Решение № 15671 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2010 г.

Решение № 15671 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милчо Василев Цветански от гр. Кюстендил против решение № 675 от 30.03.2010 г. по адм. дело № 4417 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0071 от 6.02.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Милчо Василев Цветански от гр. Кюстендил против експертно решение № 0071 от 6.02.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по хирургични болести в частта, с която на жалбоподателя е определен краен процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) 30 за заболяване с водеща диагноза: други травми, обхващащи няколко области на тялото, неквалифицирани другаде; Трудова злополука: ст. пост политравмам. ст. пост спленектомиам. фрактурам косте 10-11-12, ЕТ процеси спинози Л1, 3, 4, 5. ст. пост лезионем трауматика н. За да постанови решението си, Административен съд София - град обосновано е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения, обуславящи отмяната му поради незаконосъобразност. Този правилен извод се основава на заключението на допуснатите съдебно-медицински експертизи, съгласно които максимално възможната степен на ТНР може да се определи като 42 на сто съобразно Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР - отм.). Възможното несъответствие между определената от НЕЛК степен на ТНР и определената от комплексната съдебно-медицинска експертиза степен на ТНР не е основание за отмяна на оспореното административно решение предвид разпоредбата на чл. 78 във вр. с чл. 72 от Кодекса за социално осигуряване, която създава право на пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Дори да се приеме, че на освидетелстваното лице се определи степен на ТНР 42 %, за него отмяната на оспорения акт не би породила осигурителни права в различен обем от съществуващия. Изначалната невъзможност да бъдат черпени благоприятни правни последици лишава от предмет и евентуалната отмяна на оспорения акт. Изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че през м. май 2007 г. касаторът Цветански е пострадал при трудова злополука в мината, където е работил. С оспореното експертно решение на НЕЛК по хирургични болести са му определени степени на ТНР 20 % за ортопедичните увреждания на основание част първа, р-л 4, т. 4.02. от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР (отм.), 20 % за нервните увреждания на основание част седма, т. 11.07. от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР (отм.) и 10 % за увреждания на предната коремна стена на основание част осма, р-л 8, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР (отм.). Установяването на действителното здравословно състояние на лицето изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд законосъобразно е назначил вещо лице - лекар специалист, което е дало заключение за загуба на работоспособността в крайна степен 39 на сто. Така даденото заключение е било оспорено от жалбоподателя Цветански, поради което съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза. С даденото заключение вещите лица - съответно специалист невролог и специалист хирург - са изчислили крайния процент ТНР като 42 на сто (30+20 % от 60), след като са определили ТНР 30 % за неврологичното увреждане на десния перонеален нерв съгласно част седма, т. 11.07. от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР (отм.) и по 20 % за останалите увреждания на предната коремна стена, наличната мускулна диастаза в областта на оперативния белег в лявата поясна област и състояние след счупване на процеси спинози (задните костни израстъци). На основание чл. 72, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност възниква за лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. И в случаите на трудова злополука право на пенсия имат осигурените лица, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си. С чл. 90, ал. 1 от КСО правото на социална пенсия за инвалидност е създадено за лицата с намалена работоспособност повече от 71 на сто. Същото степенуване на инвалидността в проценти е възприето и от Закона за социално подпомагане, Закона за интеграция на хората с увреждания и от правилниците за прилагането им. В разглеждания случай назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че крайният процент на ТНР на касатора Цветански може да достигне в най-добрия за него случай 42 на сто. Съгласно чл. 25 от НМЕР (отм.) и чл. 73, ал. 2 от НМЕР (отм.) лицата с трайно намалена работоспособност под 50 на сто се насочват към ЛКК за преценка необходимостта от трудоустрояване. С издаденото експертно решение на НЕЛК са определени противопоказните условия на труд и освидетелстваното лице е насочено към ЛКК за преценяване необходимостта от трудоустрояване. След като не съществува възможност за определяне на ТНР в степен 50 и над 50 на сто, отменяването на експертното решение на НЕЛК с определена степен ТНР 30 на сто се явява безпредметно. При евентуално настъпило влошаване на здравословното му състояние касаторът може да поиска преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на трайната неработоспособност. Така установените обстоятелства водят до извод, че при издаване на оспореното експертно решение не са допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения, обосноваващи основания за отмяната му. Посоченото касационно основание за отмяна не е налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата на Милчо Василев Цветански от гр. Кюстендил против експертно решение № 0071 от 6.02.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,