Решение № 6843 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4006/2025 г.

ВАСПърво отделение23.06.2025 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4577 от 11.02.2025 г., постановено по адм. д. 7598/2021 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Милки Груп Био ЕАД, ЕИК 202809846, да заплати на Агенция Митници сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА Членове: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милки Груп Био ЕАД ЕИК 202809846, представлявано от изпълнителния директор П. П., чрез адв. Желязкова срещу Решение 4577 от 11.02.2025 г., постановено по адм. д. 7598/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Милки Груп Био ЕАД срещу Решение peг. 32-211262 от 02.07.2021 г., издадено от директора на ТД Южна Морска в Агенция Митници (понастоящем ТД Митница Бургас ), с което се коригира тарифният код на стоките, посочен в митническа декларация MRN 20BG001007025034R5/03.11.2020 г. и са установени допълнителни задължения за мито в размер на 22 162,16 лв. и за ДДС в размер на 4 432,43 лв. В касационната жалба се излагат доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при вземането на пробите не е спазена процедурата съгласно Наредба 3 от 18.04.2006 г. Поддържа се , че приложеният от митницата документ за използвани стойности се отнася за маргарин, а не за палмова мазнина. Сочи, че приложената в РАП 66 формула за изчисление на консистенцията се отнася само за маргарин. Касаторът изразява становище, че разликите в твърдостта на мазнината преди и след разтопяване се дължат на малкото време за охлаждане, което е приложила ЦМЛ, поради което мазнината не е могла да възвърне своята твърдост. Същевременно, видът на кристалите се установявал само със сканираща диференциална калориметрия и рентгенова дифракция, което ЦМЛ не е извършвала.Твърди, че както няма проследимост на пробите, така и че същите не са взети съобразно изискванията на SAMANCTA. Искането до съда е за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в условие на евентуалност иска отмяна на обжалвания съдебен акт, съответно и на административния акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници , чрез процесуалния му представител гл. юрк. Гелова, оспорва касационната жалба в подробно становище по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея доводи, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество e неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е било Решение рег. 32-211262 от 02.07.2021 г. към MRN 20BG001007025034R5/03.11.2020 г., издадено от директора на ТД Южна Морска в Агенция Митници (понастоящем ТД Митница Бургас ), с което на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и във връзка с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517 вместо декларирания от вносителя код по КН/код по ТАРИК 1511909900 за стоката, декларирана с описание RBD IFFCO HQPO 36/39 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг. 226 600 кг. и допусната за свободно обращение с митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007025034R5/03.11.2020 г., е определен нов код - 1517909990, в резултат на което в тежест на Милки Груп Био ЕАД са установени допълнителни задължения за мито в размер на 22 162,16 лв. и за ДДС в размер на 4 432,43 лв. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. По делото е установено, че с МД с MRN 20BG001007025034R5/03.11.2020 г. дружеството е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание в елемент от данни (ел. д.) 6/8 RBD IFFCO HQPO 36/39 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг. 226 600 кг. . За стоката в ел. д. 6/14 Код на стоката код по Комбинираната номенклатура 6/15 Код на стоката код по ТАРИК на митническата декларация е посочен тарифен номер 1511909900. Изпращач на стоката е FGV IFFCO SDN BHD, MALAYSIA. В ел. д. 5/15 на МД Код на държавата на произход е деклариран код - MY Малайзия. За стоката са представени търговска фактура INVIOCE 37654423 от 24.09.2020 г. на стойност 176 748,00 USD, издадена от FGV IFFCO SDN BHD; опаковъчен лист от 24.09.2020 г., издаден от FGV IFFCO SDN BHD; Анализен сертификат от 24.09.2020 г., издаден от FGV IFFCO SDN BHD; здравен сертификат FSQD 0687365 от 25.09.2020 г., издаден от здравното министерство на Малайзия; Фитосанитарен сертификат 0305791 от 21.08.2020 г., издаден от фитосанитарните власти на Малайзия; сертификат за произход 034833 от 28.09.2020 г., издаден от Търговско промишлената палата на Малайзия и Коносамент MAEU205155284, издаден от MAERSK. Пред административния орган е прието заключение на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), според което изпитаната проба с описание палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 36/39 представлява палмов шортънинг - препарат, съставен само от палмово масло и негови фракции, химически непроменени и получен чрез текстуриране. Вземайки предвид определените с експертизата обективни характеристики на анализираната стока, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стоките с посочените обективни характеристики са класирани от митническия орган в оспорения административен акт в код 15179099 90 на КН, различен от кода, посочен в декларацията. За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът се е позовал на резултатите от МЛЕ, които ценил съгласно представените сертификати за акредитация на БСА, потвърдени и от приетата съдебно-химическа експертиза, която е кредитирана от съда и според която продуктът е получен чрез текстуриране, т.е. претърпял е крайна обработка за модификация на кристалната структура и пробата представлява палмов шортънинг . В насока обосноваване извода на законосъобразност на оспореното митническо решение съдът е ценил и заключението по приетата тройна СХЕ, като в обжалвания съдебен акт са изложени и съображения за некредитиране на допълнителната СХЕ. АССГ е съобразил представените по делото писмени доказателства и е приел, че направените изследвания и приложеният метод от ЦМЛ са подходящи и в съответствие с разрешението, дадено с Решението по дело С-292/2022г. на Съда на ЕС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката, декларирана от Милки Груп Био ЕАД с МД с MRN 20BG001007025034R5/03.11.2020 г., за режим допускане за свободно обращение, описана като RBD IFFCO HQPO 36/39 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг. 226 600 кг. - в позиция 1511 или позиция 1517 от КН. Приложима в случая е КН, приета като приложение 1 с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Позиция 1511 от КН включва палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени, а в позиция 1517 освен маргарин, се включват хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от 1516. Както е посочил АССГ, според общо правило 1 за тълкуване на КН тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от тази номенклатура, като в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства (Решение на СЕС от 16 септември 2004 г., DFDS BV по дело C-396/02, т. 27 и цитираната там практика, Решение на СЕС от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports BV по дело C-495/03, т. 47, Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22, Нова търговска компания 2004 АД, т. 38 и цитираната там съдебна практика и др.) ОБХС и ОБКН нямат задължителна правна сила, но представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване (т. 39 от решението на СЕС по дело С-292/22 и цитираната там практика). Според т. 44 от решението, в позиция 1517 попадат освен смеси, и препарати, получени от една единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, примерно изброени в съответните ОБХС, като липсва изискване сместа или препаратът да са претърпели обработка, която води до химическа промяна. В позиция 1511 се отнасят суровото палмово масло и неговите фракции и рафинираното палмово масло без химически промени. Следователно, за да се изключи класирането на разглеждания продукт в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали той е претърпял някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната ОБХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта, независимо от това дали е бил химически променен в резултат на тази обработка (т. 46 и т. 49). С решението по дело С-292/22, Съдът на ЕС изрично постановява, че комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент 2658/87, в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери. В т. 53 от посоченото решение се приема, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избран от тях метод, при условие, че той може да доведе до съответстващи на КН резултати. В случая консистенцията (текстурата) на продукта е установена от ЦМЛ посредством изследване с пенетрометър, в съответствие с разработената вътрешно-лабораторна процедура РАП_66 и метода Сс 16-60 на AOCS. Същият правилно е приет от АССГ за подходящ метод, въз основа на който е доказано наличието на допълнителна обработка чрез текстуриране, като МЛЕ е констатирала съществена промяна на консистенцията, сочеща, че продуктът RBD IFFCO HQPO 36/39 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг. 226 600 кг. е претърпял крайна обработка за модификация на кристалната структура.Този извод се подкрепя и от кредитираната от съда единична и тройна съдебно-химическа експертизи, според които пробата представлява палмов шортънинг , получен от рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло, но претърпяло допълнителна преработка за промяна на кристалната структура. Достоверността на заключението на митническата експертиза в случая не се разколебава от приетата допълнителна СХЕ, която обосновано не е ценена от първостепенния съд. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за нарушение на процедурата по взимане на пробата от процесната стока. Освен акта за вземане на средна проба митническият служител, който е присъствал при пробовземането, е изготвил и протокол за вземане на проба 276 от 03.11.2020 г. В протокола е отразено, че представителят на дружеството изрично е посочил, че не е присъствал при вземането на пробата, не възразява срещу начина на нейното вземане, количество и маркировка и че е получил 1 бр. проба. В тази връзка липсват конкретни данни, а и от констатациите на в.л. по изготвените експертизи, не са налице твърдения, че количеството на взетите проби са били недостатъчни за извършване на анализ на мастнокиселинния състав на стоката и за изследването й чрез пенетрация. В американския стандарт AOCS Сс16-60 не е предвидено минимално количество на изследваната проба от 454 гр. В метода е посочено, че когато грамажът на пробите е до този размер, изследването може да се извърши директно върху мазнината в контейнера, а когато продуктът е в по-големи опаковки от 454 гр., част от мазнината в контейнера се отстранява в друг подходящ съд. Видно от използваната формула за отчитане на получените резултати количеството проба, която е обект на анализ, не е сред показателите, определящи консистенцията на продукта. Не кореспондират с приетите по делото доказателства, обсъдени задълбочено от първоинстанционния съд, възраженията на касатора, че разликите в твърдостта на мазнината преди и след разтопяване се дължат на малкото време за охлаждане, което е приложила ЦМЛ, поради което мазнината не е могла да възвърне своята твърдост. Относно твърдението, че можело да бъде направено изследване чрез сканираща диференциална калориметрия или рентгенова дифракция, следва да се съобрази т. 51 и т. 52 от Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22, в което е посочено, че нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН е посочен специфичен метод, по който при необходимост би трябвало да се изследва консистенцията на продукта. Дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им. Същото се отнася и до изследването с пенетрометър и неговите характеристики, за който е представен технически паспорт на такъв автоматичен уред. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с използвания от ЦМЛ автоматичен пенетрометър Anton Paar 12, и посочената формула за изчисляване на консистенцията, и наведените аргументи, че този способ не може да се ползва за палмова мазнина, а само за маргарин, не могат да бъдат споделени. От страна на митническия орган са представени доказателства относно въпросния пенетрометър Anton Paar 12, с който е извършено изследването в ЦМЛ, от които е видно, че въпросният уред не се използва само за измерване на маргарин, а и на масло и други хранителни мазнини, като според сертификата за съответствие на производителя, уредът е с оборудване в пълно съответствие с определени стандарти, в това число посочения AOCS Сс16-60. Наведените в жалбата доводи относно спазване на изискванията на SAMANCTA са неоснователни, доколкото информацията в ръководството за взимане на проби няма задължителен характер. След анализ на доказателствата по делото, съгласно т. 46 от решението на СЕС по дело С-292/22, за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта. В случая, както се посочи, такова видоизменение на кристалната структура на продукта е доказано по категоричен начин, поради което правилно със спорното митническо решение е определено класиране на стоката по позиция 1517, до който краен извод е достигнал АССГ. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал.2, изр. 1, предл.1 АПК , Върховният административен съд, състав на първо отделение