Решение № 3767 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14037/2013 г.

Решение № 3767 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14037/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Армс" ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Ася Петрова, чрез процесуалния представител адв. Бучкова, срещу Решение № 1059 от 04.09.2013 г., постановено по преписка № КЗК-206/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С него КЗК установила извършени нарушения от страна на жалбоподателя по чл. 35, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията и е наложила имуществени санкции на дружеството за всяко от тях в размер по 18 080 лв. (т. 1 и 2 от диспозитива на решението), постановила прекратяване на нарушенията (т. 3) и незабавно изпълнение на решението в частта относно прекратяване на нарушенията (т. 4), както и че от страна на дружеството не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК /т. 5/. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК, в частта по т. 1-3 като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните правните разпоредби и целта на Закона за защита на конкуренцията - отменителни основания по чл. 146, т. 3,4 и 5 АПК. На първо място жалбоподателят твърди, че КЗК не разгледала доводите, развити в писменото му становище от 04.09.2013 г. и се произнесла твърде бързо по искането на "АРМС-БГ" ООД, гр. София, както и че неправилно и в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК не е спряла производството, предвид висящото пред Патентно ведомство производство за заличаване на търговската марка на това дружество.. На второ място твърди липса на съставомерност за всяко от нарушенията, за които му е наложено наказание, както и че КЗК, в противоречие с доказателствата по делото неправилно извела извод за наличие на двете нарушения, като по отношение на първото пренебрегнала обстоятелството, че "arms" в превод от английски език като съществително означава оръжие, обятия, герб, род войска, а като прилагателно-оръжеен, т. е указва вида на стоката/услугата/, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за марките и географските означения не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, който оказват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход и т. н.. Оттук извежда довод, че "ARMS-BG" въобще "не е подлежала на регистрация като марка", а той има пълно право да използва тази дума, която при това не е нито уникална, нито има отличителен характер, а насочва към вида продукти, предлагани от оръжейния търговец. В допълнение към това съображение в писмената защита сочи, че тъй като англоезичното обучение е въведено в България "много отдавна, а през последните 25 години е значително разширено", а и клиентите на процесния пазар са на възраст под 25 и до 50 години, намира за неприемлив извода на КЗК, че само лица със специализирани познания са в състояние да си преведат думата "армс" като оръжие. Счита и извода за наличие на репутация на искателя респ. наложено име на пазара на оръжейни стоки за необоснован, предвид краткия срок на използване на неговата търговска марка, освен че сходството на фирмените наименования още не означавало наличие на имитация, а и нямало възможност за въвеждане в заблуда на потенциалните клиенти на молителя, тъй като при осъществяване на търсене с Гугъл-търсачката, при изписване "Arms-bg", пръв излизал сайта на молителя. Настоява, че думата "arms" показвал предназначението на стоките, както и че използваното от него фирмено наименование и търговска марка не са в състояние да го отличат от другите участници на пазара. Навежда и допълнителен довод за нарушение на чл. 13, ал. 3 от ЗМГО. По отношение на второто нарушение твърди, че КЗК необосновано игнорирала факта, че почти еднаквия негов домейн с този на заинтересованата страна е регистриран с цел лесен достъп и бързо ориентиране на клиентите, а не с цел за недобросъвестна имитация, в който случай щял да ползва домейн с друго разширение, поради което използването на силно сходния домейн от негова страна не можело да навреди на рейтинга на молителя, предвид липсата на предпоставки за заблуждение на потенциалните потребители. Иска отмяна на решението в оспорените части, алтернативно- намаляване на размерите на наложените санкции по т. 1 и 2 от решението. В о. с. з. на ВАС дружеството, представлявано от процесуалния представител адв. П. Бучкова, и в писмено становище поддържа жалбата, претендира направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Кинанева, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено становище. Твърди, че фактическите констатации и правните изводи в решението кореспондират изцяло с доказателствения материал по преписката, а с жалбата не са наведени основания и доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят не е извършил нарушенията по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК. Счита за правилен и обоснован извода, че жалбоподателят използва чуждата марка по начин, който може да доведе до увреждане на интересите на конкурента му, както и че КЗК е приложила правилно закона, предвид и заключенията по иначе неотносимите, но настоятелно поискани от жалбоподателя и изслушани две експертизи. Твърди, че размера на санкциите е определен правилно, при спазване на законовите изисквания. Моли съда да отхвърли оспорването, претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Ответната страна - "Армс - БГ" ООД, със седалище гр. София, представлявана от адв. Р. Добрева и в писмено становище оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена по съображения, че случаят представлява много ясен пример на "присвояване на чужда фирмена идентичност", т. е. имитация на фирмено наименование, на ползвана търговска марка и домейн. Претендира разноски за производството пред КЗК в частта на държавна такса и изцяло-за настоящата инстанция. По особеното искане досежно частта на решението по т. 4 има произнасяне с влязло в сила определение от 17.10.2013 г. по настоящото дело. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане на "АРМС-БГ" ООД, гр. София, с твърдения за извършени нарушения по ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция и с искане за установяване на извършени от страна на "АРМС" ЕООД, гр. София нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията, прекратяване на нарушенията и налагане на санкции. По отношение на относимите към спора въпроси молителят твърдял, че е утвърден на българския пазар търговец на дребно на различни видове огнестрелни, газови и хладни оръжия и други защитни средства, като продажбата им е основен негов предмет на дейност, съответно основен източник на приход. Посочил, че наименованието "ARMS-BG" е регистрирано и като търговска марка "ARMS-BG", рег. № 80473 за услугите продажби на едро и дребно на хладни и огнестрелни оръжия, муниции, експлозивни вещества, средства за самозащита, светлинни ракети, он-лайн реклама и др., както и че дружеството му е регистрирало домейн arms-bg. com и открило търговски сайт под търговската марка "ARMS-BG", съвпадаща с домейна и фирменото наименование, като този сайт е изключително важен за дейността на дружеството, тъй като на него са показани всички предлагани стоки /по стокови групи/, ведно с подробното им описание, а и защото чрез сайта е възможна директна покупка, а той е много посещаван, респ. е основен начин за набиране на клиенти. Другият начин бил търговия чрез магазин в гр. София, където използва логото "ARMS-BG". На второ място твърдял, че ответното дружество "АРМС" ЕООД е пряк негов конкурент на пазара, тъй като осъществява аналогична основна търговска дейност - търговия с различни видове оръжия и други защитни средства на българския пазар, че предлага всички стокови групи, които предлага и молителят, и по същите търговски пътища - чрез магазин на територията на гр. София и чрез търговски сайт в интернет. На второ място твърдял, че незаконосъобразно в търговската си дейност ответното дружество използва регистрираната на негово име търговска марка, като само замества с точка тирето между думите "ARMS" и "BG", а препинателните знаци в случая нямат отличителна стойност. На последно място дружеството молител посочило, че ответникът използва тази марка и в сайта си ( http:/arms. bg), както и че използва домейн "arms. bg", също имитиращ неговия домейн "arms-bg", като разликата между тях е единствено в препинателния знак, който и тук е без съществено значение за потребителя. Посочил, че това създавало у последния объркване, а "АРМС" ЕООД привличал негови клиенти и печелел от граждани, заблудени в представата си, че са обслужвани от "АРМС-БГ" ООД. Допълнително уточнил, че осъществява търговската си дейност чрез магазин, на на бул. "М. Луиза" в София, а преди това - от магазин на ул. "Цар Самуил" № 93. В хода на административното производството КЗК идентифицирала страните, извършила проучване, изискала съответна информация от трети лица, вкл. Патентно ведомство и "РЕГИСТЪР. БГ " ООД, обсъдила многобройните относими във връзка с предмета на спора доказателства. Информацията е подробно описана в решението и част от нея е търговска тайна/папка № 2 от приложенията/. По отношение на възражението за неоснователност на искането органът по конкуренция установил, че "АРМС-БГ" ООД е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 19.04.2010 г. и извършва стопанската си дейност чрез директна продажба в магазин в град София и чрез онлайн магазин (интернет магазин), за което използва собствен домейн arms-bg. com., с посочен IP адрес и регистриран на 17.02.2010 г., а словна марка "ARMS-BG" с регистров № 80473 за класове на стоките/услугите 25 и 35 е на това дружество със срок на защита -до 11.02.2021 г. В тази връзка установила още, че АРМС" ЕООД е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 03.12.2010 г. и е с предмет на дейност внос и продажба на дребно на оръжия и оръжейни стоки, боеприпаси, пиротехнически средства и защитни средства, като извършва стопанската си дейност посредством директна продажба, първоначално в магазин с адрес гр. София, ул. "Цар Самуил" № 93, а после и на друг адрес, както и чрез он-лайн магазин (интернет магазин/ чрез домейна arms. bg., регистриран по заявка от 02.09.2010 г. Така приела, че двете предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК се намират в реални конкурентни отношения. По второто спорно обстоятелство съобразила данните от нарочен протокол, че при задаване на заявка за търсене в търсачката на Google на думата "arms", "arms bg" и "arms. bg", на първо място излиза реклама на оръжеен магазин "АRMS. BG", на второ и трето - реклами на оръжеен магазин "Аrms-bg", че при заявка "АРМС" и "АРМС бг"- резултатите са- на първо място реклами на оръжеен магазин"Аrms-bg, а на второ-на arms. bg., съответно-при заявка за търсене на "arms-bg", резултатите са-на първо и второ място рекламни съобщения на оръжеен магазин Аrms-bg, а на трето-на "ARMS. BG", като интернет страницата на "АРМС-БГ" ООД / www. arms-bg. com/ за периода 01.02.2010 г. - 15.03.2013 г. има регистрирани над 300 000 уникални посещения, с явна тенденция на нарастване на посещаемостта на този сайт. По отношение на твърдяните нарушения в относимата към настоящото производство част, КЗК обосновала следните правни изводи: По фактическия състав на имитация по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че "АРМС-БГ" ООД е вписан на 19.04.2010 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията като търговско дружество с фирмено наименование "АРМС-БГ" и транслитерация на това име на латиница -"ARMS-BG", а "АРМС" ЕООД е вписано в същия регистър на 03.12.2010 г., както и че при сравняване на фирмените наименования на молителя и на ответното дружество се установява фигуриращата и в двете английска дума "arms", с изписване на кирилица като "армс". Взел предвид буквалния превод на тази дума от английски език, съответно със значения: оръжие, като съществително име и оръжеен, като прилагателно, както и ръце, обятия-като съществителни, като отчел факта, че думата армс ("arms" - в превод от английски "оръжие") има обобщаващо значение и представлява родово понятие, предполагащо използването й в сферата на търговията с оръжия. На тази база преценила, че общото значение може да насочи към вида продукти, предлагани от съответния търговец-оръжия и оръжейни стоки, но счела, че в настоящия случай спецификата, която отличава фирменото наименование на молителя и по този начин индивидуализира неговото дружество, е използваната от дружеството комбинация между "АРМС" и съкращението "бгы . Приел, че тази отличителност отделя искателя като стопански субект от другите субекти, респ. и налага необходимост от защита, а имитираната фирма и марка е разпознаваема, съответно създава представа за връзка между фирмата и търговеца, а не само за такава с категорията предлагани и от други търговци продукти. С оглед установеното наличие на думата "АРМС" във фирмените наименования на молителя и на ответника приела наличие на високо сходство между тях, като преценила единствената разлика във фирмите на двете дружества - съответно във фирмата на молителя знак "-" (тире) и съкращението "бг" в смисъл на български, че не е в състояние да обуслови извод за отличителност и категорично разграничение . Така КЗК приела, че е налице елементът използване на чужда марка от състава на нарушението по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. По отношение на другия елемент от състава на това нарушение КЗК обосновала извод, че предвид специфичния пазар, на който оперират двете страни - на оръжия и оръжейни принадлежности, сходното наименование на "АРМС" ЕООД е използвано именно по начин, който е в състояние да доведе до увреждане на интересите на конкурента "АРМС-БГ" ЕООД, по съображения, че създава реална опасност за заблуда у потребителите относно правния субект, с който оперират и че като експлоатира известността на конкурент чрез имитация на фирменото му наименование, недобросъвестният конкурент извлича или може да извлече неправомерни стопански ползи. По тези съображения КЗК приела за основателно твърдението за наличие на нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК и обосновала този свой извод с наличие на противоправно поведение, изразяващо се в имитация на фирменото наименование и наложената на българския пазар регистрирана търговска марка на молителя по смисъла на посочената разпоредба. По отношение на следващото искане на молителя, обосноваващо нарушение на забраната за използване на домейн, като елемент от интернет пространството, идентичен или близък до този на други лица по начин, който може да доведе до заблуждение и / или да увреди интересите на конкурентите, КЗК установила, че домейнът на искателя (arms-bg. com) и този на създадения по-късно от ответното дружество "arms. bg", са с високо сходство, тъй като и двата домейна са комбинация от думата "arms" и съкращението "bg", като в този на молителя те са разделени със знак "тире", а в този на ответното дружество -с точка, както и че ". bg"и в двата е само разширение, указващо националната принадлежност на домейна. Приела, че и по отношение на този състав различните препинателни знаци /тире и точка/, не придават отличителност, т. е. не са достатъчни, за да разграничат по категоричен начин двата домейна, а и че домейнът на ответното дружество, освен че е регистриран след регистрацията на домейна на дружеството на молителя, е създаден да оперира на същия специфичен пазар, с ограничен кръг участници. Тези обстоятелства, анализирани в съвкупност, преценила за обуславящи извод извод за съзнателно търсена прилика с домейна на молителя. Съобразила, че по-късно регистрирания от ответника домейн, напълно сходен на използвания от молителя такъв, създава предпоставки за въвеждане в заблуждение на потенциалните потребители, търсещи информация в Интернет за услугите, предлагани от молителя, в резултат на което те могат да попаднат на домейна на ответника. Като такива приела трите посочени от молителя случаи на заблуждение. Посочила още, че разширенията не могат да бъдат база за установяване на сходство или различие по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, тъй като това е без значение за търсещите информация в Интернет, но в конкретния случай дори и те са еднакви, предвид администрирането им от местен регистър на имената. По тези съображения и като съобразила новелата на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, въвеждаща имитацията на домейн като специален състав на общата забрана за нелоялна конкуренция, приела, че е налице осъществено от ответника нарушение и по този текст. По отношение на твърденията за извършени нарушения по чл. 29 от ЗЗК и чл. 35, ал. 1 КЗК приела, че няма основание за прилагане на общата разпоредба на чл. 29 от ЗЗК, тъй като няма твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, различно от попадащото в рамките на фактическите състави на чл. 35, ал. 2 и 3 ЗЗК, а обстоятелствата, посочени като относими към състава на нарушението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК визират по същество този на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. С оглед горните изводи е постановено прекратяване на нарушенията и ответното дружество е санкционирано за нарушения на чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК. Относно размера на санкциите КЗК преценила нарушенията като не особено тежки по смисъла на т. 17.2а от Методиката за определяне на санкции, със сравнително дълъг период на осъществяване- от 03.12.2010 г. до момента на постановяване на решението, т. е. повече от две години и осем месеца. За нарушението по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК не установила други смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, а за това по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК - приела наличие на едно смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно че след образуване на производството пред КЗК по настоящата преписка, "АРМС" ЕООД е посочило на сайта си наименованието на дружеството, с цел индивидуализиране и разграничаване на своя интернет- магазин от тези на конкурентите. За второто отчела по- по-значителния негативен ефект върху конкуренцията предвид факта, че интернет-търговията заема все по-значима роля във функционирането на съвременните пазари, съответно реализирането на онлайн сделки се превръща в обичайна практика за търговците, а и и с оглед спецификата на интернет пространството - за реално неограничен кръг потребители. Така обосновала извод, че размерът на имуществената санкция за двете нарушения следва да се определи на 4 % от нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година / 452 000 лева за 2012 г./, при предвиден в закона максимум до 5 % от размера на тези приходи/, т. е по 18 080 лв. за всяко от тях Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. т. 2, 3 и 12 ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 ЗЗК, в законоустановената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на приложимия материален закон досежно осъществени състави на нарушенията и неговата цел. Въз основа приобщените към преписката доказателства, КЗК е извела обосновани изводи относно релевантните за спора обстоятелства. Противно на твърдяното в жалбата, КЗК не е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко-съществено, като лв нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК не е спряла производството, предвид висящото пред Патентно ведомство производство за заличаване на търговската марка на това дружествоы, тъй като нормата на общия АПК се дерогира от специалната-тази на чл. 40, ал. 1 от ЗЗК, а съгласно нея КЗК може, по своя преценка, с определение да спре производството, когато окончателното й произнасяне зависи от решаване на въпрос или спор от компетентността на друг орган, но в случая, предвид спецификата на правоотношенията по ЗЗК, този въпрос, касаещ приложение на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, правилно е преценен като неотносим, или поне непреюдициален. Горният извод не се променя от приложеното към жалбата Решение № 445 от 30.08.3013 г. на Патентно ведомство, впрочем без данни да е влязло в сила, тъй като ЗМГО и ЗЗК регламентират различна по характер и цел защита на носителите на права върху търговски марка, първият-урежда правата на притежателя на търговска марка и защитата на тези права, т. е. правото на интелектуална собственост, а вторият - в частта, касаеща предмета на настоящото производство - нелоялно използване на чужда марка, фирма и домейн, което е уредено от разпоредбите на конкурентното право, т. е от специалния ЗЗК. Противният извод не е съобразен с чл. 1, ал. 1 от ЗЗК. По отношение на другото от тази група възражение - за необсъдено писмено становище на "АРМС" ЕООД, депозирано от процесуалния му представител в хода на откритото заседание пред КЗК, съдът го намира за неоснователно, тъй като в него - л. 118 от папка 1.3, не са посочени нови или други твърдения, релевантни към предмета на това производство. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон досежно осъществени състави на нарушенията по ЗЗК. Твърденията в жалбата, че не са осъществени съставите на двете нарушения, за които са наложени имуществени санкции, са неоснователни. Най-напред следва да се отрази, че възраженията, основани на текстовете на ЗМГО и обосноваващи възражение за несъставомерност на деянията по чл. 35, ал. 2 и 3 от ЗЗК, са неотносими към предмета на спора, очертан от нормите на специалния ЗЗК. Релевантното в случая обстоятелство досежно двата състава на нарушенията е отношенията да се разглеждат на плоскостта на антиконкурентното право и да се преценяват с правилата на добросъвестната търговска практика съгласно ЗЗК, и доколкото действията на жалбоподателя в настоящото производство са осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им, правилно КЗК е приела това възражение за ирелевантно за спора. Така и в решение № 3516 от 12.03.2012 г. по адм. д. № 16089/2011 г., и решение № 12933 от 18.10.2012 г. по адм. д. № 9098/2012 г., -двете на 5 чл. с-в на ВАС. С оглед данните по преписката ВАС намира, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е приела, че са налице двата фактически състава на нарушенията по глава Седма от закона, и правилно и законосъобразно е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика. Правилно е прието, че това дружество е осъществило нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, в две от неговите форми-тъй като е нарушило забраната да се използва фирма и марка, идентични или близки до тези на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Възраженията на това дружество, че "ARMS-BG" въобще "не е подлежала на регистрация като марка, а той имал пълното право да използва тази думаы, която не е нито уникална, нито с отличителен характер, а насочва към вида продукти, предлагани от оръжейния търговец, е ирелевантно за настоящия спор, изцяло уреден от нормите на ЗЗК, а не на Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК е специална по отношение на общата норма на чл. 35, ал. 1 ЗЗК и обхваща именно специфичната хипотеза на имитация на фирма, и тази на марка. В тази връзка, по отношение на първата хипотеза настоящият състав преценява като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че такава не е осъществена, тъй като в случая двете дружества имали сходен предмет на дейност, обозначен с лродовотоы понятие армс ("arms" - в превод от английски "оръжие"), и той- по силата на изискванията на чл. 7 от ТЗ, в дейността си като търговец се идентифицирал с фирмата "АРМС", както е и вписан в ТР при АВ, защото спазването на режима на Търговския закон за регистрация на търговски дружества е въпрос, ирелевантен за преценката дали е извършено или не нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. От друга страна възражението за липса на отличителност на марката бе категорично опровергано от едноличната и трайна съдебно - маркови експертизи, допуснати и изслушани по настояване на оспорващия - /л. 123 и л. 149 от делото/, въпреки че тези доказателствени средства по принцип са допустими по спорове за нарушение на права по търговска марка, а не по такива за нелоялно поведение на пазара. В относимата за настоящото производство част на тези заключения ясно се сочи, че думите "Арм" и "Армс" нямат точно и еднозначно значение на български език, поради което не могат да се определят като родово понятие, че знаещите английски и френски език потребители могат да си преведат думата "армс" по различен начин, като твърдяният от оспорващия смисъл на превод е един от възможните, но непопулярен, тъй като на английски за оръжие се използват по-скоро думите "weapon"/уепън"/ и "gun"/гън/. От особена важност в случая е да се посочи, че съдът съобрази и обстоятелството, че субектът- носител на преценката не е лице със специализирани и дълбоки познания в английския език, а е обикновеният, средният потребител, като само "малък сегмент от широката потребителска аудитория" по израза на вещите лица би могъл да свърже, и то асоциативно, с второто значение на думата, посочена в приложената по делото страница от английския речник, т. е. твърде е стеснен кръгът от лица, които биха могли да асоциират тази дума със значението за оръжие, въоръжаване и др. свързани с това понятия. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователно и релевираното в последното открито съдебно заседание възражение на адв. Бучкова, изведено от нормата на чл. 13, ал. 3 от Закона за марките и географските означения досежно нарушението имитация на марка, с оглед данните от представената разпечатка от коричната страница на официалния бюлетин на Патентното ведомство бр. 8 от 31.08.2012 г., обосноваващо довод за по-къс от приетия от КЗК период на нарушението. Този извод следва от посочената норма, сочеща, че изключителното право върху марка има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията, анализирана във връзка с безспорно установения по делото факт, че "АРМС-БГ " ООД осъществява директни продажби в магазин на ул. "Цар Самуил" № 93, а преди в магазин на същия адрес такава дейност е осъществявал "АРМС " ЕООД. По тези съображения няма основание да се коригира/намали/ периода на нарушението по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК в частта за имитация на марка. Посочената практика на ВАС касае спорове, различни от настоящия. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК е специална по отношение на общата норма на чл. 35, ал. 1 ЗЗК и обхваща и специфичната хипотеза на имитация на марка в смисъла на знак, който е способен да отличи стоката на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. ВАС неведнъж е посочвал, че смисълът на тази засилена, специфична защита, е в ролята, която марката играе в рамките на икономическата активност на стопанските субекти. Известно е, че марката индивидуализира продукта, но и влияе на пазарния дял, а следователно и на приходите и печалбата, респ. върху жизнеспособността на компанията, освен че е свързана с нейната идентичност. Марката е гаранция за качество и облекчен избор на потребителя, намаляващ риска от неудовлетворителна покупка. Поради многоаспектното въздействие, което марката има върху икономическите оператори и пазара като цяло, имитацията й е обект на специална законова защита. По направеното в тази връзка възражение на оспорващия следва да се посочи, че именно този начин на използване на марката е предмет на Закона за защита на конкуренцията, т. е. закрилата, която марките имат по ЗМГО не изключва възможността към тях да се прилага законодателството за нелоялна конкуренция. Въз основа на коректен анализ на данните по преписката, който извод се налага от представените в четирите папки приложения, КЗК е извела обоснования извод, че между регистрираната словна търговска марка на молителя "ARMS-BG" и използвания от жалбоподателя знак "ARMS. BG", е налице идентичност, тъй като и двете се състоят от словосъчетание на думите "arms" и "bg", а обстоятелството, че в знака на оспорващия думите има "точка", а в словната марка на искателя - "тире", не обуславя извод за наличие на разграничение на двата знака в достатъчна степен, нито че тя не е е използвана по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, тъй като дава възможност за свързване на използвания знак с регистрираната преди това марка и съответно създава възможност за объркване на търговеца и предлаганите от него стоки с "АРМС-БГ" ООД в качеството му на конкурентно предприятие. Релевираните в тази връзка съображения за неконкретност, неясната и непълнота на информацията, предоставена от Любомир Соколов и Деян Дочев съдът преценява като неоснователни, с оглед текста на писмо вх. № към КЗК-206/17.04.2013 г. и писмо вх. № към КЗК-206/17.04.2013 г. - стр. 20 и 29 от папка 1.3 от приложенията. Неоснователен е и следващият довод, че оспореното решение на КЗК било вътрешно противоречиво и не съответствало на търсената защита, тъй като за да се допусне възможност за имитация на марка, следвало да се установи наличието на определено реноме, а доказателства за такова не били налице. Това възражение пряко се опровергава от представените в преписката писмени доказателства - фактури, справки за продажби, реклами и пр., обуславящи еднозначен извод, че фирмата "ARMS-BG" и предлаганите от нея стоки и услуги са известни и имат утвърдена репутация на пазара за оръжия и оръжейни стоки. Посочените от жалбоподателя в тази връзка съдебни решения на ВАС не обслужват неговата теза, тъй като в тях действително е посочено, че за да се допусне възможност за имитация на марка или отличителен знак, следва да се установи наличието на определено реноме на търговеца или на предлаганите от него стоки или услуги, което би могло да донесе незаслужени ползи на недобросъвестния търговец и че за да добие известност, а от там - да изгради своето реноме, на търговеца е необходимо време. Такова в случая е налице, предвид доказания период от повече от седем месеца на дейност на "АРМС-БГ" ЕООД преди регистрирането на дружеството на оспорващия.. Релевираното в тази връзка твърдение, че фирмено наименование и марка са отделни обекти на индустриална защита е вярно, но ирелевантно за спора. Такова е и твърдението на оспорващия, че молителят само продава, а не произвежда стоките, с които търгува. Отделно от това, възражението, че не е проведен обективен анализ на доказателствата, се опровергава от изложените на стр. 17 -21 от решението мотиви. Последното от тази група възражения - че липсвали "обективни критерии, обосноваващи потенциална възможност за увреждане" не намира опора в доказателствата по делото. От друга страна, правилно е прието, че това дружество е осъществило и нарушението по 35, ал. 3 ЗЗК, имитация на домейн, тъй като по-късно регистрираният и използван от него домейн "arms. bg, е напълно сходен на този на молителя-arms-bg., т. е. изцяло го преповтаря, като единствената, и напълно незначителна за този вид нарушения разлика е, че иначе еднаквите съставни части в този на молителя са разделени със знак "тире", а в този на оспорващото дружество-с точка, като ". bg"и в двата е разширение, сочещо националната принадлежност на домейна. Основното от тази група възражения, а именно, че липсвала идентичност на двата домейна е неоснователно, тъй като посочената разлика е обстоятелство без никакво значение за потребителя, търсещ информация в Интернет. Обоснован е изводът на КЗК, че с това е нарушена забраната на новата хипотеза на имитация, а именно използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица. Твърдението на жалбоподателя, че това не било осъществявано по начин, който може да доведе до заблуждение и / или да увреди интересите на конкурентите се опровергава от доказателствата по делото. Този извод се налага от факта, че дружеството-молител е регистрирало и е притежател на домейн със същото наименование, а посредством системата за домейните се дава възможност IP адресът, какъвто има всеки сайт в интернет /и е адресът на компютъра, в който този сайт е инсталиран/, да получи наименование, по който начин се улеснява достъпът на потребителите. За пълнота на изложението следва да се съобразят случаите, в които различни дружества и лица, все клиенти на молителя, потърсили информация в Интернет, са изпаднали в заблуда след справка в интернет. Горното опровергава възражението, че не бил доказан вторият елемент от състава на нарушението, още повече, че законът забранява използването на домейн, идентичен или близък до този на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите, а в случая са налице доказателства не само за потенциална, а реално настъпила заблуда у клиенти на молителя. От значение в случая е наличието на съвпадение в наименованията на дружеството и на домейна, което е обичайна търговска практика, целяща лесна асоциация у лицата, търсещи услугите на дружеството за бърза ориентация на търсената информация посредством регистрирания домейн, а от още по-съществено значение е обстоятелството, че домейнът на молителя е регистриран и използван повече от шест месеца преди този на жалбоподателя, и то от дружество, вече станало известно на процесния пазар. Горното обуславя извод, противоположен на твърдяния за липса съставомерност на имитация на домейн. Не намира опора в доказателствата по делото и последното възражение - за противоречие на решението с целта на закона, предвид " липса на аргументиран анализ" на относимите норми на ЗЗК. Напротив, с оглед изложеното по-горе се налага изводът, че КЗК точно е спазила чл. 1, ал. 1 от ЗЗК, като съобразила решението си с целта на закона да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. По тези съображения ВАС намира, че КЗК законосъобразно е квалифицирала действията на дружеството-жалбоподател като нарушения по тези два текста и правилно е постановила прекратяване на нарушенията. Нито един от тези изводи не се разколебава от представените с жалбата и в съдебното заседание на ВАС доказателства. Впрочем, за по-голямата част от тях, по аргумент от чл. 58, ал. 3 ЗЗК, са били известни на страната по време на производството пред КЗК и тя е имала възможност да ги представи пред административния орган. Същевременно в настоящото производство не се налага обсъждане на множеството доказателства, приложени към настоящата жалба, но касаещи частта по т. 4 от диспозитива на оспореното решение, по която- както бе посочено по-горе, има определение на настоящия състав, оставено в сила от 5 -членен. Жалбата е неоснователна и в частта относно размера на санкциите за извършени нарушения по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК, предвид правилното им определяне като не особено тежки по смисъла на т. 17.2 а от Методиката за определяне на санкциите, приета с решение 71/03.02.2009 г. на КЗК, изм. с Решение 330/17.03.2011 г. и при правилно приетото като смекчаващо отговорността едно -за второто нарушение и липса на такива или отегчаващи за първото. Предвид разпоредбата на т. 17а от методиката за определяне на санкции, визираща размер на имуществената санкция за не особено тежки нарушения до 5 %, обоснован е изводът на КЗК, че размерът на санкциите по двата текста на чл. 35, ал. 2 и ал. 3 на ЗЗК следва да възлиза на по 4 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година. С оглед приетия за законосъобразен извод на КЗК за извършени от жалбоподателя нарушения на ЗЗК, то обосновано, на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, са му наложени имуществени санкции. Настоящият състав намира за правилно, че и двете са определени към горната граница, предвид значителния период на осъществяване на нарушенията/2 г. 8 м./, а втората-въпреки наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство, но при отчетен факт на по- по-значителен/в сравнение с първото нарушение/ негативен ефект върху конкуренцията, тъй като интернет-търговията зае значителен дял от съвременните пазари-онлайн- сделките стават обичайна практика, а там кръгът от потребители е практически неограничен. По тези съображения съдът намира, че няма основание тази санкция да бъде изменена в посока намаляване. При определяне на размера органът по конкуренция е спазил изискванията на чл. 100, ал. 4 ЗЗК - отчел тежестта и продължителността на нарушенията, смекчаващото вината обстоятелства за нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, като приложил правилно утвърдената от него методика. Съдът не констатира, а и жалбоподателят не твърди, нарушение при определяне на размера на санкциите. В жалбата не се сочат обстоятелства досежно тази част от решението, а бланкетното възражение в нея, че санкциите не са съобразени с фактите, касаещи съставомерността на нарушенията, не намира опора в закона. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото направеното от процесуалния представител на оспорващото дружество искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, посл. изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014гг., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на на тази страна направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. По аналогични съображения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати такива, в доказания размер от 1100 лева, видно от приложеното на л. 104 от делото адв. пълномощно, и на ответната страна - "Армс - БГ" ООД, но само за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По аргумент от Чл. 69, ал. 4 от ЗЗК, съдът не може да присъди такива за производството пред КЗК. Впрочем, в случая КЗК, след като е постановила решение за установяване на извършени нарушения по закона, в мотивите е обсъдила възлагане на направените по производството разноски в тежест на нарушителя, но не ги е присъдила в диспозитива. Този пропуск не може да се изправи по реда, избран от ответната страна, включително само за претендираната държавна такса за производството пред КЗК, поради което съдът следва да остави без уважение искането в тази част .