Решение № 8881 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2017 г.
ВАСII отделение29.06.2018 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 419/09.03.2017 г. по адм. д. № 2578/2016 г. на Административен съд В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. И. срещу заповед № 434/08.08.2016 г. на кмета на район "Приморски" при община В., с която е наре дено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна едноетажна постройка и масивна ограда", разположени в поземлен имот с идентификатор 10135.2515.509 по кадастралната карта на СО "Ален мак", гр. В.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8881 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Приморски"-О. В. срещу решение № 419/09.03.2017 г. по адм. д. № 2578/2016 г. на Административен съд В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба М. В. И. намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. В. И. срещу заповед № 434/08.08.2016 г. на кмета на район "Приморски" при община В., с която му е наредено да премахне незаконен строеж "масивна едноетажна постройка и масивна ограда", разположени в поземлен имот с идентификатор 10135.2515.509 по кадастралната карта на СО "Ален мак", гр. В.. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Постройката е била изградена през 1999 г. В дадения случай, обаче, не може да се твърди със сигурност, че второстепенната постройка и оградата са разположени на уличната регулация, нито че са извън имотните граници на имот 10135.2515.509, тъй като с ПУР, който не е влязъл в сила спрямо този имот, се предвижда площта му да бъде намалена от 600 кв. м на 497 кв. м. Едва след урегулирането на имота ще могат да се преценява дали са спазени отстоянията на изградените в него постройка до регулационните граници, съгласно нормативните правила за застрояване, за да се прецени дали строежът е допустим по смисъла на § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, защото ако това е така, той не може да бъде принудително премахнат, макар и да няма издадено разрешение за строеж. Така постановеното решение е необосновано досежно фактическото местоположение на разпоредения за премахване строеж. Безспорно е установено по делото, включително и от заключението на вещото лице, че процесният строеж излиза извън границите на ПИ 10135.2515.509 по кадастралната карта, която е по имотните граници. Част от постройката попада в улици, отразени в кадастралната карта на гр. В.. За строежа не са издавани строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Спрямо процесния строеж не са налице предпоставките на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ за търпимост. Липса правна норма, действаща сега или преди действието на ЗУТ, която да допуска изграждането на имот извън границите на имота. В разглеждания аспект са изпълнение предпоставките за премахване на строежа. Оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на издателя на акта, след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Възражението срещу констативния акт е разгледано и не е уважено. Изграденият строежът не е търпим, тъй като не са налице предпоставките за това. Строежът като такъв на допълващо застрояване не отговаря на строителните правила и норми, тъй като излиза извън границите на имота. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на обжалвания административен акт и го е отменил, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,