Решение № 5766 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3010/2021 г.

Решение № 5766 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3010/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив срещу решение № 43/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3024/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с коeто е отменено Решение № 2153-15-106 от 16.04.2019 г., издадено от За директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН], Протокол № 2140-15-83/05.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /"ПО"/ при същата администрация, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че не са изпълнени условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – с вх. № 2113-15-5245/11.10.2018 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата В. К. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-15-106 от 16.04.2019 г., издадено от За директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН], Протокол № 2140-15-83/05.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /"ПО"/ при същата администрация, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че не са изпълнени условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт. Длъжността, която е изпълнявал жалбоподателя за периодите: - от 01.08.1986 г. до 05.04.1987 г. – 08 м. 04 д.; от 01.04.1995 г. до 20.08.1995 г. и от 01.11.1987 г. до 01.02.1988 г., попадат в записа по т. 6б ПКТП (отм.); и неправилно не са зачетени като такива от пенсионния орган, поради което издаденият акт се явява незаконосъобразен. При зачитане като първа категория, трудът на жалбоподателя за цитирания период, след сумиране със зачетения му осигурителен стаж от първа – 09 г. 07 м. 20 д., би надхвърлил изискуемия стаж от 10 години, положен при условията на първа категория труд. Това, от своя страна, води до изпълнение условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по подаденото от него заявление. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилно в тази връзка съдът е приел, че длъжността, която е изпълнявал оспорващият за периодите от 01.08.1986 г. до 05.04.1987 г.; от 01.04.1995 г. до 20.08.1995 г. и от 01.11.1987 до 01.02.1988 г. попада в обхвата на т. 6 "б" ПКТП /отменен/ и неправилно не е зачетен от пенсионния орган като положен труд I категория, което от своя страна е довело до постановения отказ за отпускане на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО. За да обоснове правните си изводи относно категорията труд на жалбоподателя на длъжността "шлосер" в "Д. с. з." АД Пловдив, съдът е изложил обстойни мотиви.. Както е отбелязал и съдът, след като е установено безспорно, че оспорващият преимуществено е полагал труд в основен участък от стъкларската промишленост, то същият следва да се ползва от благоприятстващата го разпоредба за категоризация на този труд. Ето защо правилно съдът е отменил като незаконосъобразно процесното решение и е върнал преписката за ново произнасяне, с оглед на условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО, като се направи преценка и за наличие основания за прилагане на чл. 104, ал. 2 КСО. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които ще следва да се присъдят съобразно доказателствата за тяхното извършване, а именно - 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,