Решение № 6601 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 427/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на К. П. П. с [ЕГН] и с адрес: [населено място], област Ямбол, [улица], подадена чрез пълномощника й адв. Пейчев, против Решение 197/06.12.2023 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. д. 278/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) Р-02002822006881-091-001/29.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 99/12.09.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 690 лв. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателката претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства в размер на 1 438.05 лв. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си М. Йотова по съображения, изложени в писмени бележки. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд Ямбол и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 651 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е РА Р-02002822006881-091-001/29.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, с който на ревизираното лице К. П. П. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за: 2018 г. в размер на 720 лв. и лихва 309.33 лв.; 2019 г. в размер на 1 574.10 лв. и лихва 516.23 лв. и за 2020 г. 315 лв. и лихва 71.36 лв. (общо 3 506.02 лв.). Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е валиден като издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. За да отхвърли жалбата против РА, съдът е обосновал изводи за неговата материална законосъобрзност. Приел е, че органите по приходите са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличие на данни за укрити приходи от продажбите на трите процесни недвижими имота. След подробен анализ на приложените от тях правни норми на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а) и б) и чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ във вр. с чл. 34 и чл. 17 от същия закон и на установените от него факти той е мотивирал съответното на материалния закон според него определяне на данъчните основи с оспорения акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се оспорва от жалбоподателката и това е видно от обстоятелствената част на касационната й жалба, че тя е продала през 2018 г., през 2019 г. и 2020 г. три недвижими имота, но не е подала Приложение 5 към ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и не е декларирала доходи от продажбите им, които са облагаеми съгласно чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като по отношение на тях не са налице изключенията, регламентирани в чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а) и б) от същия закон. Установените от първостепенния съд факти са следните и те не са спорни за страните: С Нотариален акт 4, том II, рег. 2175, дело 162/2018 от 26.03.2018 г. К. П. П. продава на Д. Х. Х. и С. Г. Х. недвижим имот Апартамент 112, находящ се в гр. Ямбол на [улица]на 7-ми етаж за сумата от 15 000 лева, която е заплатена по банков път преди подписването на нотариалния акт. По банкова сметка на П. на 26.03.2018 г. са постъпили два превода от Д. Х. - в 13:42:33 ч.-15000 лв. и в 13:50:20 ч.-28000 лв. (общо 43000 лв.). Страните по сделката дават писмени обяснения, според които сумата от 28 000 лв. е цена на обзавеждането в апартамента. Според обясненията на Д. в него е имало кухненски шкафове, секция и гардероб. Имотът е придобит от К. П. с Нотариален акт 45, том VI, рег. 8089, дело 641/2017 г. от 09.11.2017 г. за сумата от 14 900 лева. По банковата сметка на продавачката Г. Д. К. П. е превела две суми на 09.11.2017 г. - в 14:31:00 ч. 20 100 лв. и в 14:34:01 ч. 14 900 лв. Според обясненията на П. сумата от 20 100 лв. е платена за покупката на обзавеждането в апартамента. Приходните органи приемат, че апартаментът е продаден за 43 000 лв., а е придобит за 35 000 лв. Разликата като основа за облагане е намалена с 10 % нормативно признати разходи на основание чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ. С Нотариален акт 8, том VI, рег. 7873, дело 827 от 12.12.2019 г. К. П. продава на Д. Г. Й. два поземлени имота в [населено място], община Тунджа за сумата от 1 450 лв., която продавачът декларира, че е получил преди подписването на нотариалния акт. На 12.12.2019 г. банкова сметка на П. е захранена чрез десет транзакции с основание "операция с карта" на обща стойност 18 900 лв. както следва: 14:41:30 ч. 1 300лв.; 14:41:34 ч. 2 000 лв.; 14:41:37 ч. 2 000лв.; 14:41:39 ч. 2 000лв.; 14:57:52 ч. 1 950лв.; 14:57:55 ч. 2 000 лв.; 14:57:58 ч. 2 000 лв.; 14:58:00. 2 000лв.; 14:58:03 ч. 2 000лв.; 14:41:06 ч. 1 650 лв. Жалбоподателката дава писмени обяснения, според които сумите са й изплатени като дивидент от Кремък Консулт ЕООД. Имотите са придобити от К. П. с Нотариален акт 188, том V, рег. 7559, дело 603/2017 от 19.10.2017 г. за сумата от 1 410 лева, платена напълно в брой на продавача В. Д. К.. Приходните органи приемат, че недвижимите имоти са продадени за 18 900 лв., а са придобити за 1 410 лв. Разликата като основа за облагане е намалена с 10 % нормативно признати разходи на основание чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ. С Нотариален акт 76, том II, рег. 2029, дело 248 от 31.07.2020 г. жалбоподателката продава на А. П. А. недвижим земеделски имот, находящ се в [населено място], община Тунджа за сумата от 1 254.20 лева, която продавачът е получил напълно преди подписването на нотариалния акт. Банкова й сметка на 31.07.2020 г. е захранена чрез три транзакции с основание "операция с карта" на обща стойност 5 000 лв., както следва: 16:14:16 ч. 1 950лв.; 16:23:56 ч. 1 900 лв.; 16:23:58 ч. 1 150 лв. Обяснението на жалбоподателката за произхода на средствата отново е, че са дивидент от Кремък Консулт ЕООД. Имотът е придобит от нея с Нотариален акт 137, том II, рег. 2478, дело 170/2017 от 13.04.2017 г. за сумата от 1 500 лева, платена напълно в брой на продавача К. Г. К.. Приходните органи приемат, че недвижимият имот е продаден за 5 000 лв., а е придобит за 1 500 лв. Разликата като основа за облагане е намалена с 10 % нормативно признати разходи на основание чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ. В хода на ревизията е установено, че с 10 РКО през м. октомври, м. ноември и м. декември 2018 г. на К. П. в качеството й на едноличен собственик на капитала на Кремък Консулт ЕООД са изплатени дивиденти в общ размер 47 500 лв. Независимо от така установеният факт на изплащане на дивиденти през 2018 г., правилно първостепенният съд приема, че доколкото преводите по банковата сметка са направени през 2019 г. и през 2020 г. на датите на сключването на сделките за продажбите на процесните недвижими имоти, като неколкократно са внасяни суми около 2 000 лв., тези преводи правилно са приети от приходните органи като част от продажната им цена. Правилни са изводите на съда и във връзка с продажната цена на апартамента. Описаните от купувача кухненски шкафове, секция и гардероб са на цена двукратно по-голяма от цената на апартамента и по отношение на тях не се представят доказателства за оглед и приемането им от купувача, съответно за договорена цена, отделно от тази на жилището. Представен е непопълнен протокол за оглед. РА е издаден в производството по реда на чл. 122 и следващите ДОПК, в което е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, затова в тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си, че сумата от 28 000 лв. не е цена на апартамента, а цена на обзавеждането в него. Нотариалните актове, с които са оформени сделките за продажбите на недвижимите имоти, притежават характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта им, съдържаща удостоверяване. Съставени са от орган, притежаващ нотариална компетентност и свидетелстват за това, което се е осъществило пред него и е възприето лично от него (включително изявленията на страните) и какви документи са представени пред него. Само в тази част те се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила на основание чл. 179 ГПК. В частта, съдържаща волеизявленията на страните, вкл. относно договорената цена по сделката и че същата е платена, актовете имат характер на частни диспозитивни документи и се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството на волеизявленията на основание чл. 180 ГПК. Поради това са неоснователни доводите в жалбата, че нотариалните актове не са били оспорени по съдържание относно посочената в тях цена. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила и в полза на ответника по касация да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 650.60 лв. Тъй като решението изрично се оспорва в частта му за разноските, които са присъдени в размер, по-голям от минималния размер на адвокатското възнаграждение, в противоречие с чл. 161, ал. 1 ДОПК, този размер следва да бъде намален. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение