Решение № 11271 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Б. Б., [ЕГН], срещу решение 2219 от 10.03.2025 г. по адм. дело 2299 от 2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба и приложените към нея становища се твърди неправилност на решението, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се и присъждането на разноски за пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Пловдив, действащ чрез процесуален представител юрисконсулт М. Турланова, в отговор на касационната жалба и с депозирани допълнителни становища, възразява срещу нейната основателност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд Пловдив, по жалба на П. Б. Б., е бил отказ на кмета на община Пловдив, постановен в отговор на заявление с вх. 24 П-35368/02.04.2024 г., представляващо искане на жалбоподателя за придобиване право на собственост на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) на имот, представляващ ПИ с идентификатор 56784.540.1327, с площ 109 кв.м., за който е отреден УПИ VIII-540.202, общ. обсл. дейности, кв. 22 по плана на ЖР Тракия, гр. Пловдив. Въз основа на установените по делото факти, след анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод за неоснователност на оспорването и е отхвърлил жалбата на П. Б. Б.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. В случая не е била налице втората предпоставка от фактическия състав на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, а именно лицето, което иска да закупи без проведен търг или конкурс земя частна общинска собственост, да е собственик на законно построена сграда върху въпросната земя. Решението е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс.. При установеност на релевантните за спора факти съдът е приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС позволява продажбата на земя частна общинска собственост без търг или конкурс, на собственика на законно построена върху нея сграда, по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, в случая НРПУРОИ, приета от общински съвет Пловдив. Разписаната процедура представлява изключение от общото правило по ЗОС за продажба на общински имот. Условие за извършването й е собственика на сградата да установи, че същата е законно построена. От представените по делото доказателства не се установява изпълнението на това изискване на закона. Безспорно е, че П. Б. се легитимира като собственик на общински нежилищен имот въз основа на договор 2-2011/19.09.2011 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез търг, вписан в Служба по вписванията Пловдив под 23731/199, том 70, от 13.10.2011 г. Наличието на право на собственост или на каквото и да е друго вещно право обаче не може да узакони, да санира една незаконно изградена постройка. В жалбата си касаторът твърди, че към 2013 г. сградата е определена като законно построена, тъй като е издадено ново строително разрешение. Това обстоятелство е ирелевантно, защото въз основа на правото на строеж нито възниква право на собственост върху земята, върху която е изградена постройката, нито последната се узаконява. Също така, към 2013 г. сграда с ИД 56784.540.1321.1, чието придобиване се иска по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, е попадала в УПИ-I комплексно застрояване, кв.4 съгласно Заповед 545 от 31.07.1974, което попада в хипотезата на чл. 49, ал. 3, т. 1 от НРПУРОИ. В чл. 49 от НРПУРОИ са посочени условията, при които се извършва продажбата по чл. 35, ал. 3 от ЗОС: 1. наличие на УПИ или ПИ в урбанизираната територия на община Пловдив; 2. да е налице законно учредено право на строеж или същото да е признато в случаите по §6 ПР на ЗС. Предвидено е, че продажба не може да бъде извършена в случаите, когато сградата е построена в УПИ с предназначение за комплексно застрояване или липса на законно учредено право на строеж или признато такова. С решение 63, пр. 3 от 25.02.2016 е одобрен план за регулация на жилищен район Тракия, като за процесната сграда с ИД 56784.540.1327.1 е обособен нов УПИ VIII 504.202 за обществено обслужващи дейности. Въпреки това не са предоставени доказателства за законността на съществуващата сграда с ИД 56784.540.1327.1, напротив представеното съгласно изискването на чл. 49, ал. 8 от НРПУРОИ становище от главния архитект на район Тракия относно законността й и възможността за поделяемост на УПИ VIII - 540.202, общ. обсл. дейности, кв. 22 по ПР на ЖР Тракия, Пловдив, сочи неустановен траен градоустройствен статут на сградата. Съгласно действащия регулационен план, действащия застроителен план, действащата нормативна уредба и действащия общ устройствен план за сграда с ИД 56784.540.1327.1 по КККР на гр. Пловдив попадаща в УПИ VIII - 540.202, обществено обсл. дейности, кв. 22 по ПР на ЖР Тракия, гр. Пловдив не може да се издаде търпимост. Дори и построената в процесния общински имот сграда да представляваше търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, това не означава, че същата сграда е законно построена по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Търпимият строеж по определение е незаконен, а в случая е посочено, че дори не може да се издаде статут на търпимост. Съгласно закона и установената практика, за доказателства за законност на сградата се считат (неизчерпателно) одобрен и влязъл в сила ПУП-ПЗ за УПИ, предвиждащ изграждането на тази сграда, одобрени инвестиционни проекти въз основа на него и влязло в сила разрешение за строеж, евентуално одобрени проекти заснемане за узаконяване и влязъл в сила акт за узаконяване, заместващ липсващото разрешение за строеж. Законно построена би била сграда, за която са налице всички издадени по съответния ред строителни книжа. В случая такива не са били представени, следователно не може да се приеме и за законно построена сградата. Твърдението в касационната жалба, че са представени множество официални документи не може да се приеме като довод, че са представени всички издадени по надлежния ред строителни книжа. Приложените налични такива са разгледани от първоинстанционния съд, указано е на жалбоподателя и каква доказателствена тежест носи, взето е предвид подробно анализираното становище на главния архитект, същото не е оборено, следователно съдът се е произнесъл с оглед на наличните доказателства, като е достигнал до следния извод: В настоящия случай земята частна общинска собственост, върху която е изградена сграда с ИД 56784.540.1327.1, не може да бъде продавана по привилегирования ред, предвиден в чл. 35, ал. 3 от ЗОС, както правилно е приел и първоинстанционният съд и решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява предявеното от касатора искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Предвид направеното искане от ответника и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на община Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за процесуалното представителство пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,