Решение № 1013 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12768/2016 г.

Решение № 1013 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12768/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. Д. Х., гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решение № 6035 от 03.10.2016 г. по адм. дело № 6386/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 3863/02.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че С. Д. Х., гражданин на Ирак, по вероизповедание мюсюлманин-сунит, подал молба за закрила № ВР-3278 от 30.12.2015 г. Молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците, като по нея е образувано второ по ред административно производство. С. С. Д. Хусеин били проведени две интервюта. Чужденецът посочил, че е напуснал легално Ирак, след което отишъл в Турция, където останал два дни. Впоследствие преминал нелегално границата на Р. Б. през март месец 2015 г. По време на първото интервю чужденецът разказал, че напуснал Ирак с кола в посока Турция, а при второто интервю - че пътувал с автобус. П. регистрацията С. Д. Х. заявил, че е с начално образование и няма професия. По-късно твърдял, че има полувисше образование и е журналист по професия. Изразил желание да живее в България, защото брат му живее тук. С. Д. Х. посочил, че бил заплашен по причина, че работел като журналист и бил сунит. Баща му бил отвлечен, а той получил заплашителни писма. Заплахите били отправени от организацията "А. А. ал - Хак". Той се оплакал се в полицията, но това не му помогнало с нищо. По време на административното производство С. Д. Х. представил в оригинал жалба до полицията и два доклада на разпитващия го офицер, както и заплашителното писмо от горепосочената организация, по отношение на които административният орган извършил експертиза в НИКК - МВР. Според заключението на почерковата експертиза, жалбата до полицията и двата доклада са написани от едно и също лице, а твърденията на чужденеца били, че жалбата е написана собственоръчно от него. По отношение на заплашителното писмо се установило, че е аналог, изработен на компютър върху друго такова писмо, адресирано до С. Х., отпечатано на жълта хартия и с цветен принтер. С решение № 3863/02.06.2016 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Д. Х. поради липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената форма, при спазване на материалния закон. Съдът възприел съображенията на административния орган за липса на основание за предоставяне на статут, тъй като историята на чужденеца е недостоверна и съдържа противоречия, както и поради отсъствието на причини, които пораждат основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение на чужденеца. Съдът преценил като законосъобразно решението на административния орган и в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Според изложените мотиви, жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства, както и не би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната. Административният съд посочил, че в административното решение се съдържа подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход на чужденеца. На свой ред съдът обсъдил цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето. Въз основа на информацията в приложената справка за положението в Ирак съдът преценил, че към момента обстановката не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, както и че има възможности за вътрешно разселване. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е анализирал подробно данните от бежанската история и доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Административният е приложил точно материалния закон, като е отхвърлил подадената от С. Д. Х. жалба срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. С. Д. Х. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Изнесените от чужденеца обстоятелства не обосновават убеждение за наличието на реална опасност от посегателства срещу личността и живота му. В подкрепа на тази преценка са и констатираните съществени противоречия в разказа на кандидата за статут, както и осъщественото от него ползване на подправени документи. Първоинстанционният съд е обсъдил и прилагането на чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз и е достигнал до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Към днешна дата следва да бъде отчетено и обстоятелството, че през декември 2017 г. Ирак обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в продължение на три години. Преценени в съвкупност, всички тези факти подкрепят извода на съда, че кандидатът за статут не се нуждае от търсената закрила и при завръщането си в страната няма да бъде изложен на преследване или опасност от тежки посегателства. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд