Решение № 10839 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10491/2015 г.

Решение № 10839 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10491/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Елбрус Холидейс " ЕООД, гр. Велинград, чрез управителя А. Читаков, за отмяна на влязлото в сила определение № 5045 от 7.05.2015 г., постановено по адм. д. № 5589/2014 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на I отделение. В искането се твърди, че съдебният акт, чиято отмяна се иска, противоречи на постановено друго влязло в сила решение - № 252/24.01.2014 г. по адм. д. № 3521/12 г. на Административен съд - Пловдив и на влязлото в сила определение № 755/20.03.2014 г. на същия съд по същото дело, с което решението е изменено в частта за разноските. С доводи за наличие на пълно тъждество на делата по предмет и страни, претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК и моли определението на касационната инстанция да бъде отменено. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в писмено възражение изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно, предвид следното: . Определение № 5045 от 7.05.2015 г. по адм. д. № 5589/2014 г. на ВАС, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, инициирано с искане от 8.04.2015 г. на Д "ОДОП" - Пловдив, за изменение на касационното решение № 2725/12.03.2015 г. по адм. д. № 5589/2014 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. С него тричленен състав на Върховния административен съд, I отделение, осъдил настоящия молител да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 2326 лв. и отхвърлил искането на дирекцията в останалата част. За да приеме искането за изменение на своето решение № 2725/12.03.2015 г. по адм. д. № 5589/2014 г. в частта за разноските-за основателно, съставът на Върховния административен съд съобразил, че производството пред него е образувано по две касационни жалби против решение № 252/24.01.2014 г. по адм. д. № 3521/12 г. на Административен съд - Пловдив и по частна жалба на Д "ОДОП"-Пловдив против определение № 755/20.03.2014 г. по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските. Взел предвид и обстоятелството, че с решението си по адм. д. № 5589/2014 г. ВАС е оставил в сила обжалваните два съдебни акта-решение № 252/24.01.2014 г. и определение № 755/20.03.2014 г., постановени по адм. д. № 3521/12 г. на Административен съд - Пловдив, и че се е произнесъл и по исканията на страните за разноски, като посочил, че за касационната инстанция разноските на страните следва да се понесат така, както са направени, защото в случая всяка страна е действала и като касационен жалбоподател, и като ответник по касационна жалба, а по частната жалба на Д"ОДОП" е приел, че определението, с което е изменено решението в частта за разноските, следва да се остави в сила по съображения за неговата законосъобразност. Същевременно Върховният административен съд счел искането за изменение на своето решение № 2725/12.03.2015 г. по адм. д. № 5589/2014 г. в частта за разноските- за основателно, тъй като установил, че е пропуснал да се произнесе по същото предвид факта, че с касационната жалба на Д "ОДОП" е обжалвано решението на Пловдивския административен съд и в частта за присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 876 лв. -с твърдения, че е под минимума съобразно материалния интерес на отхвърлената жалба и изрично е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба № 1 в посочен минимален размер за всяка съдебна инстанция. С оглед на гореизложеното и като съобразил материалния интерес на отхвърлената част от жалбата, ВАС приел, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да е до минималния размер по Наредба № 1, а именно - 3102 лв., а като е присъдил юрисконсултско възнаграждение само в размер на 876 лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се допълни с присъждане на допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 2326 лв. Взел предвид и разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, че юрисконсултското възнаграждение за административния орган се присъжда в еднократен размер- за цялото съдебно производство и друго не се дължи за касационната инстанция. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. Не е налице посоченото от страна на молителя основание за отмяна на съдебния акт-изложените по-горе факти изключват извод за наличие на пълно тъждество на делата по предмет и страни, представляващо отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в коите тя е допустима, а за да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на комулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. От изложеното по-горе е видно, че противопоставените на процесното определение съдебни актове са постановени на първа инстанция, съответно не са влезли в сила, тъй като са обжалвани, а ВАС е пропуснал да се произнесе по искането в касационната жалба на Д "ОДОП" в частта за разноски, изрично заявено в абзац трети, стр. 2 от последната. Затова Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира, че в случая няма идентичност на спора на посочените от искателя две дела, респективно несъвместимост между тях, още по-малко противоречие между две съдебни решения, разрешаващи по същество един и същи спор в две различни съдебни производства, поради което не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното определение на тричленния състав на ВАС на посоченото основание. Останалите оплаквания в искането за отмяна -за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към допустимостта на посоченото определение, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на посоченото правно основание- чл. 239, т. 4 АПК и искането като неоснователно, следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия