Решение № 8580 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15096/2013 г.

ВАСIV отделение23.06.2014 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Валя Младенова Велкова от гр. Монтана против решение Ж-206 от 09.09.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. ОСЪЖДА Валя Младенова Велкова с адрес: ул. "Червен бряг" № 28, гр. Монтана, да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, разноски по делото в размер на 300 лв. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 8580 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15096/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 148, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/. Образувано е по жалба на от Валя Велкова от гр. Монтана против решение Ж-206 от 09.09.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ( ДКЕВР), с което е прекратена преписката, образувана по жалба с вх. № Е-11В-00-87/08.05.2013 г. от Валя Велкова срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. С жалбата се твърди по съществото на доводите, че от "ЧЕЗ Разпределение България" АД неправилно е установено основанието за заплащане на допълнително начислени суми за електрическа енергия по съставената корекционна сметка. По тези и други съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Райков с доводи, че ДКЕВР е процедирала законосъобразно, като при извършената проверка са установени нарушения от страна на потребителя на Общите условия с доставчика чрез използване на доставена, но незаплатена електрическа енергия и при липсата нарушение на лицензията от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и правилно е прекратена преписката. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното: Производството пред ДКЕВР е образувано по жалба с вх. № Е-11В-00-87/08.05.2013 г. от Валя Велкова срещу съставен констативен протокол от "ЧЕЗ Разпределение България" АД и начислени количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка. В съответствие с чл. 143, ал. 4 от НЛДЕ (обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.) с писмо от 15.05.2013 г. ДКЕВР е изискала от "ЧЕЗ Разпределение България" АД да извърши проверка и да представи мотивирано становище по жалбата. От постъпилия в ДКЕВР на 10.06.2013 г. отговор от електроразпределителното дружество се установило следното: Жалб. Валя Велкова е клиент на "ЧЕЗ Разпределение България" АД в обект - къща, на адрес: ул. "Червен бряг" № 28, гр. Монтана, е, като консумираната електрическа енергия се отчита от електромер, с фабричен № 02147715 и фактурира по абонатен № 6101002209. На 26.03.2013 г. служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили проверка на средство за търговско измерване /СТИ/, на горепосочения адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД /Общите условия/, проверяващите лица са съставили констативен протокол № 3007641/26.03.2012 г., подписан от двама свидетели, Иван Цветков и Детелин Добрев, представители на Федерация на потребителите. Протоколът е връчен срещу подпис на Юлиана Велкова, лице, обитаващо адреса, със задължение да го предаде на потребителя. В протокола е констатирано следното: Липсва пломба на щита на таблото. Пломбата на капачката на клемния блок на електромера е манипулирана. На дисплея на електромера липсва индикация LЗ. След сваляне на капачката на клемния блок е установено, че мостът, свързващ напреженовата и токовата бобина на трети елемент е разхлабен и отдалечен в крайно дясно положение, така че да не контактува. С еталонен уред "ЕМSYST", с фабричен № 0803120 и свидетелство за калибриране Е-138/06.2012 г., е измерена грешка, с която СТИ измерва консумираната през него електрическа енергия в момента на проверката. Измерената грешка е "-" /минус/ 90,16%. По този начин част от потребената електрическата енергия, не се отчита и не се заплаща от потребителя. След приключване на проверката служителите на отдел "Нетехнически загуби" са привели измерването на електрическата енергия на горепосочения адрес в изправност, като е възстановена правилната схема на измерване. Въз основа на установеното неизмерване на електрическа енергия от СТИ, и в съответствие с чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия, са коригирани сметките на потребителя за периода от 90 дни, предхождащ датата на проверката до 26.03.2013 г. Корекцията е изчислена като функция на отчетената грешка, измерена в момента на проверката, и отчетения клас на точност на СТИ (с 2%). Общо доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия, е в размер на 16105 1, на стойност 3681,42 лв. В съответствие с чл. 143, ал. 5 от НЛДЕ дружеството е изпратило по надлежния ред до жалб. Велкова констативен протокол и уведомление, с изх. № NTZ-2958/27.03.2013 г., за корекция на потребената електрическа енергия, които са получени на 22.04.2013 г. срещу подпис. За начислената сума е издадена фактура № 0125520208/02.04.2013 г. Изчисляването, изготвянето на справка и коригиране на сметките за изминал период се извършва от енергийното дружество във всички случаи на установено неточно и/или неизмерване на електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху СТИ, констатирано по реда на Общите условия. За извършване на корекцията не е необходимо наличие на вина и установяването на нарушителя. Това е способ, чрез който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без същата да се отчита и съответно заплаща от потребителя. Съществуващата уредба не обвързва методиката и начина за съставяне на корекционните сметки с размера на месечното потребление на потребителя за предходен период и поради тази причина същото не може да служи за база за сравнение. При тази фактическа обстановка и представени документи по преписката ДКЕВР е приела, че случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия, поради което и на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и чл. 143 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката с обжалваното решение е прекратила преписката. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ регулаторния орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в действащата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредбата, Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по Закона за енергетиката. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В чл. 49, ал. 2, т. 7 от приложимата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, настоящият състав приема, че част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрени общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроразпределителното дружество във връзка с установяване на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Разглеждането на жалбата е в рамките на материалната компетентност на регулаторния орган, поради което постановения акт не е нищожен. Предвид горното, доводите в жалбата се преценяват като неоснователни с оглед ангажираните от административния орган доказателствата по делото, а от друга страна жалбоподателя не е ангажирал надлежни доказателства, които да ги оборват, поради което възраженията по законосъобразността се явяват и необосновани. Проверката е извършена в съответствие с чл. 58 от Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Проверката е отразена в съответния констативен протокол като при съставянето му в отсъствие на потребителя или негов представител, не са допуснати нарушения, тъй като е подписан допустимо от двама свидетели, които не са служители на дружеството - чл. 58, ал. 2 от Общите условия. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма, спазени са административнопроизводствените правила, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, правилно е приложен материалният закон - чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и чл. 143 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, като административният акт е съобразен и с целта на закона по см. на чл. 2 от ЗЕ. При липса на основания за отмяна на оспореното решение, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения оспорващата страна Валя Младенова Велкова следва да бъде осъдена да заплати на ответника в производството ДКЕВР сумата от 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

5