Решение № 6793 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6128/2009 г.

Решение № 6793 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6128/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по чл. 145 сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. с чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по подадената жалба от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД със седалище в гр. Варна и адрес на управление: ул. "Прилеп" № 33 чрез управителя и представляващ дружеството Валентин Донев Вълканов срещу Акт № 1 от 20.03.2009 г. за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, издаден от Министъра на околната среда и водите. В жалбата са въведени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Според жалбоподателя, АУПДВ е издаден без да е извършена проверка по реда на чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите и при неспазване на срока за издаването му, визиран в чл. 57, ал. 1 от АПК. За започване на производството по издаването на акта жалбоподателят не е бил уведомен. Само Министърът на околната среда и водите, който е компетентен да издаде АУПДВ, може да извърши всички предхождащи издаването му действия по събиране на доказателствата, установяване на фактите и обстоятелствата, което в случая не е направено. Процесното задължение е определено за периода 01.01.06 г. - 31.12.06 г., а издаденото разрешително за водоползване № 003804 от 23.01.06 г. е със срок на действие от 23.01.06 г. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗВ и главницата е изчислена на база отнет воден обем, а не на база реално ползваните от абонатите водни количества, за целия период. По този начин на дружеството е вменено задължение в противоречие със старата редакция на чл. 193 от Закона за водите /изм. ДВ, бр. 65/06 г./. Съгласно действащата до 11.08.06 г. редакция на чл. 193, ал. 2 от закона, такса водоползване се дължи само за реално ползваните от абонатите количества вода. Неправилно актът е издаден срещу "Водоснабдяване и канализация" ООД - Варна. На 20.08.08 г. е вписана в търговския регистър промяна на наименованието на дружеството, което е "Водоснабдяване и канализация - Варна" - ООД. Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен АУПДВ № 1 от 20.03.2009 г., издаден от Министъра на околната среда и водите или да го отмени като незаконосъобразен, както и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министърът на околната среда и водите - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Владимирова. Излага подробни аргументи за неоснователност на оспорването в писмени бележки и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК , във връзка с чл. 144 от АПК, приема за установена следната фактическа обстановка: С АУПДВ № 1 от 20.03.2009 г. Министърът на околната среда и водите е установил публично държавно вземане на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Варна - главница 194 700 лв. за периода 01.01.06 г. - 31.12.06 г. по разрешително № 003804/23.01.06 г. за водоползване от язовир "Камчия". Посоченото правно основание е чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК във вр. с чл. 195б, ал. 1 и 2 , във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ , във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 4 от Тарифа за таксите и правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 97/01 г., ДВ, бр. 11/04 г. На "Водоснабдяване и канализация" ООД - Варна е издадено от Министъра на околната среда и водите разрешително за водоползване № 003804/23.01.06 г. за питейно-битово водоснабдяване от воден обект - язовир "Камчия" с начален срок на действие 23.01.06 г. и краен срок - 23.01.2020 г. В т. 1 от същото е посочено задължението на дружеството за заплащане на такси в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от раздел I от Тарифа за таксите и правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. На 23.10.07 г. на жалбоподателя е връчено уведомление от Директора на Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна при Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ за започнало производство по издаване на АУПДВ. В отговор на същото "Водоснабдяване и канализация" ООД - Варна е изпратило "Справка-информация" за дължимата такса за водоползване за периода 01.01.06 г. - 30.09.06 г. и за периода 01.10.06 г. - 31.12.06 г. общо в размер на 186 230 лв., платени на 21.03.07 г., като декларира, че няма задължения по издаденото разрешително за водоползване № 003804/23.01.06 г. от язовир Камчия към 31.12.06 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение - изх. № 26-00-3428/05.11.07 г., в която се посочва, че след проверка на документите, с които Басейновата дирекция разполага и след отчитане на извършените плащания, задължението е в размер на 194 700 лв. за периода 01.01.06 г. - 31.12.06 г. и следва да се внесе в 7-дневен срок от получаването на поканата. На 19.11.07 г. дружеството оспорва размера на задължението в писмо с изх. № 4932/19.11.07 г. Представя същата "Справка - информация", според която задължението за 2006 г. е в размер на 186 230 лв. и платежен документ за внасянето й по сметката на Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна. Извършена е проверка във връзка с изпълнението на задължението на дружеството за заплащане на таксата и е съставен Констативен протокол № 2303К от 20.11.07 г. и отново е констатиран размер на задължението - 194 700 лв. Издаден е АУПДВ № 15/23.11.07 г. от Директора на Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна при МОСВ за установяване на посоченото публично държавно вземане. "Водоснабдяване и канализация" ООД - Варна е оспорило пред Варненския административен съд АУПДВ № 15/23.11.07 г. и по жалбата му е било образувано адм. д. № 2628/08 г. С Решение № 636 от 24.04.08 г., оставено в сила с Решение № 12803 от 26.11.08 г. на ВАС, Първо А отд. по адм. д. № 7918/08 г., АС е прогласил за нищожен АУПДВ. Съдът е приел, че разрешителното за водоползване е издадено от Министъра на околната среда и водите на основание чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗВ, тъй като язовир Камчия фигурира под № 22 в Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от същия закон. Според чл. 53 от ЗВ, водите на комплексните и значими язовири съгласно приложение № 1 се използват по ред и начин, установен със заповед на Министъра на околната среда и водите по предложение на заинтересуваните водоползватели. Предвид статута на язовир Камчия, АУПДВ следва да се издаде от Министъра на околната среда и водите. Оспореният в настоящото производство АУПДВ № 1 от 20.03.2009 г., издаден от Министъра на околната среда и водите, е връчен на 25.03.2009 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 06.04.09 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, на петте основания посочени в чл. 146 АПК, съдът проверява най-напред за неговата валидност - т. е. дали атакуваният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на неговата власт и в съответната писмена форма с необходимите реквизити; спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и дали е съобразен с целта на закона. Обжалваният административен акт - АУПДВ е постановен от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗВ и създадения с този закон особен режим по отношение на комплексните и значими язовири, в който смисъл са и цитираните по-горе решения на АС - Варна и на ВАС, Първо А отд. Издаден е в установената от закона писмена форма, като съдържа и нормативно установените по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. По делото е представено удостоверение - изх. № 20080915145927/15.09.08 г., издадено от Агенция по вписванията, с което се удостоверява вписване на 20.08.08 г. в търговския регистър по партидата на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД промяна на наименованието на дружеството от "Водоснабдяване и канализация"-ООД със седалище в гр. Варна на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД. Настоящата съдебна инстанция приема, че посочването в диспозитива на акта, че се установява публично държавно вземане на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Варна за периода 01.01.06 г. - 31.12.06 г. по разрешително № 003804/23.01.06 г., не опорочава този акт до степен на незаконосъобразност. Макар да не е посочено новото наименование на адресата на акта, дължащ посочената сума, с него се установява задължение на "Водоснабдяване и канализация" ООД със седалище в гр. Варна за 2006 г. Касае се за едно и също дружество, но с променено наименование. АУПДВ е връчен на дружеството и е оспорен в определения от закона срок пред съда, поради което фактът, че в него не е вписано новото наименование, по никакъв начин не е нарушил правото на защита на жалбоподателя. Неспазването на срока по чл. 57, ал. 1 от АПК не може да бъде санкционирано с отмяната на акта. Сроковете за приключване на административните производства са инструктивни. В АПК не се съдържа императивно изискване уведомяването за започването на производството да се подписва задължително от органа, компетентен да издаде акта. В чл. 195б от ЗВ също не е предвидено като задължително изискването поканата за доброволно изпълнение да е подписана от органа, компетентен да издаде акта. Според чл. 35 от АПК, актът се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Според чл. 36 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган. В чл. 44 от АПК е предвидено, че административният орган може да изисква сведения и от неучастващи в производството лица. Следователно, обстоятелството, че оспореният АУПДВ е издаден след като са обсъдени обясненията на жалбоподателя и представените от него доказателства, изпратени до Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна при МОСВ, както и че констативният протокол № 2303К от 20.11.07 г. за извършена проверка е изготвен и подписан от експерт в басейновата дирекция, не опорочава административно-процесуалните действия по издаването на акта, както твърди жалбоподателят, при това до степен на нищожност. Следва да се посочи също така, че съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, басейновите дирекции са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.