Решение № 12059 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8410/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител, срещу решение 4351/17.04.2025 г. по адм.дело 2502/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено негово решение 7743/15.07.2024 г. и е изпратена преписката на председателя на ДАБ за ново произасяне съобразно задължителните указания в мотивите, като определя едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на преписката. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е невалидно и неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационна жалба - Д. В. К., гражданин на Руската федерация, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител и лично, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, АС - Варна, е взел предвид, че оспореното пред него решение е издадено на основание чл.75, ал.1,т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Д. В.. АС е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но същото противоречи на материалноправните разпоредби на чл.8 и чл.9 ЗУБ. Изложено са доводи, че е налице хипотезата на т.171 от Наръчника на Върховния комисиарат на бежанците при ООН, в която се приема, че е налице преследване по политически причини, както и алтернативни мотиви относно предпоставките на чл.9 ЗУБ. Решението е правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав намира, че К. е доказал, че е член на сдружение "За свободна Русия" посредством документа на л.49 от първоинстанционното дело, организация, за която е обществено известно, че е на емигранти в България и се обявява против войната между Русия и Украйна. Изпратена му е била от Военния комисариат на гр. Москва през октомври 2022 г. повиквателна за мобилизация в армията (л. 61 -62 от първоинстанционното дело). Независимо, че тези обстоятелства са възникнали след напускането на К. на Русия, е налице хипотезата на възникнали "sur place" факти от значение за преценката дали са налице условията на чл.8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут (т.96 от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН от 1992 г.). Обоснован е изводът на АС, че в случая е налице хипотеза на чл.171 от същия Наръчник, в която е посочено, че когато военно действие е осъдено от международната общност, както войната между Русия и Украйна, и К. поради политическото си мнение против тази война не желае да участва в нея и е предвидено наказание, описано в мотивите на АС, за неучастието му след като е получил повиквателна, следва да се приеме, че е налице преследване поради политическо мнение по смисъла на чл.8 ЗУБ, поради което чужденецът не желае да се завърне в страната си на произход. Предвиди изложеното поради наличието на предпоставките по чл.8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда предпоставките на чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като това е субсидиарна закрила, която се предоставя на лица, неотговарящи на изискванията за статут на бежанец, а в настоящия случай К. отговаря на тези изисквания. Решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят своевременно претендираните, заплатени по банков път разноски в размер на 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от ДАБ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение