Решение № 8227 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 6 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Образувано е по касационни жалби на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), чрез процесуални представители юрк. М. Бончева и юрк. Т. Александрова и на „Виваком България“ ЕАД, чрез адв. Александров, срещу решение № 1663 от 22.12.2025 г., постановено по адм. дело № 449/2025 г. по описа на Административен съд – София - област (АССО). С обжалваното решение АССО е отменил решение № 265 от 31.08.2023 г. на КРС, с което е отхвърлено искане на „А1 България“ ЕАД за даване на задължителни указания на „Виваком България“ ЕАД относно увеличение на цени за достъп до пасивна инфраструктура, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Първоинстанционният съд е осъдил КРС да заплати на „А1 България“ ЕАД направените разноски по делото пред трите инстанции. Касационните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил чл. 9, ал. 2 от Методиката за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура (Методиката), като е приел, че всички видове канални тръби следва да се амортизират с полезен живот от 40 години. Твърдят, че съдът е игнорирал констатациите на вещото лице и необосновано е отказал допускането на допълнителна експертиза. Поддържат, че законосъобразността на модела за ценообразуване на „Виваком България“ ЕАД е била предмет на предходен спор между същите страни, разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което е налице сила на присъдено нещо. Оспорва се и размерът на присъдените разноски като прекомерен. Иска се отмяна на решението на АССО и постановяване на друго, с което жалбата на „А1 България“ ЕАД да бъде отхвърлена. Ответникът по касация – „А1 България“ ЕАД, в съдебно заседание и в представен писмен отговор, оспорва касационните жалби като неоснователни и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на жалбите и разгледа наведените касационни основания, както и с оглед задължението си за служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Производството пред АССО е второ поред, след като с решение № 3919 от 14.04.2025 г., постановено по адм. д. № 7197/2024 г. по описа на ВАС е отменено първоначалното решение на Административен съд – София - град и делото е върнато за ново разглеждане, с указания за изясняване на фактическата обстановка, включително чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза. При новото разглеждане АССО е назначил експертиза и въз основа на нейното заключение е приел, че „Виваком България“ ЕАД неправилно прилага различен амортизационен срок за различните видове канални тръби (40 години за „канална тръба в бетонов кожух“ и 25 години за „канална тръба без бетонов кожух“). Съдът е счел, че понятието „канална мрежа“ по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Методиката е родово и обхваща всички видове канални тръби, поради което за всички тях следва да се прилага 40-годишен полезен живот. Това несъответствие с Методиката е довело до нарушение на принципа за разходна обусловеност по чл. 2 от същата, което прави увеличението на цените незаконосъобразно, а решението на КРС, което го потвърждава – също незаконосъобразно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът по делото е относно законосъобразността на Решение № 265/31.08.2023 г. на КРС, с което е прието, че увеличението на цените на „Виваком България“ ЕАД за достъп до и съвместно ползване на пасивната инфраструктура съответства на приложимата нормативна уредба. От изготвената по делото СТЕ се установява, че разходите за амортизация на активите на „Виваком България“ ЕАД са определени чрез прилагане на линеен метод на амортизация съобразно чл. 9, ал. 2 от Методиката. Вещото лице е установило, че полезният живот, използван за актива „канална мрежа в бетонов кожух“, е 40 години, а за актива „канална мрежа без бетонов кожух“ е 25 години, съобразно счетоводната политика на дружеството. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че прилагането на различен амортизационен срок за отделните видове активи представлява нарушение на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Методиката. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Методиката предвижда, че разходите за амортизация по чл. 5, ал. 1, т. 1 се определят на база 40 години полезен живот на актива „канална мрежа“ на оператор на електронни съобщителни мрежи, а за всички активи извън посочените се прилагат сроковете съгласно счетоводната политика на мрежовия оператор, при спазване на приложимите счетоводни стандарти и ограниченията по Закона за корпоративното подоходно облагане. Правилното тълкуване на нормата изисква разграничаване между актива „канална мрежа“ като самостоятелно определен актив и останалите елементи на подземната физическа инфраструктура. Методиката не въвежда изрично правило, че всички видове тръби, независимо от техническите им характеристики и начина на изграждане, следва автоматично да бъдат третирани като един и същ актив с единен амортизационен срок. В конкретния случай дружеството „Виваком България“ ЕАД е обосновало технически и икономически разграничението между различните елементи на инфраструктурата. Каналните тръби без бетонов кожух представляват различен актив от каналните тръби с бетонов кожух, с различни характеристики, експлоатационен живот и счетоводно третиране. Определянето на полезния живот от 25 години за тези активи е извършено съобразно счетоводната политика на дружеството и в рамките на изрично предоставената от чл. 9, ал. 2, т. 2 от Методиката възможност. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че понятието „канална мрежа“ следва да се разбира като родово понятие, включващо всички елементи на физическата инфраструктура. Това тълкуване не отчита систематичното място на чл. 9, ал. 2 от Методиката и направеното от законодателя разграничение между актива „канална мрежа“ и останалите активи от физическата инфраструктура. В съответствие с чл. 9, ал. 2 от Методиката разходите за амортизация по чл. 5, ал. 1, т. 1 се определят по линеен метод, като за актива „канална мрежа на оператор на електронни съобщителни мрежи“ е предвиден полезен живот от 40 години. За всички останали активи се прилага полезният живот съгласно счетоводната политика на мрежовия оператор, приета в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, но не повече от максималния размер, определен съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. С оглед посоченото от съществено значение за правилното определяне на цената е индивидуализирането на конкретния актив и установяването на обстоятелството дали същият попада в категорията „канална мрежа“, за която, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от Методиката, е приложим 40-годишен полезен живот при определяне на амортизацията, или представлява друг актив от физическата инфраструктура, за който се прилага установеното в т. 2 от същата разпоредба.В тази връзка неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че активът „канална тръба без бетонов кожух“ представлява част от актива „канална мрежа“ по смисъла на Методиката. Подобно разграничение между „канална тръба в бетонов кожух“ и „канална тръба без бетонов кожух“ не съществува в действащата нормативна уредба.Съгласно чл. 7 от Наредбата подземната физическа инфраструктура включва канална тръба, защитна тръба и колектор. По този начин законодателят ясно е разграничил отделните елементи на инфраструктурата, които имат различно предназначение и различна роля при предоставянето на достъп. Същото следва и от чл. 9, ал. 1, т. 1 от Методиката, съгласно който съобщителен кабел може да бъде положен в канална тръба или в защитна тръба, която от своя страна се полага в канална тръба. От тази разпоредба е видно, че защитната тръба представлява отделен елемент от физическата инфраструктура, различен от каналната мрежа, и не представлява самостоятелна част от нея.Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че всяко тръбно съоръжение е част от актива „канална мрежа“. Подобно тълкуване е в противоречие с установената законодателна уредба. В този смисъл неправилно съдът се позовава на т. 55 от Препоръка (ЕС) 2024/539 на Комисията, като приема, че всички тръбни съоръжения следва да бъдат третирани с единен експлоатационен срок от 40 години. Неправилен е и изводът на съда относно приложимостта на Препоръка (ЕС) 2024/539 на Комисията. Посоченият акт е издаден в различна регулаторна рамка, свързана с прилагането на Директива (ЕС) 2018/1972 и регулацията по Закона за електронните съобщения, докато настоящият спор е по приложението на ЗЕСМФИ, транспониращ Директива 2014/61/ЕС. Поради това не може да бъде извеждано задължение за прилагане на 40-годишен амортизационен срок за всички активи от подземната физическа инфраструктура. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че всички включени в модела разходи са документално обосновани, относими към предоставяната услуга и разпределени съобразно принципите на Методиката, включително принципа на разходна обусловеност по чл. 2. Вещото лице не е установило наличие на неправомерно включени разходи или отклонение от изискванията на Методиката. При това положение КРС правилно е приела, че увеличението на цените за достъп до и съвместно ползване на пасивната инфраструктура съответства на приложимата нормативна уредба. Административният орган е извършил необходимата проверка на представения модел и е изложил мотиви относно законосъобразността на определените цени. Неоснователни са и изводите за наличие на нарушение на административнопроизводствените правила. КРС е разгледала всички относими обстоятелства и е постановила мотивиран административен акт при спазване на изискванията на АПК и ЗЕСМФИ. Неправилно е и изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е следвало да извърши допълнително изследване относно приложимия амортизационен срок. След като моделът е бил проверен и потвърден чрез експертен анализ, а разходите са установени като относими и документално обосновани, не е налице основание за извода, че решението на КРС е незаконосъобразно. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение № 1663 от 22.12.2025 г. на Административен съд – София област е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на „А1 България“ ЕАД против решение № 265 от 31.08.2023 г. на Комисията за регулиране на съобщенията да бъде отхвърлена. При този изход на спора, претенциите на касаторите за присъждане на разноски за касационното производство са основателни. На КРС, защитавана в касационното производство от юрисконсулт, следва на основание чл. 37 от Закона за правната помощ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 200 лева, съответен на 102,26 евро. А на „Виваком България“ ЕАД следва да се присъди сума размер 3000 евро, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,