 1, изр. второ и чл. 5, ал. 1, т. 7 и т. 22 (отм. с решение на ВАС № 12283 от 07.12.2006 г. по адм. дело № 5850/2006 г.) от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта. Въз основа на цитираните актове изпълнителният директор на Агенцията по заетостта определя филиалите и работните места към дирекциите "Бюро по труда" (заповед № 1077/19.05.2006 г.) и считано от 22.05.2006 г. е утвърдено ново длъжностно разписание. Изложеното налага извода, че разписанието на длъжностите в сила от 22.05.2006 г., е прието в съответствие с действащите към момента нормативни изисквания, поради което доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Обстоятелството, че посочените по-горе норми от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, послужили като основание за издаване на заповедта на министъра на труда и социалната политика, са отменени с решение на ВАС № 12283 от 07.12.2006 г. по адм. дело № 5850/2006 г. не променят горните изводи, тъй като съдебното решение за отмяна има действие занапред (чл. 195, ал. 1 от АПК). Правилно е и становището на първоинстанционния съд, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки за това, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. В разглеждания случай със заповед № 353/19.05.2006 г. министърът на труда и социалната политика на основание чл. 18, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта определя седалищата и териториалния обхват на дирекциите "Бюро по труда" в съответствие с намалената численост на персонала на агенцията и териториалните й поделения съгласно § 9 от Постановление № 97 от 27.04.2006 г. на Министерския съвет за изменение на устройствения правилник на агенцията. Съгласно цитираната заповед дирекция "Бюро по труда - Здравец", със седалище гр. Русе, в която жалбоподателката заема длъжността "директор" престава да съществува и в гр. Русе остава само едно териториално поделение от съществуващите дотогава, а именно Дирекция "Бюро по труда - Дунав", към което преминава дейността на закритото звено. Въз основа на извършените промени е прието и ново длъжностно разписание от 22.05.2006 г., в което дирекция "Бюро по труда - Здравец" не фигурира. С оглед извършените промени и след изтичане на срока на отправеното предизвестие, е издадена заповед № 329 от 19.06.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, гр. София, предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на Статева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При тези данни и след като и от заключението на вещото лице е установена извършената в териториалните звена на агенцията структурна промяна, законосъобразно първоинстанционният съд приема, че заеманата от жалбоподателката длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА), с новото разписание на длъжностите от 22.05.2006 г. е премахната. Следователно, като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Обстоятелството, че длъжността "директор" на дирекция "Бюро по труда" продължава да съществува не променя горните изводи, тъй като от събраните доказателства се установява, че цялата дирекция, ръководена от жалбоподателката е премахната и съответно точно длъжността "директор", заемана от нея е съкратена, т. е. не съществува като нормативно определена позиция и система от функции. При постановяване на обжалваното решение на Софийския градски съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на всички събрани доказателства и доводите на страните и на тази база изгражда изводите за това, че е налице реално съкращаване на длъжността, поради което правото на органа да прекрати правоотношението с жалбоподателя е упражнено законосъобразно. Ангажираните по делото писмени доказателства за структурните и длъжностни промени в териториалните поделения на Агенцията по заетостта, които не са оспорени в хода на процеса от жалбоподателката и представените по делото заключение на вещото лице по допуснатата експертиза, които не се опровергават от ангажираните от жалбоподателката доказателства, обосновават възприетият от градския съд извод, че заеманата от Статева длъжност е премахната. Заключението на вещото лице е обсъдено и взето предвид при съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, с което е изпълнено изискването на чл. 202 от ГПК, а изводите на съда са подробно мотивирани. Останалите доводи не се отнасят до правилността на съдебното решение, а до нарушения на административнопроизводствените правила, поради което бяха обсъдени от съдебния състав по - горе. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и постановен при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,