Решение № 5573 от 13.5.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2019 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Колева срещу решение 1302 от 27.06.2019г., постановено по адм.дело 2069/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, с което ревизионен акт (РА) Р-03000315006248-091- 001 от 20.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна е обявен за нищожен и Дирекция ОДОП - Варна при - ЦУ на НАП е осъдена да заплати на В. Николова от [населено място], сума в размер на 6 337 лв., представляваща сторени по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че РА е издаден от компетентен орган. Излага съображения, че изводи на административния съд, относно срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията по ЗДДФЛ за 2009 г., са неправилни и незаконосъобразни. Иска решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. Николова, чрез адв. Златев оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационата жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил РА Р- 03000315006248-091-001 от 20.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, която е потвърден с решение 177 от 20.06.2017г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, а именно в часта с която на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. - 6 812.61 лв. главница и 4 795.15 лв. лихва, за 2010 г. - 2 524.59 лв. главница и 1 517.10 лв. лихва, за 2011 г. - 1 084.53 лв. главница и 539.35 лв. лихва, за 2012 г. 996.46 лв. главница и 405.92 лв. лихва, за 2013 г. - 19 739 лв. главница и 5 783.35 лв. лихва, за 2014 г. - 11 807.74 лв. главница и 2 265.28 лв. лихва. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА, като издаден в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, според който компетентната териториална дирекция за производствата по този кодекс, освен, ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица. Първата заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-03000315006248-020-001/30.07.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна е връчена по чл. 32 ДОПК на ревизираното лице на 30.07.2016 г., когато физическото лице е с постоянен адрес [населено място],[адрес], обуславящ териториална компетентност за органите по приходите при ТД на НАП - гр.Пловдив. Съдът е приел, че ревизионното производство е започнало именно с връчването на ЗВР. Съдът е изложил допълнителни мотиви за задълженията за 2009 г., като е приел, че по отношение на установените задължения за 2009 г. ревизионното производство е образувано в нарушение на чл.109 ДОПК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган и същият правилно е обявен за нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. Според чл. 7, ал. 4 ДОПК при промяна на адреса на ревизираното лице производството се довършва от органа, който го е започнал. Понятието започнало производство по ДОПК е употребено и в чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, според който давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане. Съгласно чл. 114, ал. 1 ДОПК срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчване на ЗВР. От последната разпоредба следва, че понятието започнало производство по ДОПК е свързано с изискване за връчена ЗВР, както правилно е приел и административния съд. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че при невръчена ЗВР органите по приходите не могат да се позовават на чл. 7, ал. 4 ДОПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че настъпилата промяна в адреса на ревизираното лице води до нищожност на издадения РА в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК. В този смисъл освен цитираната от първоинстанционния съд практика е и Решение 2353 ОТ 13.02.2020 Г. по адм. д. 9645/2019 Г., VІІІ ОТД. НА ВАС Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 2 000 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,