Решение № 9811 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2017 г.

Решение № 9811 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 123/15.03.2017 г., постановено по административно дело № 988/2016 г., Административен съд - П. е: 1) отхвърлил жалбата на И. С. С. против решение № 1012-12-141/5.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П. и потвърденото с него разпореждане № ЕГН, 2140-12-340/7.10.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на парична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) осъдил И. С. С. да заплати на ТП на НОИ - П. разноски по делото в размер на 100 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от И. С. С. от гр. П.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се уважи жалбата му срещу решението на директора на ТП на НОИ - П., а в условията на евентуалност, делото да се върне за ново гледане от друг състав. Претендира и присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - П., не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, като предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното разпореждане от 7.10.2016 г. на И. С. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, по съображения, че няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки, а само 93 години, 10 месеца и 7 дни. Разпореждането е обжалвано от И. С. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е извършена преценката на труда, който е от първа категория. При осъщественият административен контрол жалбата не е уважена, като директорът на ТП на НОИ - П. е обсъдил подробно в решението си от 5.12.2016 г. направените констатации в разпореждането относно продължителността, категорията и местополагането на осигурителния стаж на заявителя, в резултат на което е възприел изцяло изводите на пенсионния орган, като е посочил, че към датата на заявлението (27.06.2016 г.) И. С. е навършил възраст 63 години и има осигурителен стаж от първа категория 9 години, 8 месеца и 5 дни, от втора категория труд 5 години, 6 месеца и 25 дни, и от трета категория 7 години, 8 месеца и 25 дни. Разпореждането е потвърдено въз основа на решаващия извод, че не е изпълнено условието на чл. 69б от КСО за наличие на сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, което обуславя законосъобразността на постановения отказ да се признае на заявителя правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да не уважи жалбата срещу административното решение, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е аргументирал извод за неговата законосъобразност, като е посочил, че е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. В мотивите на проверявания от настоящата инстанция съдебен акт е отразено и, че анулирането от "Е. И." АД гр. П. на издадено на И. С. УП-3 и издаването на ново не е незаконосъобразно, а документи за доказване на претендирания осигурителен стаж във фирма "Металстрой" гр. П. липсват. Съдът е доказал в резултат на коректни изчисления, че даже да се признае като такъв от първа категория претендираният от жалбоподателя стаж в "Е. И." АД и в дружеството "Металстрой", общо в размер на 1 г., 10 месеца и 29 дни, сборът от осигурителен стаж и възраст на И. С. отново е по-малък от изискуемия 100. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда, че правилно е отказано на И. С. отпускането на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Това решение се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение и потвърденото с него разпореждане съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че решението е издадено от компетентен административен орган в съответствие с правомощията му, в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Неоснователно е касаторовото възражение в насока, че съдът е не е съобразил, че анулирането на първоначално издаденото УП-3 от "Е. И." АД е незаконосъобразно, тъй като се касае за стабилен административен акт. Правилно в това отношение е посоченото в мотивите на подложеното на касация съдебно решение, че анулирането от "Е. И." АД на издадено УП-3 и издаването на ново, съдържащо други данни, не е незаконосъобразно, защото удостоверението е вторичен документ, който трябва да се основава на други първични документи, като в случая този документ законосъобразно е анулиран и е издаден нов, чието съдържание е съобразено със съществуващите първични документи - изплащателни ведомости. С издаването на ново удостоверение в административната преписка е заместено по надлежния ред опровергано по отношение на неговата материална доказателствена сила писмено доказателство от типа на визираните в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (удостоверение обр. УП 3), като новото УП-3 е издадено въз основа на първични документи по чл. 40, ал. 3 от същата наредба (изплащателни ведомости). Следва да се има предвид и това, че УП-3 представлява административно-производствен акт, който е част от производството по издаване на разпореждане за отпускане на пенсия, а не индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, както се твърди в касационната жалба. Същевременно сам касаторът признава, че не разполага с документ за претендирания стаж в "Металстрой", а претенцията му, че административният орган е следвало служебно да издири такъв е неоснователна. Принципът на служебното начало, заложен в чл. 9, ал. 2 от АПК (на който се позовава касаторът) е приложим в случаите, в които доказателства за даден правнорелевантен факт действително съществуват, докато настоящият случай не е такъв, защото липсват каквито и да било данни и даже индиция, че И. С. е работил в предприятието "Металстрой" в посочения от него период. Нещо повече, дори да се признае като действителен и такъв от първа категория претендираният от жалбоподателя и спорен между страните осигурителен стаж, положен през периода от 27.04.1976 г. до 18.08.1977 г. - 1 г., 3 месеца и 6 дни, в "Е. И." АД гр. П., и през периода от 09.05.1989 г. до 17.12.1989 г. - 7 месеца и 8 дни, в дружеството "Металстрой", общо в размер на 1 г., 10 месеца и 29 дни, сборът от осигурителен стаж и възраст на И. С. би бил 99 (36+63), което отново е по-малко от изискуемия 100. Изложеното обуславя правилността на решаващия извод в първоинстанционното решение за законосъобразност на постановения отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. С., поради недостиг на изискуем сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, необходим за наличието на право на ранно пенсиониране по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. В тази насока съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. С. с разпореждането от 7.10.2016 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - П. в решението му от 5.12.2016 г., с което оспорването на Сюлюман срещу това разпореждане не е било уважено. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - П. е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените разноски за съдебното производство също се явява неоснователна и няма как да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,