Решение № 14669 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15210/2018 г.

Решение № 14669 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15210/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Б., против решение № 176 от 24.10.2018 г., постановено от Административен съд - С. по адм. д. № 133/2018 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Касационният жалбоподател твърди, че е предприел всички необходими действия за изясняване на фактическата обстановка, като е изискана информация от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ за броя животни отглеждани от В. Р. в животновъден обект № 8987-0002. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Ж. Р. от [населено място], община [община], чрез упълномощен адв. Станкова, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение с приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 176 от 24.10.2018 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 година за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 година с изх. № 02-200-6500/990#16 от 28.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказана оторизация и плащане на заявена субсидия по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1) за разликата между декларираните 116 бр. животни и оторизираните 77 бр. животни. Със същото решение преписката е изпратена на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение в срок от 1 /един/ месец от влизането му в сила и Д. фонд "Земеделие" е осъден да заплати на Ж. Р. сумата общо в размер на 476 /четиристотин седемдесет и шест/ лева, направени по делото разноски, от които 76 лева за заплатена държавна такса и 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентния за това орган, в кръга на неговите правомощия, регламентирани в чл. 20 а от ЗПЗП във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, според която административният орган носи тежестта да установи съществуването на фактическите основания, описани в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Първоинстанционният съд е констатирал, че в събраните в хода на съдебното дирене доказателства са налице данни за наличието на противоречива информация в двете писма, издадени от един и същ орган - БАБХ на 09.07.2013 г. и на 07.10.2014 г., относно броя на заявените от наследодателя на жалбоподателката животни към референтната дата 28.02.2009 година, от което е изведено заключение, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. Съдът е приел още, че в правомощията на административния орган е да прецени относимостта на тези доказателства към подаденото заявление, тяхното значение за произнасянето му и относно необходимостта от корекция, поради откриването на нови неизвестни за него обстоятелства към датата на произнасянето му, поради което съдът не следва да встъпва в правомощията на административния орган за вземане на решения в условията на оперативна самостоятелност и да се произнася от негово име по въпроси от неговата компетентност. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и съответстващ на приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, които изискват неговата отмяна. Въз основа на установената фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение, което следва да остане в сила. Правилно е установено, че в подаденото от Ж. Р. заявление за подпомагане за 2014 година с входящ № 17775339 от 15.05.2014 година, регистрирано под № 20.30.0514/91284 от 15.05.2014 година са посочени схеми и мерки за подпомагане по СЕПП, СПП, СНДП, НР1, НР2, СКБТ и Н2000 с приложена таблица на използваните парцели 2014 година с вписани в нея 51 позиции и таблица за животните за кандидатстване по схеми мерки за подпомагане обвързани с производството по схема СКБТ, в която са посочени 24 броя животни. В заявление за подпомагане от 09.06.2014 година е допълнена като заявена схема НДЖ1, като в таблица има вписани по НДЖ1 82 броя говеда, вписани в регистър към съответната референтна дата 28.02.2009 година и общ брой по видове, за които лицето кандидатства през текущата кампания - 115 броя. С уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 година за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 година с изх. № 02-200-6500/990 от 30.07.2015 г. административният орган е отказал оторизация и плащане на заявена субсидия по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1) за разликата между декларираните 115 бр. животни и оторизираните 77 бр. животни. Ж. Р. подала жалба до Административен съд С., по която с влязло в сила Решение № 63/19.05.2016 г. по адм. дело № 235/2015 г. на Административен съд С. е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/990 от 30.07.2015 г. на Зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на административния орган с указание да установи тези 115 бр. животни, за които кандидатства Русева през текущата кампания за 2014 година, дали са вписани в регистъра към референтната дата 28.02.2009 година. Във връзка с дадените от АС С. указания е била изискана от изпълнителния директор на БАБХ информация за броя говеда, отглеждани от В. Р., към референтната дата 28.02.2009 година. В отговор е препратено писмо, изх. № 4309-ИС от 09.07.2013 г. /лист 15/, с което главен секретар на Българската агенция по безопасност на храните е уведомил зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", че в изпратен им нарочен списък фигурира лицето Ж. Р., но на нейно име към 28.02.2009 година няма вписани животни. В същото писмо е отразено, че в Интегрираната информационна система на БАБХ е вписан като собственик лицето – В. Р. и към референтната дата 28.02.2009 г. на негово име в животновъден обект № 8987-0002 са вписани 77 животни. На 28.12.2017 г. е издадено обжалваното Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/990#16 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 година за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 година с изх. № 02-200-6500/990#16 от 28.12.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказана оторизация и плащане на заявена субсидия по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1) за разликата между декларираните 115 бр. животни и оторизираните 77 бр. животни. В табличен вид са посочени: броят на заявените животни за участие – 116. В графа № 7 са посочени установените животни – 77; в графа № 10 е конкретизиран броя на оторизираните животни за изчисляване на субсидия - 77; в графа № 11 е вписан размера на плащането за животно и в последната 12-та графа е посочен общия размер на оторизираната субсидия – 15 400 лева. От данните по преписката могат да се извлекат мотивите за отказа, а именно: постъпило писмо, входирано в Д. фонд "Земеделие" с № 02-200-6500/990 от 06.12.2017 г., с което изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е уведомил зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", че с писмо, входирано с № 02-6500/5476#2 от 10.07.2013 г., е предоставена информация до ДФ "Земеделие" за отглежданите животни от В. Р. и Ж. Р. към референтната дата – 28.02.2009 година. Видно от горепосоченото писмо, което е приложено към преписката е, че главен секретар на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е уведомил зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", че в изпратен им нарочен списък фигурира лицето Ж. Р., но нейно име към 28.02.2009 година няма вписани животни. В същото писмо е отразено, че в Интегрираната информационна система на БАБХ е вписан като собственик наследодателят на лицето - В. Р. и към референтната дата 28.02.2009 г. на негово име в животновъден обект № 8987-0002 са вписани 77 животни. Съдът е съобразил обстоятелството, че по делото е приет втори документ, изходящ също от БАБХ - Контролен лист за документална проверка на записите в информационната система на НВМС към референтна дата с изх. № 1852-/не се чете/ от 07.10.2014 г., с който е удостоверено, че при извършване на проверка на 20.11.2013 г., в процесния животновъден обект 8987-0002 към референтна дата 28.02.2009 г. има заявени 115 бр. ЕПЖ и за тях са представени и проверени съответни документи. Към горепосочения документ е приложена Справка за наличните 115 бр. животни в ОЕЗ към 28.02.2009 г. с посочен вид на ИД, номер на ИД, вид животно - говеда, порода, цвят, пол и възраст, в която справка е посочено името на собственика В. Р. и е вписан неговия ЕГН. Визираната справка съставлява извлечение от Интегрирана информационна система на БАБХ и в нея е посочено името на издателя й Е. Г. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че първоинстаницонният съд правилно е взел предвид описаните два документа, издадени от БАБХ, тъй като те имат характер на официални документи и са приети като писмени доказателства, като процесуалният представител на административния орган не ги е оспорил. С оглед на това визираните два документа, в които изрично е вписано, че отразяват състоянието на обекта към референтна дата 28.02.2009 г. е следвало да бъдат съобразени от страна на издателя на оспореното уведомително писмо. Единственият довод в касационната жалба е, че в изпълнение на влязло в сила Решение № 63/19.05.2016 г. по адм. дело № 235/2015 г. на Административен съд С., административния орган е поискал отново информация от БАБХ за броя говеда, отглеждани от В. Р. към референтната дата 28.02.2009 година. В отговор е постъпило писмо от БАБХ с № 02-200-6500/990 от 06.12.2017 г., в което се конкретизира, че с писмо С № 4309-ИС от 09.07.2013 г. е предоставена информация до ДФ "Земеделие" за отглежданите от В. Р. животни към референтната дата, а именно, че към референтната дата 28.02.2009 г. на негово име в животновъден обект № 8987-0002 са вписани 77 бр. ЕПЖ. Според касатора, по този начин административния орган е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК. Настоящият съдебен състав намира този довод за неоснователен. Това е така, тъй като от данните по преписката е видно, че административният орган не е проявил необходимата активност при осъществяване на задължението си за служебно събиране на максимално пълна по обем информация, необходима му за постановяване на мотивиран и обоснован акт. Това е така, защото представеното от заявителката писмо от БАБХ, обективиращо извършена проверка на 20.11.2013 г. в съответната информационна система съдържа в себе си правнорелевантна информация, която е различна от приетата за установена от административния орган в атакуваното уведомително писмо, а именно, че към референтна дата 28.02.2009 година в животновъдния обект, регистриран на имота на наследодателя на Ж. Р. са заявени 115 броя животни и за тях са представени и проверени съответни документи. Административният орган дори не е обсъдил в уведомителното писмо защо не приема информацията, налична в Контролен лист за документална проверка на записите в информационната система на НВМС към референтна дата с изх. № 1852-/не се чете/ от 07.10.2014 г., издаден от БАБХ, където е удостоверено, че при извършване на проверката на 20.11.2013 г., в животновъден обект 8987-0002 към референтна дата 28.02.2009 г. има заявени 115 бр. ЕПЖ и за тях са представени и проверени съответни документи; справка за наличните 115 бр. животни в ОЕЗ към 28.02.2009 г. с посочен вид на ИД, номер на ИД, вид животно – говеда, порода, цвят, пол и възраст. Горните данни обосновават извод, че касатора е действал в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. На следващо място, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, според които наследниците на починалия земеделски стопанин встъпват в правата на наследодателя си и същите не разполагат с възможност да променят установения брой животни към референтна дата 28.09.2009 г. В конкретния случай издателят на атакуваното уведомително писмо не е установил в хода на административното производство точния брой заявени от наследодателя животни към референтна дата 28.09.2009 г., предвид данните от гореописания контролен лист и Справка, издадени от БАБХ. Това обстоятелство е наложило отмяна на атакувания административен акт за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 година за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 година с изх. № 02-200-6500/990#16 от 28.12.2017 г., като съдът законосъобразно е разпоредил преписката да се изпрати на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново разглеждане, като е определен подходящ за това срок по реда на чл. 174 от АПК. При новото разглеждане административният орган при положение, че разполага с всички релевантни по спора факти, още повече, че повечето от тях са установени и с влязло в сила съдебно решение, следва да изпълни законовите си задължение и да се произнесе с мотивиран административен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143 от АПК касаторът следва да заплати своевременно претендираните от ответника по касационната жалба разноски в настоящата съдебна инстанция с приложен списък за тях, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1550 лв., който размер е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на конкретния правен спор, поради което, направеното възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на касатора е неоснователно. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,