Решение № 14707 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2014 г.

Решение № 14707 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Янко Първанов Александров от гр. София, срещу решение № 2987 от 8.05.2014 г., постановено по адм. дело № 10363/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за уважаване на първоначалната жалба, а алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. Асенова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Янко Първанов Александров срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-440/23.11.2012 г., издадена от началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: част от триетажна сграда - тапицерска работилница с офис (в съответствие с одобрените на 11.05.1998 г. с корекции проекти заснемане за узаконяване и Акт за узаконяване № 421/18.06.1998 г. на гл. архитект на район Красна поляна), находящ се в поземлен имот пл. № 428 и пл. № 554, м. "Факултета" по плана на гр. София, с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й, при спазване на предвидената в ЗУТ процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че строежът е незаконен, изпълнен без строителни книжа - разрешение за строеж и одобрен проект, изграден е в периода 1994 - 1996 г., като не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ и е налице влязъл в сила отказ за узаконяването му по реда на § 184 ПЗР ЗУТ, поради което са налице предпоставките за премахването му на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е установил правнорелевантните факти и обстоятелства, като е събрал всички относими доказателства, които е обсъдил обстойно и във връзка със заключението на приетата по делото съдебно - техническата експертиза. От анализа на доказателствения материал безспорно е установено, че процесният строеж е изграден от жалбоподателя в периода 1994 - 1996 г., за който не са издавани строителни книжа - не е одобряван проект и не е издавано разрешение за строеж. Обосновано е прието, че състоянието на строежа съответства на описанието, направено в редовно съставения констативен акт от 29.06.2012 г., цитиран в обстоятелствената част на оспорената заповед. Непосочването на констативния акт в нейната разпоредителна част не обуславя извод за нарушение във формата и съответно не води до материална незаконосъобразност на заповедта. Направеното в този смисъл възражение в касационната жалба е неоснователно. Обосновано при преценката си относно вида и характера на строежа съдът се е позовал на заключението на вещото лице, от което се установява, че изградената триетажна сграда попада частично в ПИ пл. № 428 - собственост на жалбоподателя и в ПИ пл. № 554, кв. 30 по плана на гр. София, м. "Факултета". За част от нея са одобрени строителни книжа за узаконяване на 11.05.1998 г. и е издаден акт за узаконяване за два етажа от сградата в очертанието на имот пл. № 428. Позоваването в оспорената заповед на акт за узаконяване № 421/18.06.1998 г. вместо № 241 представлява техническа грешка, която не се отразява на законосъобразността на акта. Няма спор, че е налице акт за узаконяване за част от тапицерска работилница - само два етажа в очертанията на собствения на жалбоподателя имот. Не се спори и относно обстоятелството, че по искането на Александров по § 184 ПЗР ЗУТ е постановен влязъл в сила на 10.02.2010 г. отказ за узаконяване относно частта от строежа, извън издадения акт за узаконяване. Тази част от сградата, подробно описана и онагледена в констативния акт, е предмет на оспорената в първоинстанционното производство заповед за премахването й като незаконен строеж. С оглед установените правнорелевантни факти, че е извършен строеж без строителни книжа, съдът правилно е приел, че заповедта е издадена в съответствие на материалноправните норми. Законосъобразен е изводът на съда за липса на предпоставките по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, предвид времето на изграждането му, тъй като строежът не съответства на правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ, както и на ОУП на гр. София. В тази насока са изложени подробни съображения, които се споделят от настоящия състав. Касае се безспорно за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който не е търпим и за който е постановен отказ за узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Не се установяват и допуснати съществени процесуални нарушения, твърдени в касационната жалба. Такива не се установяват и при извършената проверка. Искането на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в съдебно заседание на 14.04.2014 г., за допускане на допълнителна съдебно - техническа експертиза с въпроси за установяване на обстоятелствата отговаря ли на изискванията за УПИ площта на имота, собственост на Александров и законосъобразно ли е нанесен същият в кадастралната карта, правилно е прието от съда за неотносимо към спора и е отхвърлено като неоснователно. Местоположението на частта от сградата, предмет на оспорената заповед, е установено с приетото по делото заключение, което не е оспорено от страните. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,