Решение № 655 от 21.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2866/2011 г.

Решение № 655 от 21.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2866/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство и образувано по протест на прокурор от Великотърновската окръжна прокуратура, допълнен по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, против присъда № 180 от 21.IХ.2011 г. по внохд № 472/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 47 от 21.ХII.2010 г. на Павликенския районен съд. Сочените в протеста касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста, докато защитникът на подсъдимия М. С. Ц. го намира за неоснователен и иска оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 47 от 21.ХII.2010 г. по нохд № 265/2010 г. на Павикенския районен съд М. С. Ц. е признат за виновен в това, че на 10.VIII.2003 г. в гр. Бяла, Русенска област, в длъжностното си качество на директор на ОУ "Ф. Т.". с. Върбовка, Павликенска община, съзнателно сключил неизгодна сделка за замяна на недвижими имоти, от което за училището настъпила имуществена вреда в размер на 111 245.85 лв., което деяние представлява особено тежък случай, за което и на основание чл. 220, ал. 2 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. Ц. е лишен и от правата по чл. 37, т. 6 и 7 НК без посочване на срок, като е осъден още да заплати на ощетеното училище 111 245.85 лв. С решение № 51 от 6.IV.2011 г. по внохд № 41/2011 г. на Великотърновския окръжен съд първоинстанционната присъда е изменена, като деянието на Ц. е преквалифицирано по чл. 220, ал. 1 НК, отменено е лишаването от права по т. 7 на чл. 37 НК, а лишаването от права по т. 6 на същия чл. е определено за срок от 3 години. По искане на подсъдимия за възобновяване на наказателното дело във ВКС е образувано нд № 1682/2011 г. на второ н. о. С решението си по това дело - № 327 от 12.VII.2011 г. - касационният съд е счел искането за основателно, възобновил е внохд № 41/2011 г., отменил е постановеното по него решение и е върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане. Със сега протестираната присъда Мл. Ц. е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 220, ал. 2 НК и е отхвърлен предявения срещу него граждански иск. Протестът е неоснователен. Отменяйки първото по делото въззивно решение ВКС е заострил вниманието на следващия въззивен състав както върху обективната страна-доколко сделката е неизгодна "с оглед на всички условия, поради които тя е сключена"- така и върху субективната страна-отражението на "общественополезния предмет на дейност" на училищното настоятелство, което е другата страна по считаната от обвинението за неизгодна сделка, "върху волевото съдържание на умисъла на подсъдимия"-на престъплението по чл. 220 НК. Следвайки тези указания и съобразно установените факти въззивният съд с основание е приел, че сключената между подсъдимия като директор на ОУ "Ф. Т." - с. Върбовка и сдружението с нестопанска цел "Българско училищно настоятелство" при същото училище сделка за замяна на притежавана от училището и закупена с поименни компенсаторни бонове земеделска земя, представляваща 84 имота, с обща стойност 111 491.73 лв. срещу един такъв имот на стойност 245.88 лв., не е неизгодна въпреки привидно обратното. Това е така не само поради целта на училищните настоятелства /чл. 46а и сл. от Закона за народната просвета /ЗНП/, но най-вече защото конкретното училищно настоятелство действително и значително е подпомагало и продължава да подпомага с пари множество аспекти от дейността на училището, каквато помощ би могло да окаже само при наличието на стабилна собствена материална база. Основателно е прието още, че съставът /основният/ на чл. 220 НК не е осъществен и от субективна страна. Че Ц. не само не е целял да причини вреда на представляваното от него училище, а е действал със съзнанието, че от сключената сделка то ще спечели, следва не само и не толкова от неговите твърдения, колкото от установения факт, че отдаването под наем /аренда/ на собствените земи с нищо не би облагодетелствало училището, тъй като получаваната рента е щяла да отиде в приход на общинския бюджет, вместо директно да служи за издръжка на училището и развиване на материално-техническата му база съгл. чл. 44, ал. 1 ЗНП, докато с прехвърлянето им на и стопанисването им от училищното настоятелство е постигнат точно този законов ефект. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.