Решение № 16704 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2013 г.

Решение № 16704 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Любомир Иванов Арнаутски - полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" в Районно управление "Полиция" - Костенец при Областна дирекция на МВР - София, срещу решение № 1055 от 20.12.2012 г. по адм. дело № 864/2012 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с което е отменена негова заповед с рег. № 220 от 06.10.2012 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е задържано лицето Мариана Петрова Лазарова за срок от 24 часа. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че АССО неправилно е приел, че процесната заповед не е мотивирана, тъй като липсват фактическите и правни основания за издаването й. Посочва, че заповедта е издадена от компетентен полицейски орган при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Мариана Петрова Лазарова, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред АССО е образувано по жалба от Мариана Лазарова срещу заповед с рег. № 220 от 06.10.2012 г. на полицейски инспектор Арнаутски, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 234 от Наказателния кодекс (НК) същата е задържана в помещение за временно задържане при РУП-Костенец за срок от 24 часа. От доказателствата по делото е установено, че на 06.10.2012 г., около 19.30 часа, в с. Гуцал, Софийска област, в управлявания от Лазарова лек автомобил "Ситроен Берлинго" с ДК № СА 4445 МН, е държала акцизни стоки - 170 литра алкохол без бандерол, когато такъв се изисква по Закона за акцизите и данъчните складове. С обжалваното решение АССО, след извършена проверка за законосъобразност е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като екземплярът на заповедта, който е връчен на Лазарова не е бил подписан от полицейския орган. Посочено е още, че актът не е мотивиран, не съдържа обстоятелствата, които са наложили задържането, както и че налагането на принудителната административна марка превишава целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. Правният извод на АССО, че посочването на два текста от закона не представлява мотивиране на акта и че липсват фактически и правни основания за издаването му е неоснователен. В заповедта за задържане на Лазарова полицейският орган е посочил, че същата се издава на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - лице, за което има данни, че е извършило престъпление във връзка с чл. 234 от НК. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл данните може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Не се спори по делото, че в лекия автомобил, собственост на Лазарова са открити 170 литра етилов алкохол. Самата тя в протокол за разпит на свидетел от 07.10.2012 г. посочва, че е закупила "високоалкохолна течност, която да добавя към джибрите при варенето на домашна ракия", т. е. не отрича държането на акцизни стоки без бандерол. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По преписката са събрани достатъчно данни, от които може да се направи обоснован извод за извършено престъпление, което съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от него води до извода, че полицейският орган е издал заповедта в съответствие с административнопроизводствените правила. Поради което е неправилно твърдението на първоинстанционния съд, че липсват мотиви в оспорената заповед. АССО е приел, че липсата на подпис на екземпляра на заповедта, който е връчен на Лазарова води до съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Преди постановяване на решението си АССО е изискал от органа цялата административна преписка, от която е видно, че заповедта е подписана от полицейския орган (л. 22 по адм. дело № 864/2012 на АССО), лицето е запознато с правата си, за което е попълнило и подписало декларация (л. 20), както и е извършен личен обиск, за което е съставен протокол. От тук следва извода, че на Мариана Лазарова са били разяснени правата й и видно от декларацията, същата е заявила, че желае да използва адвокатска защита. Пропускът на полицейския орган би бил съществен, само когато на задържаното лице са могли да бъдат засегнати законните права и интереси. АССО неправилно е посочил в мотивите на решението си, че не е спазена разпоредбата на чл. 6 от АПК, тъй като е превишена целта на закона. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на Лазарова е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление. В случая, след като фактическите обстоятелства съответстват на материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, правилно е приложена мярката от административния орган. Поради това приетото от съда, че към момента на задържане не са събрани данни, се явява необосновано и в противоречие на доказателствата. С оглед на гореизложеното решението като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора предвид изяснената фактическа обстановка по делото, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. По делото е направено искане от процесуалния представител на Мариана Лазарова за присъждане на разноски, но с оглед изхода му такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение