Решение № 12267 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14495/2014 г.

Решение № 12267 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14495/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марям Алуаш Фарида, гражданка на Алжир, чрез адв. Татяна Лисичкова, против Решение № 5816 от 03.10.2014 г., постановено по адм. дело № 6761/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 400 от 09.06.2014 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират оплаквания относно неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Ответникът - зам.-председателят на ДАБ, в съдебно заседание се представлява от юрк. Славова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че предвид липсата на касационни основания, оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Марям Алуаш Фарида, гражданка на Алжир, срещу решение № 400 от 09.06.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите си съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. След подробен анализ, с оглед нормативната уредба, съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на Марям Алуаш Фарида не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първостепенният съд подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка, като въз основа на данните от бежанската й история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Алжир към датата на постановяване на административния акт и е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9 от ЗУБ - липсват данни за чужденката да съществува заплаха за нейния живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложена на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Спрямо касаторката не са били предприемани мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността й от официалните алжирски власти или от някоя конкретна групировка. Съдът е посочил, че с оглед цялостната оценка на ситуацията в Алжир обоснован се явява изводът на административния орган, че не е налице заплаха от безогледно насилие. Наред с това според първоинстанционния съд е видно от данните по делото, че не е налице въоръжен конфликт в Алжир. Следователно1, за Марям Алуаш Фарида не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Не е била подлагана на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. По тези съображения първостепенният съд е отхвърлил жалбата на чужденеца против оспорения административен акт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателката, че Алжир не е сигурна страна на произход и че там тя е подложена на тежки посегателства. Видно от бежанската история търсещата закрила не е имала проблеми с полиция и власти, не е била арестувана и осъждана по политически причини. От проведените интервюта на 24.11.2013 г., 31.01.2014 г. и 30.04.2014 г. административния орган е установил, че Марям Алуаш Фарида е напуснала Алжир сама, легално с виза през месец август 2013 г. и е пристигнала в Турция, където останала около 5 дни и оттам на 24.09.2013 г. е преминала по незаконоустановен ред на територията на Република България. Административният орган е установил, че Марям Алуаш Фарида е имала проблеми с членове на младежката партия на организация Хизбула, като това събитие се е случило през април 2010 г., след което през 2011 г. спира да посещава училище и отива да работи в друг град. Напуснала е Алжир през 2013 г. без да съобщава да е била подложена на преследване или репресии през периода 2010 г. - 2013 г. В хода на съдебното производство пред първостепенния съд е представена и приета като писмено доказателство справка вх. № 01-6646 от 26.05.2014 г. относно Алжир, в която е посочено, че страната е с преобладаващо сунитско население и няма данни за развиване на дейност от страна на Хизбула, която е ливанска шиитска организация. Не е открита информация за нейни структури, представители и симпатизанти, нито е в парламентарно-представените партии в Алжир. Наред с това изрично е заявила в проведените интервюта, че не е поддържала по-нататъшни контакти с младежката партия и никой не се е свързвал с нея. Не се твърди по делото чуждата гражданка да е била заплашена от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността й поради наличие на международен конфликт в страната по произход. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че след като лицето е живяло свободно, при липса на каквито и да е заплахи и лично засягане на правата и свободите му в продължение на три години в Алжир, следва да се приеме, че на са налице основания за предоставяне на статут по ЗУБ. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателя поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход, съгласно информацията от приложените актуални справки за ситуацията в Алжир. В този смисъл неоснователни се явяват доводите, че административния орган и първостепенният съд не са изследвали фактите, свързани с реалната настояща ситуация в страната по произход и личното положение на касаторката. Обстановката в Алжир е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуална справка с вх. № 01-6646 от 26.05.2014 г. на Дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализ" на ДАБ. Въз основа на същите както и на бежанската история, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не представя данни да принадлежи към рискова група, която поради определени специфики от религиозно или професионално естество е подложена на риск за живота и личността в по-голяма степен от обичайната за всички останали граждани на тази страна. Правилна е и преценката на първостепенния съд, че не са налице и предпоставките за прилагане на принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците, задължителен и на основание чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). Оценката на риска съгласно измененията и допълненията на чл. 46, ал. 3 от процедурната директива е въз основа на фактите и обстоятелствата по случая към момента на изслушване на обжалването, от което първоинстанционния съд прави извод, че следва да се произнесе по критериите за забрана за връщане. Съдът е приел, че не са налице и предпоставките за забрана за връщане на молителката в страната по произход. В мотивите към Хартата на основните права на ЕС е посочено, че чл. 19, ал. 2 инкорпорира съответната наложила се практика на ЕСПЧ относно приложението на чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ, съответно следва връщането да не засяга така регламентираните права и свободи. Конкретно в случая Марям Алуаш Фарида не е изправена пред риск да понесе посегателство, забранено от чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ, преценено кумулативно въз основа на всички индивидуални фактори и актуалната информация за страната по произход. Всичко това обосновава извода, че при направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По изложените съображения решението - предмет на касационното оспорване, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение