Решение № 5767 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2019 г.

Решение № 5767 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2374/06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2105 по описа за 2018 г. на Административен съд - В., с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-03001818053099-004-001/03.04.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 115/21.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. и преписката върната на компетентния орган по приходите в ТД на НАП – гр. В. за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно приел, че изискуемостта на вземането за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е настъпила на 31.03.2013 г. с подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, поради което на основание чл. 110 от ЗЗД вземането не е погасено по давност към датата на подаване на искането за възстановяването му - 12.03.2018 г. Твърди се, че правнило съдът приел, че давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо, но в конкретния случай вземането от надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е станало изискуемо на 01.01.2013 г., до която дата се съставя годишния финансов отчет и от който момент за търговеца настъпва едно сигурно събитие, че надвнесения данък за 2012 г. ще му бъде възстановен, независимо дали е подал ГДД. Поради това поддържа, че вземането е погасено към момента на подаване на искането – 12.03.2018 г. с изтичането на общата 5 - годишна давност по чл. 110 ЗЗД, започнала да тече на 01.01.2013 г. и изтекла на 31.12.2017 г. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на "ХВГ Комерс" ЕООД срещу издадения Акт за прихващане и възстановяване. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "ХВГ Комерс" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. Т. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) - В. е бил Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-03001818053099-004-001/03.04.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 115/21.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В., с който по подадено от "ХВГ Комерс" ЕООД искане вх. № 6577/12.03.2018 г. е отказано възстановяване на сумата 14 157, 21 лв., представляваща надвнесен корпоративен данък за 2012 г. по годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. с вх. № 1800 И0048201/31.03.2013 г. За да отмени АПВ и да върне преписката на органа по приходите за възстановяване на сумата, съдът е приел, че страните не спорят по фактите, а спорът е относно погасителната давност на вземането за корпоративен данък за 2012 г. по годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. и по - конкретно относно началния момент на давностния срок. Съдът е приел за законосъобразен извода на органите по приходите, че вземанията на данъчните субекти за недължимо платени данъци и осигурителни вноски са частноправни вземания. Според съда в конкретния случай незаконосъобразно е определен началният момент на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД на датата 01.01.2013 г. Този извод е аргументиран след като съдът е приел, че основание за възстановяване на надвнесения корпоративен данък е декларацията по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, тъй като именно с нея данъчно задълженото лице изчислява и декларира дължимия за съответната година корпоративен данък, след като извърши приспадне на направените за същата година авансови вноски. След като в случая декларацията по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е подадена на 31.03.2013 г., вземането за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е станало изискуемо на 31.03.2013 г., поради което към момента на подаване на искането за възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2012 г. от 12.03.2018 г., петгодишния давностен срок не е изтекъл и същото не е погасено по давност. Изложени са съображения, че неправилно приходната администрация, като се е позовала на нормата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм.); , която предвижда, че предприятията съставят годишните си финансови отчети към 31. 12. на съответната текуща година, е приела, че вземането за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е станало изискуемо на 01.01.2013 г. Съдът е посочил, че съгласно чл. 37 от ЗСч (отм.); , предприятията съставят годишните си финансови отчети до 31 март на следващата година, като по този начин срока за съставяне на годишния финансов отчет е същия като срока, посочен в чл. 92 от ЗКПО за подаване от данъчно задълженото лице на годишната данъчна декларация за данъчния финансов резултат и за дължимия корпоративен данък. Прието е, че в нарушение на материалния закон приходната администрация е определила началния момент, в който вземането за надвнесен корпоративен данък е станало изискуемо и от там неправилно е преценила, че вземането е погасено по давност. Решението е правилно. Установените от съда факти не са спорни между страните и се подкрепят от събраните по делото доказателства. За отчетната 2012 г. "ХВГ Комерс" ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1800 И0048201/31.03.2013 г., с която е декларирало надвнесен корпоративен данък в размер на 14 157, 21 лв., отразен в данъчно-осигурителната сметка на лицето. Не е било спорно, че надвнесения корпоративен данък е в резултат на внесени авансови вноски. Органите по приходите не са оспорвали съществуването на вземането за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. и размерът, посочен в искането за възстановяване с вх. № 6577/12.03.2018 г. С процесния АПВ по подадено от "ХВГ Комерс" ЕООД искане вх. № 6577/12.03.2018 г. е отказано възстановяване на сумата от 14 157, 21 лв., представляваща надвнесен корпоративен данък за 2012 г. по годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. с вх. № 1800 И0048201/31.03.2013 г., поради неподаване на искането за възстановяване в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, започнал да тече на 01.01.2013 г. и изтекъл на 01.01.2018 г. При оспорване на АПВ по административен ред, решаващия орган е приел, че искането за възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е подадено в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, тъй като началния момент на подаване на искането е 01.01.2014 г., поради което искането е допустимо, като подадено до 31.12.2018 г., но същото е прието за неоснователно, поради погасяването му по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, който давностен срок е започнал да тече на 01.01.2013 г., когато вземането е станало изискуемо и изтекъл на 31.12.2017 г. Правилно Административен съд – В. е посочил, че в ДОПК не е предвидена погасителна давност за вземанията на данъчните субекти за недължимо платени данъци и осигурителни вноски. Предвиден е преклузивен срок за подаване на искането за възстановяване в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК – 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, който срок решаващия орган при административното обжалване на АПВ е приел за спазен, като е съобразил, че началния момент от който започва да тече срока за подаване на искането за възстановяване на надвнесен корпоративен данък е 01.01.2014 г., поради което към 12.03.2018 г. не е изтекъл. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че вземането за възстановяване на надвнесен корпоративен данък не попада в категорията на публични вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК, поради което за тях не е приложим давностният срок по чл. 171 ДОПК. При липса на специална норма, която да урежда погасителната давност на вземанията по чл. 128, ал. 1 ДОПК, приложима е общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Цитираната норма предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно, за да се отговори на спорния по делото правен въпрос относно началния момент на погасителната давност, следва да се установи момента, в който е станало изискуемо вземането на "ХВГ Комерс" ЕООД за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. по годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1800 И0048201/31.03.2013 г. В тази връзка следва да се държи сметка за спецификата на декларирането на корпоративен данък и изпълнителните основания за неговата дължимост. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, а съгласно ал. 2 на чл. 92 от ЗКПО, годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрацията на данъчно задълженото лице. Правилно първоинстанциония съд е приел, че с оглед приложимата нормативна уредба декларирането на корпоративен данък за 2012 г. става с декларация по образец, подадена в срок до 31.03.2013 г. В този смисъл подадената от "ХВГ Комерс" ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. с вх. № 1800 И0048201/31.03.2013 г. е основанието за възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2012 г. Правилно съдът е приел, че с подаването на декларацията по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1800 И0048201/31.03.2013 г., вземането за надвнесен корпоративен данък става изискуемо, считано от датата на подаване на декларацията - 31.03.2013 г., от която дата започва да тече и погасителната давност за вземането за надвенесен корпоративен данък за 2012 г. В този смисъл неоснователна е тезата на касатора, че вземането за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е станало изискуемо още на 01.01.2013 г., тъй като сочената дата предхожда датата, на която възнаква основанието за възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2012 г. В случая за данъчната 2012 г., "ХВГ Комерс" ЕООД е подало декларацията по чл. 92 ЗКПО на датата 31.03.2013 г., от която дата е настъпила изискуемостта на вземането му за декларирания надвнесен корпоративен данък за 2012 г. По изложените съображения, правилно съдът е приел, че на основание чл. 110 ЗЗД, вземането за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. се погасява по давност към 31.03.2018 г., поради което на датата 12.03.2018 г., когато е подадено искането по чл. 129, ал. 1 ДОПК, вземането не е било погасено по давност и като е отказал възстановяване на надвнесената сума за корпоративен данък за 2012 г., приходната администрация е издала административен акт в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Като е достигнал до същия извод и е отменил оспорения АПВ, с който се отказа възстановяване на надвнесената сума за корпоративен данък за 2012 г., поради погасяването им по давност и е върнал преписката на органа по приходите, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касация "ХВГ Комерс" ЕООД за присъждане на разноски за касационното производство. Видно от представените по делото фактура и извлечение от банкова сметка, "ХВГ Комерс" ЕООД е платило адвокатско възнаграждение за касационно производство в размер на 1200 лв., която сума на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК Дирекция "ОДОП" – В. следва да му заплати. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,