Решение № 4382 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), чрез главен юрисконсулт С. Георгиев, срещу Решение 198 от 27.07.2023 г., постановено по адм. дело 655 по описа за 2022 г. на Административен съд Велико Търново. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е за отмяна на решението, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Велико Търново, чрез Д. Йонкова служител с юридическо образование, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед 290 от 23.09.2022 г. на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на ИАОС, с която, на основание чл. 12, ал. 4 (отм.) от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградими отпадъци (НРСБТБО), сега действащ чл. 28б, ал. 3 от Наредба 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредба 7), Община Велико Търново е определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за календарната 2016 г., с постигната степен на рециклиране 28%. С решението, в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. Съдът е приел от фактическа страна за установено, че оспорената заповед е издадена в резултат на Решение 179 от 20.07.2020 г. по адм. дело 153/2019 г. на Административен съд Велико Търново, потвърдено с Решение 13661 от 04.11.2020 г. по адм. дело 9973/2020 г. на Върховния административен съд, с което е отменена Заповед 50 от 05.02.2018 г. на изпълнителния директор на ИАОС в частта й, с която Община Велико Търново е определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО и преписката е върната за ново произнасяне. От събраните доказателства в хода на административното производство е видно, че в началото на 2017 г. в ИАОС са подадени годишни отчети за отпадъци по общини за 2016 г. от Анес 96 ООД, БалБок инженеринг АД, Валемос ЕООД, Веко ойл ЕООД, Дими трейдинг ЕООД, Ей и джи консулт ЕООД, Еко трейд ЕООД, Екологика България ЕООД, ЕТ Ажур - М. Чонева, ЕТ Кристал - Ганев - Г. Петков, Инвест стил ЕООД, Крие Р ЕООД, Кристиян 2012 ЕООД, Лидл България ЕООД, Мегапорт ЕООД, Метален борд ЕООД, Монопол - север ООД, Норд 2 Авто ЕООД, Рестийл ЕООД, Ровотел стийл ООД, Рот метал ООД,, Си метал ЕООД, Тип топ куриер АД, Трансавто ЕАД, Търговска метална компания - Горна Оряховица ЕООД, УОН ЕООД, Феникс ВТ ЕООД, Хамбургер Рисайклинг България ЕООД и Хелтрек ЕООД. През 2020 г., след постановяване на Решение 179 от 20.07.2020 г. по адм. дело 153/2019 г. на Административен съд Велико Търново, но преди постановяването на потвърждаващото решение на Върховния административен съд, с писмо, изх. peг. 12-269-1 от 28.08.2020 г. от общината е предоставена на ИАОС информация за коректните количества отпадъци, касаещи изпълнението на целите, като е поискано те да бъдат съобразени при публикуването на новата информация по чл. 12, ал. 2 (отм.) от НРСБТБО. Коректните според общината данни са обосновани от годишни отчети за отпадъци за 2016 г., подадени в ИАОС с Писмо 93-311-3 от 08.03.2017 г. на ДЗЗД Регионално депо Велико Търново 2015, което дружество не фигурира сред цитираните по-горе търговски субекти. След влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена първоначалната заповед на ИАОС, с писмо, изх. 3125 от 11.08.2022 г., Община Велико Търново е уведомена от ИАОС, че е публикувана обобщена информация по чл. 12, ал. 2 (отм.) от НРСБТБО, необходима за изчисляване на целите на общините по чл. 31, ал. 1 от ЗУО, касаеща Община Велико Търново за календарната 2016 г. Към писмото е приложена таблична разпечатка с данни. От общината е подадено възражение, изх. 12-259-4#1 от 24.08.2022 г., че обявените в сайта на ИАОС количества отпадъци не съответстват на отчетените количества от Община Велико Търново, като се уточнява, че с писмо, изх. peг. 12-269-1 от 28.08.2020 г., общината е предоставила информация за коректните количества, касаещи изпълнението на целите. Допълнително е оспорен произходът на информацията за количествата отпадъци и начинът на калкулирането им, като е поискана информация за тяхното изчисление по колони. Възражението на общината е прието за неоснователно с писмо, изх. 3534 от 19.09.2022 г. на ИАОС, в което са изложени подробни доводи за методологията на изчисляване на целите на общините - Метод 4 от Приложение 1 на Решение на Комисията от 18.11.2011 г., и не е намерено основание за изменение на публикуваната информация. Като източник на ползваните статистически данни е посочен НСИ, а на административните - ИАОС, която ги е получила по съответния ред от лицата, осъществяващи дейности по управление на отпадъците. Посочено е, че въз основа на така получените данни ИАОС е обобщила и публикувала информацията, необходима за изчисляване на целите на общините по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Изложено е, че количествата, подадени от общината с писмо, изх. peг. 12-269-1 от 28.08.2020 г., са с неясен произход. Вследствие на това е издадена Заповед 290 от 23.09.2022 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. Административният орган е посочил, че съгласно § 15 от ПЗР към ЗУО, целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, която следва да бъде постигната за календарната 2016 г., е най-малко 40 на сто от общото им тегло. Отбелязано е, че в случая тази цел не е постигната, като постигната степен на рециклиране е определена при използване на методологията по § 4 от ПЗР на Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците (отм.), съгласно която същите се изчисляват по Метод 4 от Приложение 1 на Решение на Комисията от 18 ноември - въз основа комбинирането на административни и статистически данни. Органът е изтъкнал, че не е използвал информацията, предоставена с изх. 12-269-1 от 28.08.2020 г. на Община Велико Търново, тъй като данните, подадени за годината от ДЗЗД Регионално депо - Велико Търново 2015, оператор на инсталация за сепариране, са с неясен произход. Първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при липсата на фактически и правни основания за издаването му и в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Обосновано съдът е посочил, че административният орган не е изяснил какво е общото количество на образуваните битови отпадъци на територията на община Велико Търново и какво е количеството на рециклираните битови отпадъци, поради което не може да се установи правилно ли е изчислена постигнатата през 2016 г. степен на рециклиране, посочена в заповедта. Неясно е по какви критерии е достигнато до тези стойности, нито на базата на какви данни е достигнато до тях. Този извод на съда се потвърждава и от приетото заключение на назначената комплексна съдебна експертиза, по която на въпроса относно общото количество отпадъци вещите лица са изготвили три варианта на отговор, ползвайки различни източници, които са с толкова различни стойности, че не кореспондират с посоченото в заповедта. При тези данни закономерно съдът е достигнал до извода, че оспореният акт е немотивиран, което е в противоречие с изискването за форма, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилни са изводите на съда и за нарушаването на материалния закон. Нито в разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО, нито в подзаконовите актове по прилагането на закона е вменено на общините да постигнат целите на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви по начин, посочен в административния акт. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и не е необходимо същите да бъдат преповтаряни отново. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски. ИАОС следва да заплати на Община Велико Търново сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,